Решение № 13309 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2018 г.

Решение № 13309 от 1.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2018 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Серпис" ЕАД – гр. София чрез процесуалния представител адв. П. Китанова срещу решение № 1502/08.03.2018 г., постановено по адм. дело № 11024/2016 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22002215004532-091-001/30.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 1627/19.09.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 32 841, 29 лева за данъчни периоди от месец юли до месец ноември 2010 г., ведно със съответните лихви. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които представляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е пренебрегнал доказателственото значение на част от събрания доказателствен материал и решението му не кореспондира с фактите и обстоятелствата, установени по делото. Игнорирани са съществени факти от обективната действителност и с решението неоснователно не са кредитирани дадените в съдебното производство свидетелски показания, които по несъмнен начин доказват реалност на извършените доставки. Относно приетата съдебна експертиза касаторът счита, че същата е извършена при непълнота на събраната информация и липса на усърдност от страна на експерта при издирването на доставчиците. Твърди, че са налице извършени последващи облагаеми доставки с процесните стоки от страна на ревизираното дружество. Прави възражение, че липсата на пълния набор от доказателства е свързана с изземване на документацията от следствените органи във връзка с водено досъдебно производство. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юриск. Бакърджиева в съдебно заседание оспорва същата и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че не е доказана реалността на доставката по фактури, издадени от "Екстрем" ЕООД, "Мултиелектроникс" АД и "Темпо Транс" ООД, както и липса на реално осъществени ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС към клиентите OMEGA HANDELSGESELLSCHAFT М. В. Н., VAT ATU15296702 - Австрия и ZILOK SP. Z. O. O., VAT PL5213232748 - Полша, за които се твърди, че представляват последващи доставки на процесните стоки, по които ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит. За прецизност следва да се отбележи, че с ревизионния акт приходните органи не са начислили ДДС предвид непризнаването за реално осъществени ВОД, като тези доставки се обсъждат само относно посоченото твърдение за последващи доставки. Съдът е приел, че при условията на главно пълно доказване ревизираното дружество не е доказало реалност на доставките. От приложените по делото доказателства и приетата в хода на съдебното производство съдебно – счетоводна експертиза (ССЕ) е обоснован извод за липса на реално изпълнение на доставките по процесните фактури. Поради липса на достъп до счетоводните регистри и стоковия поток на ревизираното лице, вещото лице не е могло да проследи количеството на заприходените компютърни части и транспортни услуги към съответните периоди, в които са издадени спорните фактури от доставчиците. Не може да се проследи количеството на продадените стоки от същия вид след покупката им от спорните доставчици. Липсват счетоводни данни дали "Серпис" ЕАД е разполагало с необходимото количество стоки за последваща реализация. Не са представени и доказателства за плащане от страна на ревизираното дружество по фактурите на "Екстрем" ЕООД и "Темпо Транс" ООД. За фактурите от "Мултиелектроникс" АД има данни по делото за частични плащания. Според съда липсва индивидуализация на стоките, предмет на фактурите. Обоснован е извод, че "Серпис" ЕАД и "Мултиелектроникс" АД са свързани лице и ползват един и същ адрес на управление и адрес за кореспонденция. Относно неприетите приемо – предавателни протоколи, представените в последното съдебно заседание, съдът излага мотиви за неотносимостта им, поради оспорването им от ответната страна като частни документи. Относно иззетите от органите на досъдебното производство документи, първоинстанционният съд отхвърля възраженията на ревизираното дружество с мотива, че същите са иззети на 17.09.2010 г., а приемо – предавателните протоколи са съставени след тази дата. Не са ангажирани доказателства, че "Мултиелектроникс" АД и "Екстрем" ЕООД са разполагали със стоките, предмет на доставката. Съдът не кредитира свидетелските показания на И. Н., изпълнителен директор на "Мултиелектроникс" АД и В. Н., управител на "Екстрем" ЕООД с мотива, че същите говорят за принципни търговски отношения със "Серпис" ЕАД в посочените периоди без да уточняват същността им. Двамата свидетели твърдят, че са съставяни приемо – предавателни протоколи при доставянето и приемането на стоки. В тази насока относно дадените обяснения от свидетеля Н. в хода на ревизията, че въпросните процесори са били получени от "Ди Джи Електроникс" АД, което дружество отново е с еднакъв адрес на управление и кореспонденция като този на "Серпис" ЕАД и са свързани лица, според АССГ опровергават доводите на ревизираното дружество, че същият е получил в действителност владението и собствеността на процесните стоки. На следващо място относно доставките от "Темпо Транс" ЕООД на транспортни услуги по една фактура от 2010 г, съдът е констатирал, че от страна на "Серпис" ЕАД не са представени годни доказателства, че именно този доставчик е осъществил транспортна дейност, тъй като не е подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г и не е деклариран приход от извършвана стопанска дейност. Доставчикът е разполагал с кадрови потенциал, но не е имал транспортни средства и лиценз за международен превоз, т. е не е имал технически потенциал да извърши доставката. Относно възраженията на дружеството за нередовно връчване на документите по възлагане на ревизията на член на Съвета на директорите на "Серпис" ЕАД - В. В., а не на изпълнителния директор - А. Н., съдът е отхвърлил същите като неоснователни и приема, че с оглед времетраенето на ревизионното производство и множеството действия на ревизираното дружеството на основание чл. 301 от ТЗ, същото е потвърдило действията по получаване на уведомленията от лицето без представителна власт. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е предпоставено от установяване реалността на доставката на стоки и/или услуга, поради което е необходимо получателя, който е носител на посоченото материално право да докаже по безспорен начин приемане и предаване на стоката и/или извършване на услугата – арг. от чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. В процесния случай упражненото от касационния жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит е по издадените от "Екстрем" ЕООД и "Мултиелектроникс" АД фактури за доставка на компютърни части и от "Темпо Транс" ЕООД на транспортна услуга. По доставките на компютърни части – от "Екстрем" ЕООД по фактура № 10... 2117/20.07.2010 г. на 370 бр. процесори Intel и 120 бр. твърди дискове, а от "Мултиелектроникс" АД по фактури № 90... 72/30.09.2010 г., № 90... 74/30.09.2010 г., № 90... 259/19.10.2010 г. и № 90... 421/10.11.2010 г. за доставка на процесор Intel Seleron 3300 BOX, за всички изброени доставки в хода на ревизията, въпреки че приходните органи са изискали и от доставчиците и от получателя на фактурите доказателства за реалното извършване на доставките – приемане, респ. предаване на процесните стоки, такива не са били ангажирани. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от протоколите за извършената насрещна проверка на доставчика "Екстрем" ЕООД и декларация на представляващия това дружество, се установява, че документите на дружеството са иззети при извършена прокурорска проверка и образувано досъдебно производство № 173/2010 г. от офиса на обслужващата дружеството счетоводна къща "Финекс Консултинг" ЕООД. Вещото лице е установило, че в счетоводни записи при доставчика по повод издадената от него фактура не са открити, поради което е невъзможно да се проследи и стоковия поток и придружаващите стоките документи. Правилно първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза е направил извод, че не е доказана реалността на доставката на процесори и твърди дискове по фактурата, издадена от "Екстрем" ЕООД. Същите обстоятелства са установи и по доставките от "Мултиелектроникс" АД, предвид иззетите документи и на този доставчик и образуваното досъдебно производство. Затова и изводите на съда, че не е установена реалността на доставките от посочените двама доставчици, поради което жалбоподателят е упражнил неправомерно правото на приспадане на данъчен кредит, са законосъобразни. Такъв извод следва и от сочените ВОД, които касационният жалбоподател твърди, че е извършил като последващи доставки на същите стоки към две дружества OMEGA HANDELSGESELLSCHAFT М. В. Н., VAT ATU15296702 - Австрия и ZILOK SP. Z. O. O – Полша, които също не били доказани, че са изпълнени изискванията на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 45, ал. 1, т. 1 б. "б" ППЗДДС. Потвържденията, че стоките са получени от двете дружества – австрийско и полско не съдържат необходимите реквизити по чл. 45, ал. 2, т. 1, б. "б" ППЗДДС (редакцията, относима за процесните периоди на 2010 г.). Представените в последното съдебно заседание приемателно-предавателни протоколи по доставките от "Мултиелектроникс" АД правилно съдът не ги е кредитирал, тъй като въпреки, че са изискани от приходните органи още по време на ревизията, не са били представени. От показанията на разпитаните от съда свидетели И. Н. и В. Н., представляващи двамата доставчици, те не установяват факти, относими към реалността на доставките, нито са твърдели, че са подписали приемателно-предавателни протоколи за процесните доставки. Обясненията и на двамата свидетели, че "... сигурно са подписвани приемо-предавателни протоколи" или "би трябвало да има документация за приети и предадени стоки" не допринасят за установяване по категоричен начин реалността на фактурираните доставки. Относно доставката на транспортна услуга по фактурата, издадена от "Темпо Транс" ЕООД законосъобразни са изводите в първоинстанционното решение, че липсват доказателства, установяващи извършването на тази услуга. Установената свързаност между получателя по фактурите и издателите им сама по себе си не може да доведе до само на това основание до извод за нереалност на спорните доставки, но липсата на безспорни доказателства за тяхното осъществяване – фактическо предаване на стоките и извършване на услугата, е довело първостепенния съд до законосъобразния извод за неправомерно упражняване правото на данъчен кредит. Неоснователно процесуалният представител на касационния жалбоподател се позовава на чл. 65, ал. 4 и 5 ЗДДС (отм.); , тъй като в ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. реалността на доставката на стоки и услуги е основополагаща за признаване за получател на правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, поради което наличие само на фактури не води до законосъобразното му упражняване. Тежестта за доказване, че доставките, по които е упражнено правото на данъчен кредит е на получателя и той следва да представи всички съставени между него и доставчика му документи, които да установят наличие на реално предадени стоки или извършване на услуга, а в настоящия случай такива безспорни доказателства не са ангажирани от жалбоподателя. В този смисъл е и цитираната от първостепенния съд практика на СЕС, изискваща съгласно чл. 14, § 1 и чл. 21 от Директива 2006/112/ЕО реално изпълнение на фактурираните доставки. Получателят на доставките следва да ангажира всички писмени доказателства, които са двустранно подписани между страните по доставките и не отговаря за действията и бездействията на своите доставчици, както беше отразено по-горе в настоящето решение. Неоснователно в касационната жалба е и оплакването по отношение на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като представлява оспорване, което в настоящата касационна инстанция е недопустимо. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Бакърджиева, на дирекция "ОДОП" – гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 515, 24 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение