Решение № 11042 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2010 г.

Решение № 11042 от 4.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14065/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ (преди изм. ДВ. бр. 39/2011 г.) във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Абир Абдулкарим Джасем срещу решение № 428/05.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с която е отказано на жалбоподателя предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата и в хода на делото по същество се поддържа, че административното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неправилна преценка на обстоятелствата относими към хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и едностранчиво и незадълбочено изследване на фактите. Ответната страна - председателя на ДАБ не взема участие по делото. Представител на Върховната административна прокуратура изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила, регистрирана в ДАБ към 22.03.2010 г., с която чужденецът е поискал от властите в страната закрила. На същата дата административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Видно от декларираните пред ДАБ от страна на молителя и отразени в регистрационен лист данни, жалбоподателя е иракски гражданин, арабин по етническа принадлежност, роден през 1979 г. в гр. Басра, по религия сунит, с основно образование, без професия, говорещ арабски, разведен с едно дете, родителите и 5-те му братя и сестри живеят в Ирак. На 23.03.2010 г, съгласно чл. 63а от ЗУБ е проведено интервю за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същото, причина за напускането на държавата на произход (януари 2010 г.) респ. причина за търси закрила от Република България е, че тук "се спазват човешките права". На 27.04.2010 г. е проведено второ интервю, в което като причина за напускане на Ирак е посочено, че за първи път в периода през 2006 г. семейството му, като част от сунитската общност в квартала, са атакувани от шиитски групировки, целящи "разчистване" на сунитски семейства, но поради липса на финансови възможности семейството му не е напуснало квартала и е живяло там без проблем до 10.03.2007 г. На посочената дата обаче е получено писмо от неизвестен подател, с което са предупредени да напуснат дома си, в срок от 24 часа под заплаха от това да бъдат убити. В резултат от заплахата семейството се е преместило в друга къща в същия квартал, като след шестмесечен престой се е завърнало в своя дом. На 14.07.2008 г. обаче, къщата им е атакувана със "звучна" граната от неизвестен нападател, което е наложило жалбоподателя и негов брат да се заселят при свой роднина в центъра на града. През ноември 2008 г., по време на престой на жалбоподателя при родителите му, започнал в края на октомври, жалбоподателя е нападнат от три неизвестни лица, целящи отвеждането му с автомобил, като след помощ от присъстващи намерението им е осуетено. До 02.11.2009 г., през което време жалбоподателя е живял в центъра на града, нападения и посегателства не са извършвани, но на посочената дата, отново при посещение при родителите му е извършен нов, неуспешен опит за отвличане. На 25.05.2010 г. е проведено трето интервю, видно от което е уточнено, че образованието на кандидата е полувисше (учил е в Институт по химическо производство) и по професия е "оператор", а изложената вече бежанска история е потвърдена. По преписката е представен в превод документ, удостоверяващ, че към 26.11.2011 г. жалбоподателя е прекратил брака си, както и копие от личната му карта, удостоверяваща част от личните му данни. След изясняване на бежанската история и на основание приложените по делото справки за ситуацията в Ирак, интервюиращият орган е изготвил становище до председателя на ДАБ с вх. № УП-487/08.06.2010 г. Представена е справка вх. № 1911/26.05.2010 г., с която се установява ситуацията в провинция Басра, рисковите групи и практиката за предоставяне на международна закрила. Със сега оспорваното административно решение, председателя на ДАБ е приел, че по отношение на чл. 8 от ЗУБ изложената бежанска история не дава основание да се приеме, че е налице необходимост от закрила на основания посочени в посочената разпоредба. Административния орган се е позовал на факта, че родителите и близките на кандидата продължават да живеят на мястото, посочено като място за извършване на посегателствата, без кандидата да съобщава те да са били обект на агресия с оглед религиозната им принадлежност. Спрямо основанията за закрила под формата на хуманитарен статут, в решението е прието, че в бежанската история липсват въобще обстоятелства релевантни към хипотезите на т. 1 и 2 на чл. 9 на ЗУБ, а спрямо тази на т. 3, то същата е неприложима. Изводът, касаещ приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ - реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността на търсещия закрила като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, е обоснован с обстоятелството, че не е налице въоръжен конфликт в Ирак към момента на разглеждане на молбата за закрила. Въз основана така установеното от фактическа страна, съдът приема, че ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА като подадена против административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от поддържаната бежанска история, заключението на административния орган относно основателността на искането за закрила е обосновано. Ако е вярно твърдението на жалбоподателя, че изповядваната от него религия е повода за осъществените актове на насилие, то необясним е факта, че както неговите родители, така и част братята и сестрите му, всичките сунити, продължават да живеят в квартал, доминиран от шиити. Нещо повече, видно от изявленията, закрила против заплахите семейството му е намирала в същия квартал, в който са се провеждали действията по "прочистване", а конкретно до жалбоподателя, то същия не съобщава за каквито и да е проблеми със сигурността си, живеейки в друга част на града - центъра, като е без значение дали е живял при родителите на съпругата си или при негов чичо. От тук е изводът, че дори и да са налице опити за посегателства, кандидата може да се ползва от териториална закрила и то не само в държавата си на произход, но и в града Басра, в който е живял до заминаването си. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Данни за подобни посегателства към момента на постановяване на административния акт не са налице. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,