Решение № 1310 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2018 г.

Решение № 1310 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град София против решение № 3125/10.05.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 12301/2016 г., с което е отменен ревизионен акт № 2021305881/22.10.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София в оспорената част. Изложените доводи са за неправилност на решението на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото. Според касатора съдът е приел за доказани фактите относно механизма на доставките на гориво въз основа на свидетелски показания, което е недопустимо в процеса по ДОПК. По съществото на спора счита, че не е доказано осъществяването на доставките, поради което съдът неправилно е приел, че са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на данъчен кредит и не са налице основанията по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – "Рентекс" ЕООД, чрез адв. Д. Балкански от адвокатско дружество "Балкански и партньори" оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт, в частта, в която на Рентекс ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 946. 44 лева по доставки от Ю Енд Си ЕООД за данъчни периоди от 01.01.2011 г. до 30.09.2012 г., в размер на 1 458. 80 лева по доставки от Устемарк ЕООД за данъчен период, в размер на 4 838. 74 лева по доставки от Агалега ЕООД, в размер на 1 380 лева по доставки от Ка Ем Ко Груп ЕООД, 1540 лева - от АМ Инвестмънт ЕООД, 2 952 лева – от Микроконсулт ЕООД и 143. 58 лева – "Алекс 333" ЕООД за периода от 01.05.2010 г. – 31.07.2010 г., както и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 1 702. 29 лева и за 2011 г. в размер на 6 456. 21 лева. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 13294/07.12.2016 г. по адм. дело № 8959/2015 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение на първата инстанция, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е върнал делото за ново разглеждане с указания за изясняване механизма на доставките на гориво, консумативи и рекламни материали. За да отмени ревизионния акт, съдът е приел, че е доказано осъществяването на реални доставки на гориво от Ю Енд Си ЕООД и Алекс 333 ЕООД, на консумативи от Агалета АД, както и на доставките с предмет разпространение и изработка на рекламни материали от Уестмарк ЕООД, Ка Ем Ко Груп ЕООД, АМ Инвестмънт ЕООД и Микроконсулт ЕООД и са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. По доставките на гориво съдът е установил, че доставчиците са имали и техническа, и кадрова обезпеченост за изпълнението им. При Алекс 333 ЕООД е имало назначени по трудов договор 27 лица на длъжност "продавач на гориво", шофьор, а при Ю Енд Си ЕООД – 7 лица, назначени по трудово правоотношение на длъжност "продавач на бензиностанция". Доставчиците са стопанисвали бензиностанции и газостанции, находящи се в близост до базите на жалбоподателя, от които горивото е зареждано в туби или директно в резервоарите на отдаваната под наем механизация. По – големите машини са товарени на транспортни средства, собственост на ревизираното дружество, а машините с малки резервоари са зареждани с туби. При тези обстоятелства съдът е приел, че на Рентекс ЕООД не е бил нужен специален транспорт за да превозва горивото, тъй като горивото е зареждано директно на съответната бензиностанция/газостанция. В подкрепа на твърдения начин на зареждане, според съда е и фактът, че ревизираното дружество няма право да съхранява големи количества гориво, които изискват специални съдове за съхранение и разрешения от съответните служби, с каквито не разполага. За установяването на тези факти съдът е кредитирал показанията на св. Ленков, който подробно описва механизма на доставките според отделните видове машини, които са се отдавали под наем и сочи конкретното местонахождение на бензиностанциите, от които е зареждано. Показанията на този свидетел, според съда се подкрепят от останалите доказателства по делото. За доказано съдът е приел и използването на горивото в икономическата дейност на Рентекс ЕООД, предвид факта, че техниката се е отдавала под наем с пълен резервоар, което е калкулирано и в наемната цена. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е установил разходните норми за гориво на отдаваните под наем машини. При проверката вещото лице е констатирало отдаването под наем средно между 20 и 50 машини ежедневно, чийто резервоари се пълнят с гориво. От съпоставката между отчетените разходи за гориво и приходите от наем на механизацията, съдът е обосновал извод, че предмета на процесните доставки е основен ресурс за икономическата дейност на ревизираното лице. Въз основа на тълкуването на чл. 17, параграф 2 от Шеста директива, дадено в решението на Съда на СЕ по дело С-438/09 (Dankowski) съдът е приел, че правото на данъчен кредит не може да бъде отказано само поради обстоятелството, че доставчиците не са подали точно информация в дневника си за продажби или че Ю Енд Си ЕООД е служебно дерегистрирано по ЗДДС към момента на издаване на част от фактурите. По доставките на консумативи – стоки по опис, бормашина, щил и други, предмет на фактури, издадени от Агалета АД, съдът е приел, че доставянето и получаването на стоките е доказано от представените по делото писмени доказателства – приемо – предавателни протоколи, подписани от двете страни. В мотивите си съдът е посочил, че стоките са индивидуализирани и прехвърлянето на правото на собственост е доказано. Аргументите на органите по приходите, че доставчикът не е извършвал дейност въобще, съдът е приел за оборени от данните в представената по делото ГДД за 2011 г., според която Агалета АД е декларирало счетоводна печалба в размер на 195 541. 34 лева. По доставките на рекламни брошури, разпространение и изработка на рекламни материали, съдът е приел, че е доказано извършването им. По фактурите от Уестмарк ЕООД е изложил мотиви, че разпространението на рекламни материали се удостоверява от представения приемо – предавателен протокол, в който подробно са описани вида и количеството разпространени материали, в кои градове и на какви клиенти. От ревизираното лице са представени и конкретни рекламни материали, предмет на разпространение – плакат АЗ и каталог за машини и оборудване. Съдът е констатирал, че описанието на рекламните материали в протокола, подписан с доставчика отговаря на вида рекламни материали, представени от Рентекс ЕООД. По фактурите от Ка Ем Ко Груп ЕООД съдът е обосновал извод, че е доказано доставянето и получаването на общо 10 000 броя рекламни брошури А4 съгласно приложената стокова разписка, съдържаща данни за техния вид и количество. По доставките от АМ Инвестмънт ЕООД, съдът е обосновал извод, че са налице данни за извършване на възложената услуга и получаване на изработените брошури. Във връзка с фактура № 6, чийто предмет е дизайн и предпечат, съдът е установил, че възложената услуга е конкретизирана в представеното задание - изработка на дизайн и предпечат на брошура Рентекс с конкретни изисквания. Отпечатването на брошурите, предмет на останалите две фактури, издадени от този доставчик е удостоверено от двустранно – подписан приемо – предавателен протокол. Като доказателство по делото е представена и брошура Рентекс, която съответства на заданието. Относно доставките от Микроконсулт ЕООД първоинстанционният съд е приел, че са налице данни за реално получаване на изработени каталози и плакати съгласно подписан между страните приемо – предавателен протокол. По делото са представени и образци на получените рекламни материали. От анализа па представените писмени доказателства и показанията на св. Радлев, съдът е приел, че дейността на Рентекс ЕООД е свързана с използването на множество рекламни материали от вида на процесните, които са разпространявани освен на стелаж в офиса на дружеството и от свидетеля лично, както и чрез разпространителски фирми. По отношение липсата на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, съдът е посочил, че това обстоятелство само по себе си не може да е основание за отказ на правото на данъчен кредит, като се е мотивирал с решенията на Съда на ЕС по дело С- 324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална незаконосъобразност на оспорения отказ на правото на данъчен кредит по фактурите от изброените доставчици. В частта по ЗКПО е приел, че при доказана реалност на доставките е налице документална обоснованост на отчетените разходи и липсват основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от същия закон за увеличение на финансовия резултат за 2010 г. и 2011 г., а определените задължения за корпоративен данък, са незаконосъобразни. Решението е правилно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел за изпълнени предпоставките за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС и липсата на основания по чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат на Рентекс ЕООД за 2010 г. и 2011 г. Фактическото основание за установяване на оспорените задължения за ДДС и корпоративен данък е липса на реални доставки на стоки и услуги, поради което правилно съдът е преценял фактите относно изпълнението им. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е основал преценката си за осъществяване на доставките на гориво въз основа на недопустимо събрани гласни доказателства. Свидетелските показания са допустими в съдебното производство по ДОПК при условията на чл. 158, ал. 1 във връзка с чл. 57, ал. 2 ДОПК – за установяване на: 1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; 2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; 3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В случая от показанията на св. Ленков съдът е установил обстоятелствата относно зареждането на гориво в машините, отдавани под наем от дружеството и местонахождението на бензиностанциите/газостанциите, за които не са съставени документи. Въз основа на показанията съдът е приел за опроверган основният аргумент на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит – липса на доказателства за специализиран транспорт на горивото. С оглед на изложеното следва да се приеме, че при кредитирането на свидетелските показания не е допуснато нарушение на чл. 172 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, приел е представените по делото писмени доказателства в съответствие с указанията на горната инстанция по чл. 224 АПК и е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Съдът е установил и обсъдил фактите, пораждащи настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС – доставянето и получаването на стоките и извършването на услугите от съответните доставчици и законосъобразно е приел, че е доказана основната предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно действителното осъществяване на доставките. По силата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие. Съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на които приема, че данъчно събитие е настъпило по всяка от спорните доставки. Изложеното се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът е извършил и преценка за изпълнение на изискването по чл. 69, ал. 1 ЗДДС и въз основа на съдебно – счетоводната експертиза е установил, че стоките и услугите да се използват за облагаемата дейност на ревизираното дружество. При доказани материални условия за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит законосъобразно съдът е приел, че не следва да се отказва право на данъчен кредит въз основа на дерегистрацията на доставчика. В тази връзка е и цитираната в решението практика на Съда на ЕС. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но поради липсата на доказателства за разходи в настоящото касационно производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение