Решение № 15090 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2014 г.

Решение № 15090 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8690/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1074 от 09.05.2014 г. по административно дело № 873/2014 г., Административен съд - Варна е: 1) отменил решение № 17/29.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Варна, с което е отхвърлена жалба вх. № П-70/01.08.2013 г. от Мехмед Басриев Яръмкашев срещу разпореждане № 8712065029/12.05.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратена наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето, считано от 13.12.2012 г., поради дипломирането му, и разпореждане № 8712065029/05.07.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Варна, с което на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 1 от КСО и чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е отказано възстановяване на наследствената му пенсия, поради това, че не е учащ след дипломирането му на 12.12.2012 г.; 2) изпратил административната преписка на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ, РУСО) - Варна за решаване на въпроса по същество в 14-дневен срок, от влизане в сила на решението, при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; 3) осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Мехмед Басриев Яръмкашев сумата от 390 лева, представляваща платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Варна, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Йовкова. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на съдебното решение, а в условията на евентуалност да се приеме, че ответникът има право на наследствена пенсия само за периода на практическото му обучение за придобиване на юридическа правоспособност (01.02.2013 г. до 01.08.2013 г.). В касационната жалба освен доводите по същество на спора, отбелязани като т. 1 (наименовани касационна жалба), са изложени и съображения по т. 2 (наименовани частна жалба), в които директорът на ТП на НОИ - Варна оспорва присъдените в полза на Мехмед Яръмкашев разноски, като прекомерни и претендира изменение на решението в тази част, като на процесуалния представител на ответника се присъди адвокатско възнаграждение в размер не по-висок от 150 лева. Иска присъждане на разноски направени пред касационната инстанция. Ответникът - Мехмед Басриев Яръмкашев от гр. Варна в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Мехмед Яръмкашев е подал заявление вх. № 8207/03.07.2003 г., с което е поискал отпускане на наследствена пенсия. С разпореждане № 11/01.07.2003 г. на ръководителя на "ПО" на заявителя е отпусната наследствена пенсия за инвалидност. С разпореждане № 8712065029/24.11.2006 г. на ръководителя на "ПО" е прекратена пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Яръмкашев от 15.06.2006 г. поради завършване на средно образование, а с разпореждане № 8712065029/30.11.2006 г. му е отпусната наследствена пенсия по чл. 74 от КСО. С оглед представено удостоверение изх. № 81/05.04.2013 г. от Софийския университет "Климент Охридски", от което се установява, че Мехмед Яръмкашев се е дипломирал на 12.12.2012 г. с протокол № 001/12.12.2012 г., началник отдел "Пенсии" при РУСО - Варна е издал разпореждане № 8712065029/12.05.2013 г., с което е прекратил наследствената пенсия на дипломирания, считано от 13.12.2012 г. Мехмед Яръмкашев е подал искане вх. № К-5029/26.03.2013 г. да бъде издаден акт от административния орган, с който да му се изплати наследствената пенсия от месец декември 2012 г. до 26.03.2013 г., като е представил Акт за встъпване в длъжност № 243 от 01.02.2013 г., съгласно който Яръмкашев е встъпил като стажант-юрист в Софийски градски съд за периода от 01.02.2013 до 01.08.2013 г. Към искането си Мехмед Яръмкашев е приложил и заповед № ЛС-И-01-135/23.01.2013 г., с която е разпределен на длъжността стажант-юрист в Софийски градски съд за срок от шест месеца, считано от датата на встъпването му. Началник отдел "Пенсии" при РУСО - Варна е отказал на искателя възобновяването на наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане № 8712065029/05.072013 г. Недоволен от постановения отказ Яръмкашев е оспорил разпореждане № 8712065029/12.05.2013 г. и разпореждане № 8712065029/05.072013 г., и двете издадени от началник отдел "Пенсии" при РУСО - Варна, по административен ред пред директора на РУСО - Варна, който с решение № 17/29.08.2013 г. е отхвърлил сезиралата го жалба, като е приел, че обучението приключва с дипломирането и Яръмкашев не е представил доказателства да е записан отново като студент. Срещу решение № 17/29.08.2013 г. на директора на РУСО - Варна, Мехмед Яръмкашев е подал жалба пред Административен съд - Варна, който с решение № 2738 от 01.11.2013 г., постановено по административно дело № 3496/2013 г., е отменил обжалвания административен акт и е изпратил преписката на директора на РУСО - Варна за решаване на въпроса по същество в 14-дневен срок при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е обжалвано от директора на РУСО - Варна пред Върховен административен съд по съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С решение № 3482 от 12.03.2014 г. по административно дело № 16750/2013 г., Върховният административен съд е обезсилил обжалвания съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да постанови този резултат касационната инстанция е установила, че в производството пред Административен съд - Варна като ответник е бил конституиран РУСО - Варна, вместо административният орган, който е издал оспорения административен акт - директорът на РУСО - Варна. Административен съд - Варна е изпълнил дадените указания от Върховния административен съд, като при новото разглеждане на делото е конституирал надлежния административен орган като ответник - директорът на РУСО - Варна. С решение № 1074 от 09.05.2014 г., постановено по административно дело № 873/2014 г., Административен съд - Варна е отменил обжалваното административно решение и е изпратил административната преписка на директора на РУСО - Варна за решаване на въпроса по същество в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил Националния осигурителен институт да заплати на Мехмед Яръмкашев съдебно-деловодни разноски в размер на 390 лева. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата на Мехмед Басриев Яръмкашев е уважена като основателна, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Подложеният на касация съдебен акт е постановен при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В чл. 82, ал. 1 от КСО (в редакцията на ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) от КСО е предвидено, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в срока на обучение по специалността "право" се включва и срока на задължителния 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на теоретико-практическия изпит за придобиване на юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ. Изложеното в касационната жалба становище, че в случая срокът на обучение приключва с успешното полагане на държавните изпити, не може да бъде споделено. Целта на обучението по конкретна специалност, съответно дипломирането на студента, винаги е свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. Правоспособност по специалността се получава след дипломирането на студента, като в общите случаи това става след защита на дипломна работа или успешно полагане на държавни изпити. За упражняването на юридическа професия обаче законодателят е поставил задължителното изискване за провеждане на 6-месечен стаж и полагане на теоретико-практически изпит. За да се придобие правото да се упражнява юридическа професия, освен академичното обучение по специалността "право" в съответното висше учебно заведение, следва да бъде проведено допълнително теоретико-практическо обучение, което приключва с полагането на държавен изпит в Министерство на правосъдието съгласно чл. 297, ал. 3, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 3 от ЗСВ. На лицата, които са издържали този изпит, се издава удостоверение за юридическа правоспособност от министъра на правосъдието и едва тогава юристите имат право да упражняват юридическа професия, което налага извод, че с полагането на този задължителен държавен изпит след стажа приключва обучението по специалността "право". Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 294, ал. 2 и чл. 297, ал. 2 от ЗСВ. Съгласно първата норма през времето на стажа стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на дейността на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановените от тях актове, а съгласно втората - по време на стажа стажант-юристите не получават възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. Тези законови норми са в подкрепа на извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността "право", т. е. те продължават да учат и стажът се включва в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Изискването на чл. 34, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), съгласно което лица, завършили последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса, не следва да се прилага по отношение на стажант-юристите на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), тъй като противоречи на разпоредби от по-висок по степен нормативен акт, а именно - Закона за съдебната власт. С оглед изложеното не може да се приеме възражението на касатора, че съдът в нарушение на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА е тълкувал нормата на чл. 34, ал. 3 от НПОС разширително. Налице е специален закон - ЗСВ, като в него е уредена процедурата за успешно придобиване на юридическа професия, включващо академично образование, завършващо с държавен изпит и практическият стаж след успешното полагане на държавния изпит, като първоинстанционният съд съвсем точно е тълкувал разпоредбите на ЗСВ по отношение на стажант-юристите и техният статут като учащи лица и не се установява нарушение на чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗНА. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че позоваването на касатора на нормативните промени от началото на 2014 г. е неоснователно, с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, съгласно което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Относно искането на жалбоподателя в условията на евентуалност да се приеме, че Яръмкашев има право за възстановяване на наследствената пенсия само за периода от 01.02.2013 г. до 01.08.2013 г., т. е. само до изтичането на 6-месечният период на изпълняване на длъжността стажант-юрист в Софийски градски съд, настоящият състав намира, че е неоснователно. Както бе посочено по-горе юристът има право да упражнява юридическа професия само след като му се издаде удостоверение за юридическа правоспособност от министъра на правосъдието. Предвид това след изтичането на 6-месечния стаж като стажант-юрист, има задължително условие за полагане на държавен изпит, който се провежда в Министерство на правосъдието, който в случай, че бъде издържан, дава право на завършилият "право" студент в случай, че е преминал предвидения стаж след получаване на удостоверението да практикува юридическа професия. Ако не положи успешно изпитът за придобиване на правоспособност в Министерство на правосъдието, дори и да е преминал задължителният 6-месечен стаж, изучаващият юридическата професия няма право да я упражнява. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на процесните административно решение и разпореждания, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Административен съд - Варна за материална незаконосъобразност на тези административни актове. В случая пенсионният орган неправилно е приложил относимите за казуса норми на КСО и в противоречие на чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5 от АПК е приел за приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от НПОС, а не е приложил също относимата в случая разпоредба на чл. 294, ал. 1 от ЗСВ (нормативен акт от по-висока степен), с която ал. 3 от чл. З4 на НПОС влиза в колизия. Като не е констатирал това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Варна също е издал незаконосъобразен акт. По отношение на изложеното от касатора искане за изменение на решението в частта за разноските, обозначено като т. 2 и наименовано от него, като частна жалба, следва да се отбележи, че осъдителната част на обжалваното решение е постановена в същия съдебен акт, поради което искането неправилно е наименовано "частна жалба", а обжалването на решението в частта за разноските в случая се осъществява с подадената касационна жалба. Настоящият състав обаче смята, че касационната жалба е неоснователна и в тази част, тъй като първоинстанционният съд е приложил правилната редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Последното открито съдебно заседание по делото е проведено на 15.04.2014 г., като в него юрисконсулт Йовкова, в качеството й на процесуален представител на ответника - директора на ТП на НОИ - Варна, е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) относно прекомерно високия адвокатски хонорар, заплатен от жалбоподателя, и е направила искане този размер да бъде намален и сумата да не надвишава 150 лв. Тези възражения са релевирани и пред настоящата инстанция. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Изменението на Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 28, в сила от 28.03.2014 г.) в случая се явява такъв нов факт от значение за присъждане на разноските по делото, тъй като приключването на устните състезания е станало на 15.04.2014 г., т. е. след влизане в сила на Наредба № 1/2004 г. Предвид това ирелевантно е изложеното от касатора възражение, че адвокатското възнаграждение е платено от жалбоподателя преди влизане в сила на изменението на посочената Наредба. Първоинстанционният съд се е съобразил и с възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване възнаграждението за един адвокат е в размер на 350 лв. Адвокат Дянков е представлявал Мехмед Яръмкашев и в три съдебни заседания, поради което съобразно чл. 7, ал. 6 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1/2004 г. при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лева. Предвид посочените разпоредби в Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящият случай трябва да бъде 450 лева. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство обаче е в размер на 380 лева, поради което съдът не може да присъди по-високо възнаграждение от претендираното от страната. Мехмед Яръмкашев е заплатил и 10 лева държавна такса. Правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на жалбоподателя разноски в общ размер на 390 лева, платими от Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Варна (неправилно посочено от първоинстанционния съд Национален осигурителен институт), поради което касационната жалба, в частта, с която се иска изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки решението на директора на РУСО - Варна, изпращайки преписката за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона и като е осъдил РУСО - Варна да заплати съдебно-деловодните разноски, направени от жалбоподателя в размер на 390 лева, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски, но настоящият състав намира, че не са направени такива, тъй като Мехмед Яръмкашев не е представляван от адвокат в касационното производство и не е сторил други разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,