Решение № 3094 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9929/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, чрез процесуален представител адв. Груйчев , срещу решение 12993 от 26.07.2024 г. по адм. дело 3843/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 000030 3473/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че решението е неправилно постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, евентуално същото е нищожно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави алтернативно възражение за прекомерност на поисканото от ответната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба изпълнителен директор на НАП, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител- юрк.Стойков, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АССГ е бил сезиран с жалба на "Казино Ескейп гр. Исперих" ООД срещу решение 000030-3473/25.03.2024 г. на ИД на НАП, издадено на основание чл. 16 от Закона за хазарта /ЗХ/ и чл. 57, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от АПК, с което е оставено без уважение искане на дружеството с вх. 26-Г-67/23.02.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 888,96 лева по възстановена и обявена за недължимо платена държавна такса в размер на 25 000 лева. За да отхвърли жалбата като неоснователна първоинстанционният съд приема, че подадената жалба е допустима, подадена срещу изричен отказ на административен орган да издаде поискания от жалбоподателя акт. АССГ е извел извод, че редът по ДОПК е неприложим, съгласно чл. 96, ал. 4 и чл. 92 от Закона за хазарта. В случая законната лихва е имуществена вреда- обезщетение за забава от изпълнението на дружеството за възстановяване на недължимо внесената от него сума/25 000 лева/ на 18.08.2022година. Обезщетението е станало изискуемо с последвалата отмяна на административния акт от самият негов издател, с което незаконосъобразно внесената сума е възстановена на дружеството. Решаващия извод на съда е, че редът за обезщетяване на тази вреда е по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/- Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решението е постановено от надлежен състав на съдебен орган АССГ, същото е в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Предвид изложеното оплакването за нищожност на съдебното решение е неоснователно. Правилно АССГ е приел, тълкуването на административния орган, че няма законово основание за възстановяване на лихвите. Не е налице твърдяното основание за неправилност на съдебното решение неправилна преценка на съда, че е издадено от компетентен орган. Доколкото искането на заявителя е свързано с претендирана лихва за забава върху по късно възстановена недължимо внесена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, то правилна е преценката на АС, че компетентният да се произнесе орган е изпълнителният директор на НАП Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилна преценка на АС, че ДОПК е неприложим към искането му до изпълнителния директор на НАП. Освен, че липсва препращане в ЗХ относно този вид държавна такса към ДОПК, за разлика от другите изрично посочени такси в чл. 92 ЗХ, следва да се посочи, че държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл. 128, ал. 1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. 1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Претенцията за заплащане на лихви е по същество искане за заплащане на обезщетение върху сумата от 25 000 лв., с която жалбоподателят не е могъл да разполага в определен период от време. Поради това жалбоподателят следва да защити правата си по исков ред. С оглед изложеното отказа на изпълнителния директор на НАП, обективиран с оспореното пред АССГ решение да заплати лихва за забава, съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Липсва разпоредба в Закона за хазарта, която да предвижда възстановяване на сумата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, ведно с лихва за забава. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НАП следва да се присъдят 150 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора, което не се явява прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение