Решение № 4575 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 119/2021 г.

Решение № 4575 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 119/2021 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Д., [ЕГН], чрез проц. си представител адв. В. Н., против решение № 190 от 14 октомври 2020 г., постановено по адм. д. № 291/2019 г. по описа на Административен съд Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Д. против заповед № 3-912/13 юни 2019 г. на кмета на Община Ловеч, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "гараж № 10", с неустановен собственик, разположен в УПИ ІІ, кв. 42 по плана на гр. Ловеч. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилен е изведеният от решаващия съд извод, че заповед № 3-912/13 юни 2019 г. е издадена от компетентен орган при условията на заместване, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалният закон. За поставянето на процесния гараж няма издадено разрешение за строеж. От събраните в съдебното производство писмени доказателства не може да се обоснове извод за наличието на одобрен инвестиционен проект, протокол за определяне на строителна линия и ниво, както за съответствието на гаража на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр. Ловеч от 1989 г. и наличието на учредено право на строеж на същия върху УПИ ІІ в кв. 42, и отчасти върху паркинг (видно от комбинирана скица на л. 57), които безспорно са частна общинска собственост. Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ един строеж или част от строеж е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж като в съответствие с нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Наред с това правилно съдът е посочил, че в хода на съдебното производство не се установяват предвидените в закона основания за установяване търпимост или доказателства по реда на ЗУТ (§ 16 от ДР, § 127 от ПЗР и § 183 ПР ЗИДЗУТ). Възраженията на касаторката, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност следва да бъдат оставени без уважение, тъй като от материалите по делото безспорно се установява, че оспорената заповед е издадена от заместник-кмета на общината по време, през което по силата на изрична заповед, същият изпълнява функциите на кмета поради отсъствие на последния. За периода на заместване заместващият изпълнява правомощията на титуляра в пълен обем, като издадените актове са от името на замествания орган (в този смисъл ТР № 4/22.04.2004 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС). Оспорената заповед е издадена от името на кмета на община Ловеч, като именно той правилно е бил конституиран като ответник по делото съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. Като е приел, че в случая е налице безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ и е отхвърлил жалбата против оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав