Решение № 5559 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2016 г.

Решение № 5559 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9560/2016 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. И. С. и К. Н. С., чрез пълномощника им адв. А. Т., срещу решение № 82 от 06 юли 2016 г., постановено по адм. д. № 48/2016 г. по описа на Административен съд Я., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ТУ/02-00015/11 март 2016 г. на кмета на община Я.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - кмета на община Я., чрез пълномощника му юрк. М. К., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Я. е образувано по жалба на И. И. С. и К. Н. С. срещу заповед № ТУ/02-00015/11 март 2016 г. на кмета на община Я., с която на основание чл. 135, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отказано изработването на проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ за УПИ ХIII-150 (поземлен имот 87374.540.150) и съседните му УПИ ХII-149 и УПИ ХIV-151 в кв. 37 по плана на гр. Я., ЦГЧ, на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че административното производство е образувано по заявление на двамата жалбоподатели до кмета на община Я. за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХIII-150 (поземлен имот 87374.540.150) и съседните му УПИ ХII-149 и УПИ ХIV-151 в кв. 37 по плана на гр. Я., ЦГЧ, на основание чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, като искането се свежда до това вътрешно регулационната линия между УПИ ХIII-150 и съседния му УПИ ХII-149 в кв. 37 по плана на гр. Я. да се премести по регулационната линия между тях по плана от 1965 г. Установено е също така, че собствения на жалбоподателите С. поземлен имот е предмет на одобрени пет плана, първият от които е от 1965 г., съгласно който дворищната регулационна линия между двата процесни парцела - Х-2100 и ХI-2100, е перпендикулярна на уличната регулация. По следващите регулационни планове - от 1975 г. и от 1983 г., за имота на С. не е бил отреден самостоятелен парцел, а е част от по-големи такива. По тези планове са отразени имотните граници на имота им, като имотната граница спрямо съседния имот не е перпендикулярна на уличната регулация, а е изместена по посока на имота на оспорващите. Със следващия регулационен план от 2001 г. за имота на С. е отреден УПИ Х-2435. По този план вътрешната регулационна линия между посочения УПИ и съседния УПИ IХ-2434 в кв. 35 съвпада с имотната граница по плановете от 1975 г. и от 1983 г. Действащият регулационен план е от 2008 г., като границите на имота съвпадат с тези по предходните планове. По този план границите на собствения на И. и К. С. УПИ ХIII-150 в кв. 37 съвпадат напълно с границите на поземления имот по одобрената през 2005 г. кадастрална карта на гр. Я.. При тези данни изводът на административния съд, че действащият ПУП-ПРЗ по отношение на УПИ ХIII-150 не е одобрен при съществени закононарушения, е правилен. В искането си до кмета на общината И. и К. С. са посочили, че планът е одобрен при съществено нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която границите на урегулираните поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. В случая такова нарушение не съществува, тъй като с плана от 2008 г. не са променени границите на УПИ ХIII-150. Обстоятелството, че едната от тези граници не съвпада с вътрешната регулационна линия между парцелите по плана от 1965 г., не е основание да се приеме, че е налице предпоставката на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ за изменение на ПУП-ПРЗ. Това е така, тъй като посоченото несъответствие е налично още с плана от 1975 г., а не е осъществено с действащия ПУП-ПРЗ. Следва да се отбележи, че неправилно административният съд е приел неприложимост на нормата на чл. 134, ал. 2, т. 5 от ЗУТ поради това, че регулацията по отношение на процесния УПИ е приложена. В тази връзка следва да се посочи и това, че за да направи този извод съдът се е позовал само на заключението на съдебно-техническата експертиза, която в тази си част не е следвало да бъде възприемана. Това е така, тъй като дали е приложена регулацията или не, е правен въпрос, по който вещото лице не може да дава заключение. Освен това в случая не може да се говори за приложена регулация по смисъла на § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ доколкото конкретния ПУП, чието изменение се иска, не е такъв по чл. 16 от ЗУТ, нито пък с него е предвидено прехвърляне право на собственост или отчуждаване. Този неправилен извод на съда обаче не води до отмяна на постановеното съдебно решение, тъй като в случая не е налице предпоставката за изменение на плана, на която се позовават С. - одобрение на плана при съществени закононарушения. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускането на относими доказателства - допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и необсъждането на представени доказателства. Право на съда е да прецени допускането или не на поискано от страните доказателство. Правилно административният съд е преценил, че не се налага изслушването на допълнително техническа експертиза по поставената от жалбоподателите задача. Релевантните за казуса обстоятелства са били вече изяснени с изслушването на приетата експертиза. Не представлява такова обстоятелство местоположението на оградата между двата имота. В тази връзка следва да се отбележи, че представеното от жалбоподателите частно заснемане, направено по тяхно искане, не задължава съда да извършва такова ненужно за целите на процеса изследване. Неоснователно е и възражението, че съдът е основал решението си единствено на заключението на вещото лице. Напротив, съдът е съобразил всички релевантни доказателства, представени по делото. Не е налице и твърдяното противоречие на заключението на съдебно-техническата експертиза с останалите събрани по делото доказателства. Такова противоречие се сочи между заключението от една страна и свидетелските показания и геодезическото заснемане - от друга, относно това дали границите на имота по кадастралната карта и тези по ПУП-ПРЗ от 2008 г. съвпадат. Такова противоречие обаче не е налице, доколкото със свидетелски показания констатираното съответствие не може да бъде опровергано. Не може да бъде опровергано и с представеното по делото частно заснемане, инициирано и заплатено от жалбоподателите. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,