Решение № 15395 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2017 г.

Решение № 15395 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10458/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за финансов надзор със седалище и адрес на управление - гр. С., ул. "Б." №...,представлявана от процесуалния и представител гл. експерт Станиславова, срещу решение № 4587 от 7.07.2017 г., постановено по адм. дело № 3536/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му. Ответникът - А. Г., чрез процесуалния си представител адв. Теофилова в писмени бележки и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Мотивира се с ТР № 1/15.03.2017 г. на ОСС на ВАС и поддържа, че са налице всички елементи за ангажиране на отговорността на държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата събрани по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - С.-град е уважил предявеният от А. Ц. Г. иск за имуществени вреди против Комисията за финансов надзор - С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на 2 бр. наказателни постановления като незаконосъобразни в размер на 2 500 лева. За да постанови този резултат административният съд мотивирано е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на касатора, за доказани по делото реално причинени имуществени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от отмяната на наказателните постановления. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, а и не се спори, че с влезли в сила съдебни решения са отменени два броя наказателни постановления - № Р-10-47/28.10. 2015 г. и № Р-10 203/9.04. 2015 г., с които на ищеца е наложено административно наказание - глоба от по 5 000 лева за всяко НП, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт - НП, макар и да не представлява типичния индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. постановено от Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в проведените две съдебни производства по обжалване на отменените актове. По делата, приключили с отмяна на обжалваните наказателни постановления от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат. В представените в първоинстанционното производство 2 бр. договори и пълномощни № 7 от 10.02.2015 г. и договор и пълномощно от 20.10.2015 г. сключени между адвоката и клиента е отразено договорено възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие, както и начинът им на плащане - по 1250 лева за всеки договор платени в брой изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в договор между него и клиента. В случая са сключени два броя договори, в който възнаграждение е определено, отбелязан е начина на плащането, както и причината - защита по обжалване на цитирането на двата броя наказателни постановления. Ето защо правилен е извода в обжалваното решение за основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая са налични всички предпоставки за ангажиране отговорността на КФН, предвид наличието на отменени като незаконосъобразни две НП, на настъпила имуществена вреда, която е пряк и непосредствен резултат от издадените две НП. С оглед на изложеното неоснователни са поддържаните с касационната жалба възражения, че претърпените от страна на ответника в настоящото производство имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените две НП, тъй като същият бил юрист. Липсва нормативно изискване лице с юридическо образование, включително и такова, упражняващо адвокатска професия да се защитава само впри защита на свои права. Липсва и забрана такива лица да ползват адвокатска защита, когато трябва да защитят своите собствените си права и законни интереси, както е в конкретния случай. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд, както и в касационната инстанция. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Установява се по делото, че такива са направени от тази страна в размер на 405 лева, платени в брой видно от представения по договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно с дата 1.08.2017 г. както и от представения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение