Решение № 916 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2010 г.

Решение № 916 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, т. 3 от ГПК. Образувано е по молба на "Хр. ст. - П." АД гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 394 от 07.06.04 г. по гр. д. № 124/2004 г. на П. окръжен съд, оставено в сила с решение № 452 от 28.04.05 г. по гр. д. № 1958/04 г. на ВКС, IV ГО. Молителят твърди, че атакуваното съдебно решение се основава на решение № 556 от 09.06.1998 г. на областния управител на област с административен център гр. Л., което впоследствие е било обявено за нищожно с влязло в сила решение № 348 от 10.06.09 г. по адм. д. № 358/08 г. на П. административен съд - основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът в производството С. И. Д. от гр. П. оспорва молбата. Счита, че тя е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице, чуждо на правния спор. В основното производство страна по делото е било "Хр. ст." ООД гр. П., чийто правоприемник е "Хр. ст." АД гр. П., а молбата се подава от трето лице - "Хр. ст. - П." АД гр. П.. Освен това счита, че не е налице и соченото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като решението на областния управител представлява индивидуален административен акт, а не постановление на държавно учреждение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Областните управители на области с административни центрове Л. и П., както и община П., не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - правоприемник на "Хр. Ст." ООД гр. П., което е било страна в производството по спора за собственост. Действително, в съдебното решение № 1596 от 29.06.07 г. по ф. д. № 1139/07 г. на П. окръжен съд, с което е вписано вливането на "Хр. ст." ООД П. неточно е посочено наименованието на дружеството - правоприемник - "Хр. ст." АД П.. Но доколкото няма две дружества с подобно наименование, а и от справката по Б. се установява, че действителното наименование на дружеството е "Хр. ст. - П." АД П. и вливането е вписано по същото фирмено дело, по което е регистрирано това дружество - ф. д. № 1139/07 г. на П. окръжен съд, следва да се приеме, че молителят е надлежна страна по подадената молба за отмяна. Разгледана по същество, молбата е основателна. С влязлото в сила решение, което се атакува по настоящото дело, е оставено в сила решение № 2264/27.01.04 г. по гр. д. № 1760/03 г. на П. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от "Хр. ст. " ООД гр. П. отрицателен установителен иск - че ответницата С. И. Д. не е собственик на идеална част от магазин "Н. ", находящ се в гр. П., ул. "В. Л. " № 6. Решаващите мотиви на съда се свеждат до това, че ответницата черпи права от решение № 556 от 09.06.1998 г. на областния управител на област с административен център Л., с което тя е обезщетена в съсобственост върху процесния имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОСОИ. В настоящото производство се представя влязло в сила решение № 348 от 10.06.09 г. по адм. д. № 358/08 г. на П. административен съд, с което посоченото решение № 556 от 09.06.1998 г. на областния управител на област с административен център Л. е обявено за нищожно в частта за начина на обезщетение на С. И. Д. При това положение молбата за отмяна се явява основателна. Налице е основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Влязлото в сила решение по спора за собственост се основава на решение № 556 от 09.06.1998 г. на областния управител на област с административен център Л., което впоследствие е било обявено за нищожно и тези факти изцяло покриват хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 от ГПК. Използваният в закона израз "постановление на съд или друг държавен орган" е общ и обхваща както съдебни решения, така и индивидуални административни актове, какъвто е настоящият случай. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение