Решение № 10058 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2019 г.

Решение № 10058 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. У. от [населено място] срещу Решение № 60 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 208/2018 г. на Административен съд - Велико Търново, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик", приложена на 23.05.2016 г. от инспектор в сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Велико Търново (ОДМВР - Велико Търново). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че мярката е приложена от компетентен орган и са налице предпоставките за прилагането й по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Твърди се също така, че в констативния протокол е посочена норма (чл. 98, ал. 1, т. 2 ЗДвП), която не е приложима в случая, но въпреки това съдът не е отчел това нарушение при прилагане на ПАМ, а е извършил преквалификация на правното основание за прилагането й. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като се отмени принудителната административна мярка. Претендират се разноски. Ответникът - инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е принудителна административна мярка (ПАМ) – преместване на паркирано пътно превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, приложена от Ц. Ц. – инспектор на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново на 23.05.2016 г. в 12. 54 ч. За да отхвърли жалбата, съдът е приел за доказано от фактическа страна, че на 23.05.2016 г. около 12. 40 часа В. У. е паркирал лек автомобил марка "Хюндай" с рег. [рег. номер на МПС] на ул. "Опълченска" № 58. Подаден е сигнал на телефон 112 за неправилно паркиран автомобил, който препятства ползването на гараж. По разпореждане на служителя на Министерството на вътрешните работи е приложена принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик". Съдът е счел за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, съгласно която паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, се премества, когато прави невъзможно преминаване на други участници в движението. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакването на касационния жалбоподател за липса на компетентност на органа е неоснователно. Съгласно чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, със заповед на министъра на вътрешните работи се определят лицата, които могат да нареждат преместване на превозно средство. В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция при новото разглеждане на делото е приета като доказателство Заповед № Iз-269/11.02.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която се доказва компетентността на инспектор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Велико Търново да прилага ПАМ по ЗДвП. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Разпоредбата на чл. 171, т. 5 от ЗДвП предвижда три хипотези, при които за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Мярката се прилага, когато: б. "а" превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; б. "б" превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; б. "в" превозното средство е без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или са изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното превозно средство в Министерството на вътрешните работи. Правилно съдът е приел, че фактическото основание (автомобилът е паркиран пред гараж, с което прави невъзможно преминаването другите участници в движението) се установява от събраните по делото доказателства, включително представения снимков материал. Изложеното фактическо основание съвпада с правното основание, предвидено в чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето от ЗДвП. Посочването в констативния протокол на правната норма на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която не е приложима в случая, не опорочава законосъобразността на приложената ПАМ. Сам по себе си фактът на допуснато от водача нарушение на чл. 98, ал. 1 и 2 ЗДвП, в която и да е от хипотезите, не води автоматично до извод, че са осъществени предпоставките на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, защото разпоредбата изисква не доказване на конкретно нарушена правна норма, а обективно паркиране по начин, който създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Начинът на паркирането би могъл да бъде и в нарушение на изрична забрана, но това не e елемент на фактическия състав за прилагане на процесната ПАМ. От значение е дали начинът на паркиране създава опасност, съответно дали прави невъзможно преминаването на другите участници, а не коя от хипотезите на чл. 98 ЗДвП е нарушил водачът. Конкретно нарушената правна норма е релевантна за акта за установяване на административно нарушение, защото в него трябва да бъде посочена нарушената норма, но за принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е достатъчно да се установи исканият от закона ефект от паркирането. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение