Решение № 14356 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2011 г.

Решение № 14356 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6694/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България против решение № 5248 от 13.04.2011 г., постановено по адм. дело № 7352 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - второ отделение. С посоченото решение е отменено решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерски съвет, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия "Васил Левски" с площ от 135,30 дка за обект с национално значение в частта относно поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.115 и 51500.510.116 по кадастралната карта на гр. Несебър. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяването на друго, с което бъде оставено в сила решението на МС в тази му част. Ответниците - Атанас Стоянов Рапов и Станчо Атанасов Рапов, и двамата от гр. Несебър, чрез процесуалния си представител адв. Димитър Статев, оспорват касационната жалба и молят атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, Върховният административен съд - второ отделение, е отменил решение № 84 на Министерския съвет на Република България от 19.02.2010 г., с което територията на обект "Водна учебна спортна база на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135,30 дка е обявена за обект с национално значение, в частта относно поземлени имоти (ПИ) с идентификатори № 51500.510.115 и 51500.510.116 по кадастралната карта на гр. Несебър. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че разпоредбата на § 5, т. 62 ДР на ЗУТ не е нито материалноправна, нито процесуалноправна, поради което не може да бъде основание за издаване на административен акт, а в ал. 3 на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) е посочено, че обекти с национално значение са спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", от което следва, че обекти с национално предназначение са тези спортни обекти и съоръжения на Националната спортна академия, които са публична държавна собственост и са й били предоставени от Министерския съвет за ползване и управление по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Липсата на която и да е от тези предпоставки не може да бъде заместена с акт на Министерския съвет от вида на процесния и това е така, тъй като с предоставянето на обект - публична държавна собственост, за ползване на Националната спортна академия "Васил Левски", този обект става такъв с национално значение по силата на закона, а не по силата на решение на Министерския съвет. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Според § 5, т. 62 ДР на ЗУТ обект с национално значение по смисъла на този закон е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет. Касае се за обяснение на израз, който се употребява многократно в този закон и неговото обяснение не е възможно да се даде в някой от съответните текстове (чл. 32, ал. 2, т. 3 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове). Поради това изводът, че § 5, т. 62 ДР на ЗУТ не може да бъде правно основание за издаване на административен акт, от какъвто и да било вид, е законосъобразен. Развитите доводи в касационната жалба, че обектът на процесното решение на Министерския съвет не попадал в обхвата на чл. 47а ЗФВС, а в приложното поле на § 5, т. 62 ДР на ЗУТ, са неоснователни. Допълнителната разпоредба на § 5, т. 62 от Закона за устройство на територията, която определя понятието "обект с национално значение" като обект, определен като такъв със закон или с акт на МС, в конкретния случай следва да бъде тълкувана и приложена във връзка със специалната материалноправна разпоредба на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС. Въпросът кои спортни обекти и съоръжения на Националната спортна академия са обекти с национално значение е вече разрешен със закон - чл. 47а, ал. 3 ЗФВС. В ал. 3 е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. Както правилно е посочил тричленният състав, последното настъпва по силата на закона, а не въз основа на решение на МС, при наличие на условията от цитираната норма - обектът да е публична държавна собственост и да е предоставен за ползване от МС по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Имотите на ответниците по касация са частна собственост. Не е спорна липсата на акт за публична държавна собственост върху поземлените имоти, включени в територията на спортната академия. Липсват и доказателства за предоставянето на ползването им по надлежния ред. Следователно следва да бъде споделен изводът на решаващия състав, че обявяването им за обект с национално значение е в нарушение на приложимата материалноправна норма - чл. 47а, ал. 3 ЗФВС. С акт № 4744 от 17.09.2009 г. за публична държавна собственост са актувани само сградите, но не и поземлените имоти, а в доклада на вносителите на проекта за решение на МС са посочени "все още неуредените права на НСА върху земята на спортната база". Евентуално съществуващият спор за собственост върху поземлените имоти следва да бъде предварително разрешен по общия ред. Неоснователно е възражението на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка с конституирането на страните. Съгласно чл. 153 от АПК страни в процеса са оспорващият, органът, издал акта, както и всички заинтересовани лица, засегнати от правния спор, т. е. от съществуването или несъществуването на спорното право, каквото качество не притежават вносителите на проекта. В процесния случай дори да се приеме, че вносителите на проекта на решението за обявяване на намиращия се в гр. Несебър обект "Водна учебна спортна база на Националната спортна академия" за обект с национално значение - министърът на образованието, младежта и науката и министърът на физическото възпитание и спорта, са заинтересованите лица в настоящото производство, то не е налице твърдяното процесуално нарушение, тъй като с неконституирането им не се ограничават правата на касатора. След като не са засегнати права и законни интереси на същия, по отношение на него липсва нарушение, поради което е процесуално недопустимо позоваването на нарушение на правата на други правни субекти. По отношение неконституиране като заинтересована страна в първата съдебна инстанция на НСА"Васил Левски", възражението на касатора също е неоснователно. Видно от протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 20.10.2010 г. е отхвърлено искането на НСА за конституирането й като заинтересована страна, като определението не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав,