Решение № 550 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2010 г.

Решение № 550 от 25.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1246/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, образувано по молбата на О. С. З, [населено място] м. за отмяна на влязло в сила решение № 2 от 11.03.2010 г. по гр. дело № 449/2009 г. на Б. районен съд, с което предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен и е признато за установено по отношение на [община], че П. И. П., Р. А. Ц., Р. Н. С., Л. Й. С., М. К. М., Д. М. Д., Д. М. Д., Е. Т. К., К. Ц. П., В. Ц. К., К. Н. Н., Г. Д. В., Д. Д. Г., Г. Д. Г., С. Г. П., Н. Й. А., И. С. Й., Д. М. Д., Х. В. Д., М. В. Д., С. Д. С., К. С. Д., А. С. И. и П. Д. Й. са собственици на 720 кв. м. площ, представляваща част от нива с площ 18.022 дка в м. "Т. ", четвърта категория по плана за земеразделяне на[населено място], имот № 077001 и конкретни съседи. Молителят твърди, че О. С. З. [населено място] м. е била лишена от правото да участва в процеса и за същия е узнала едва на 15.06.2010 г., когато [община] м. й е предоставила за изпълнение постановеното решение № 2/11.03.2010 г. по гр. дело № 449/2009 г. на Районен съд[населено място]. Неучастието по делото, според молителя, представлява отменително основание по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. От ответниците по молбата за отмяна е постъпил отговор от Д. М. Д., който изразява становище за нейната неоснователност. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот, подробно описан в исковата молба, и притежаван от наследодателя на ищците, като нива. Искът е предявен срещу [община] м.. Въпросът доколко е допустим установителен иск за собственост по реда на чл. 124 ГПК, касаещ земеделска земя, при наличие на специалния ЗСПЗЗ, предвиждащ нарочна процедура за възстановяване на тези права, както и постановеното по него решение не следва да се обсъжда в образуваното извънинстанционно производство по чл. 303 ГПК, в което се извършва контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени изчерпателно в процесуалната разпоредба. Установителният иск за собственост е предявен срещу [община] могили. Молителят не е бил страна, защото срещу него не е бил предявен такъв иск, нито е придобил качество на ответник в хода на процеса. В образувания исков процес той няма и качество на задължителен другар на ответника [община] м., по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Участието на О. С. З. Г., като органи на поземлената собственост е предвидено в специалния закон ЗСПЗЗ в регламентираните с него правоотношения, които се различават от спорното правоотношение, независимо от идентичния предмет. В този смисъл спорното правоотношение не е основано на специалните разпоредби на ЗСПЗЗ, затова и за молителя не е възникнала задължителната необходимост от участие като страна, което му вменява цитираният закон, регламентиращ друг вид правоотношения. Водим от горните съображения ВКС на РБ, II-ро г. о. намира за неоснователна молбата за отмяна, по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която създава възможност за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за страната, лишена от възможност да участва в делото, при определени предпоставки, каквото качество не е възникнало за молителя, затова