Решение № 2098 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9104/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Пристанище Варна" ЕАД- гр. Варна срещу Решение 7580/22.07.2024 г., постановено по адм.д. 2624/2023г. по описа на Административен съд Варна /АдмС-Варна/. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон касационни основания- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени принудителна административна мярка /ПАМ/, наложената с атакуваната Заповед В-0123/26.09.2023г., издадена от Главен инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" -гр. Варна при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор / ДАМТН/. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Пристанище Варна" ЕАД, не се представлява, но депозира писмени бележки по същество. Към тях е приложено решене на РС-Девня, с което наложената му санкция за нарушение на чл. 47 от ЗЕВИ за същото количество гориво е отменена Ответникът, Главен инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" при ДАМТН, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура /понастоящем ВКП/ дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Пристанище Варна" ЕАД- гр. Варна срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка В-0123/26.09.2023г. издадена от Главен инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" -гр. Варна при ДАМТН, с която на основание чл.56, ал.1 във вр. с чл.55, т.1 от ЗЕВИ временно е спряно разпространението на течно гориво - Гориво за дизелови двигатели в количество 26 810 литра на обект - бензиностанция "ГСМ Пристанище Варна Запад" 2 от бензиноколонка 2, свързана с резервоар 2 на Пристанище ВарнаЕАД, което е потвърдено с Решение 2010-665/12.10.2023г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. С обжалвания съдебен акт Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на дружеството. За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил,че обжалваният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, в съответствие с приложимите административнопроизводствени правила и в съгласие с действащите към датата на издаването му материалноправни разпоредби. Видно от съдържанието на представената от жалбоподателя на проверяващите органи декларация по чл.48 от ЗЕВИ, същата не съдържа изискуемата информация по чл.48, ал.2 от цитирания по-горе закон , в частност не съдържа данни за процентното съдържание на биогоривото в горивото за дизелови двигатели, както и процентното съдържание на биогоривото от ново поколение в горивото за дизелови двигатели. АС-Варна е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за неприложимост спрямо него на ПАМ по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЕВИ поради обстоятелството, че същият не разпространява това гориво на следващи потребители, а ползва същото за собствени цели т.е. за снабдяване на собствената си техника във връзка с допълнителните дейности на дружеството. За да обоснове този свой правен извод, съдът се е позовал на разпоредбата на т.12 от §1 от ДР на ЗЕВИ, която, при определяне понятието краен разпространител препраща към §1, т.20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух, съгласно който краен разпространител на течни горива е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора за нарушения и на материалния и на процесуалния закон от страна на административния орган и съда. Правилна е констатацията на съда, че административният акт е издаден от компетентен за това орган. Вярно е и заключението, че техническата грешка по разминаването на посоченото количество гориво от литри в тонове не е съществено. Неправилно обаче, съдът не е приложил по делото административната преписка, същата не е описана, прономерована и прошнурована по делото. Копия от документи, които се твърди, че са част от преписката се намират закачени в кориците на делото, но за настоящата инстанция се създава съмнение в тяхната пълнота. Що се отнася до нарушението на материалния закон от страна на административния орган - същото е очевидно. ПАМ по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ, каквато е процесната, се налага на лицата, които са длъжни да спазват правилата на чл. 47 и 48 ЗЕВИ, а именно тези, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта и тези, които пускат на пазара биогорива и смесите им с течни горива от нефтен произход. Настоящият касатор безспорно попада в обхвата на тези норми, като субект на нормата и краен разпространител /определението е по силата на препращащата норма на §1, т. 12 от ДР на ЗЕВИ към § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Закона за чистотата на атмосферния въздух, ЗЧАВ/. Задължението на лицата се отнася до предоставяне при проверка на длъжностните лица на декларация за съответствие или заверено копие от нея, както и документите за експедиция на проверяваното гориво или копие от тях /чл. 48, ал. 5 ЗЕВИ/. Неизпълнението на това задължение, както и на предоставянето на декларация с минимално изискуемо съдържание може да доведе до налагането на ПАМ. Принудителната административна мярка като мярка на държавна принуда обаче само подсигурява предоставянето на декларация със съответното съдържание. ПАМ не се налага и не е в обхвата на произнасянето на административния орган и съда факта дали крайният разпространител е следвало да предлага гориво с определено съдържание и характеристики. Този въпрос е в обхвата на административното наказване, когато при неизпълнение на задължението си по чл. 47 ЗЕВИ на задълженото лице следва да се наложи административно наказание или санкция с правно основание чл. 67 ЗЕВИ. В настоящия случай по време на проверката на длъжностните лица е предоставена изискуемата се от закона декларация, съдържаща всички посочени от закона реквизити. Този факт не е и спорен между страните. Следователно, неправомерно на "Пристанище Варна" ЕАД е наложена ПАМ на дружеството, при положение, че нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ разпорежда това да стане само когато не е предоставена декларация за съответствие или предоставената декларация не съдържа информацията по чл. 48, ал. 2, 3 или 4 /от с.з. бел. наша/. Въпросите какво гориво е следвало да предлага на пазара крайният разпространител, неговото съдържание и съответствието на горивото с нормите на ЗЕВИ и ЗЧАВ са от обхвата на административното наказване и са основни в производството по налагане на санкция. Неотносим към предмета на делото е, но не може да се подмине от съда, фактът на влязлото в сила съдебно решение, с което и тези спорни въпроси са решени еднозначно в полза на настоящия касатор. По горните съображения касационната жалба е основателна, а атакуваното с нея съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, като заедно с него бъде отменена и оспорената Заповед В-0123/26.09.2023г., издадена от Главен инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България" -гр. Варна при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Предвид изхода от спора касационният жалбоподател има право на разноски. Същите в размер на 620 лв. /370лв. такса +50лв. такса +100лв. юрк възнаграждение +100лв. юрк. възнаграждение/ следва да му се присъдят. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение