Решение № 3436 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2008 г.

Решение № 3436 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2008 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница - Кюстендил срещу решение № 251/9.10.2008 г., постановено по адм. дело № 359/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е отменено решението му № 9400-0016/3.05.2007 г., потвърдено с решение № 4405-0083/28.05.2008 г. на директора на РМД - гр. София за заплащане от наследника на Гюра Кирилова Спирова от с. Стенско, Община Кюстендил - Славчо Петров Георгиев на сумата от 2 434 лв., представляваща 902 лв. мито и 1 532 лв. ДДС, заедно с дължимата лихва. Макар да не са посочени отменителните основания за неправилност на решението, от изложението на касационната жалба може да се направи извод за неправилност на решението поради допуснато нарушение при прилагане на материалния закон по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи от касатора, че когато титулярът на правното облекчение (внос на автомобил за инвалид) почине преди изтичане на 3-годишния срок правото да се ползва митническото облекчение се погасява, поради което наследниците следва да заплатят дължимите мито и ДДС. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на митническия акт. Ответникът Славчо Петров Георгиев от гр. Кюстендил, редовно призован не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като смъртта на вносителя-инвалид не е предвидена като основание за отпадане на митническото облекчение съгласно чл. 753, ал. 2 ППЗМ. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени решението на началника на Митница - Кюстендил, първоинстанционният съд е приел, че наследникът на Гюра Спасова не е субект на задължението, разпоредено с оспорения административен акт, тъй като неговата наследодателка е осъществила внос на процесния автомобил "Ауди-80" и на основание чл. 721 във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 е била освободена от митни сборове. Обсъдено е от съда и ПМС № 28/1993 г., което е издадено в съответствие с цитираните правни норми. Според съда наистина с чл. 753, ал. 2 ППЗМ се предвижда, че митническото облекчение се отнема, ако стоката, за която е бил допуснат безмитен внос в 3-годишния срок бъде заемана, отдадена под наем, заложена или прехвърлена, но смъртта на инвалида-вносител не попада в тази хипотеза, тъй като наследяването по закон не представлява разпоредителна сделка, нито може да се приравни на наемане. Обжалваното решение е правилно. Решението на Административен съд - гр. Кюстендил е постановено при спазване изискванията на материалния закон. Преференцията за ползване на митническото облекчение за внесения автомобил, марка "Ауди-80" е лично и то не се наследява, т. е. това право е intuitu personae (с оглед на личността), което означава, че наследниците на такива лица не могат да ползват същата преференция, само защото техните наследодатели са притежавали такива права за ползване на безмитен внос. В случая обаче тази преференция е ползвана от самия инвалид - наследодателя на ответника по касационната жалба. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка като очевидно е, че наследяването не представлява такава разпоредителна сделка. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че след като е ползван автомобила е налице хипотезата чл. 753 ППЗМ. Наследяването като юридически факт не може да се отъждествява с нито една от изброените изчерпателно хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, в какъвто смисъл са развитите в касационната жалба доводи. Всяко разширително тълкуване на тази императивна разпоредба, каквито са възраженията в жалбата са недопустими и не намират опора в закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, I отделение по този вид дела. В изложения по-горе смисъл решението на първоинстанционния съд е постановено при стриктно спазване на приложимия материален закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение