Решение № 3147 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6607/2012 г.

Решение № 3147 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6607/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Викинг Комерс 2010" ООД против решение № 683/21.03.2012 г., постановено по адм. д. № 614/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА)№ 161003799/3.12.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден Решение № 94/2.02.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите (ДД "ОУИ"), в обжалваната част за непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 680 лв. по фактури № 107/31.03.2010 г. и № 111/31.03.2010 г., издадени от "Викинг Компютърс" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА в обжалваната част. Не претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, не е изразил становище по касационната жалба, но е представил писмени доказателства в подкрепа на поддържаната пред първата инстанция позиция за законосъобразност на РА. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 683/21.03.2012 г., постановено по адм. д. № 614 от 2011 г. по описа на АС - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Викинг Комерс 2010" ЕООД против РА № 161003799/3.12.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден Решение № 94/2.02.2011 г. на ДД "ОУИ", в частта, с която не му е признато право на данъчен кредит в размер на 20 680 лв. по фактури № 107/31.03.2010 г. и № 111/31.03.2010 г., издадени от доставчика "Викинг Компютърс" ЕООД. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. АС - Пловдив подробно е анализирал всички събрани доказателства, от които е приел за установено, че двете спорни данъчни фактури не отразяват реални облагаеми доставки на стоки, поради което не е налице основание за начисляване на данъка от "Викинг Компютърс" ЕООД, респективно не е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. При формиране на правните си изводи първоинстанционният съд се е позовал и на практика на Съда на Европейските общности (сегашно наименование Съд на Европейския съюз). Така постановеното съдебно решение е правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на реални облагаеми доставки по двете спорни данъчни фактури с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите на "Викинг Комерс 2010" ЕООД релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите АС - Пловдив се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на "Викинг Комерс 2010" ЕООД, което не представлява процесуално нарушение след като е съобразено със събраните доказателства. Действително по делото са представени освен данъчните фактури и договор за наем ( като доказателство за последваща облагаема доставка), но при липса на достатъчно доказателства за съвпадение на предмета на доставките правилно е установено от административният съд, че не е доказано изпълнението на доставките, фактурирани по спорните данъчни фактури. Административният съд е формирал собствени фактически и правни изводи, поради което не е основателно и възражението, че са допуснати процесуални нарушения при преценка доказателствата по делото. Законосъобразно АС - Пловдив е анализирал предмета на договорените продажби по спорните фактури, за да прецени дали е налице изпълнение, респективно дали фактурираните продажби са относно съществуващи стоки и техния вид (фитнес уреди и климатик, които не са индивидуализирани), за да представляват облагаеми доставки, за които да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя. В този смисъл съдът се е позовал на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че съдът се е позовал на недостатъци при предходната доставка и неустановен произход на стоката, за да обоснове извод за нереалност на спорните доставки. Съдът е обсъдил всички доказателства, фактите, които се установяват от тях и връзките между тях, за да обоснове липсата на престирани стоки, защото не са индивидуализирани и не е установено тяхното съществуване въобще. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са приложими в конкретния казус тълкуванията на Съда на Европейския съюзна правни норми от Директива 2006/112/ЕО, съдържащи се в цитираното в писмените бележки решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и липсата на претенция за разноски от страна на ответника, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,