Решение № 3733 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кооперация Трудово-производителна кооперация Мир /ТПК Мир/, гр. Разград, подадена чрез процесуалния представител адв. Борисов, срещу Решение 131 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело 178/2023 г. по описа на Административен съд - Разград, с което е отхвърлена жалбата на кооперацията против отказ изх. 17-308/26.09.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Разград да се отстрани грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград по заявление вх. 01-493990/31.08.2023 г. и заявление вх. 01-483282/25.08.2023 г. по отношение на липсващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 61710.501.26.3 трансформатор и производствен корпус. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице висящ съден спор за материално право по отошение на процесната страда, тъй като гр. дело 2171/2022 г. по описа на Районен съд Разград касае не спор за сграда, а за движима вещ машина силов трансформатор. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът Микро 67 АД, гр. Разград, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът началник на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Разград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Разград е образувано по жалба на ТПК Мир срещу отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Разград по заявление вх. 01-493990/31.08.2023 г. и заявление вх. 01-483282/25.08.2023 г., подадени от жалбоподателя с искане за отстраняване на грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на липсващи самостоятелни обекти в града с идентификатор 61710.501.26.3, обективиран в писмо изх. 17-308/26.09.2023 г. на началника на СГКК Разград. Отказът е мотивиран с постъпило възражение от Микро 67 АД, в качеството му на собственик на променяната сграда, както и с наличието на спор за материално право по отношение на собствеността върху част от сграда с идентификатор 61710.501.26.3 с предназначение инфраструктурен обект в сграда трафопост, във връзка с който е образувано гр. дело 2171/2022 г. по описа на Районен съд Разград. Посочено е още, че констатираната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри ще бъде отстранена след решаване на спора по съдебен ред. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорения отказ, като е приел, че в случая несъмнено е налице спор между заинтересованите страни относно правото на собственост върху неотразените в кадастралната карта и кадастралните регистри обекти в сградата с идентификатор 61710.501.26.3, доколкото и пред административния орган, и пред съда Микро - 67 АД заявява, че е собственик на сграда с идентификатор 61710.501.26.3 и на всички обекти в нея, като представя и нотариален акт за собственост. Според съда след като липсва съгласие между заинтересованите страни изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри е допустимо само след решаване на спора между тях по общия исков ред. Прието е от съда още, че без правно значение е фактът, че предмет на гр. дело 2171/2022 г. по описа на Районен съд - Разград не били недвижими имоти, тъй като аминистративният орган е длъжен да откаже изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри дори и само при установена индиция за спор за материално право, като в този случай е достатъчно заинтересованото лице да възрази срещу заявеното изменение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. Правилно съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 1 от ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър не следва да одобри, а да откаже изменението на кадастралната карта и регистри, съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба РД-02-20-5/2016 г./. В случая, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, правилно административният съд приема, че между жалбоподателя и заинтересовата страна е налице спор за материално право, доколкото исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри предвижда нанасяне на два нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 61710.501.26.3 трансформатор и производствен корпус, за която сграда в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик е вписан Микро 67 АД въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот 142, том 5, рег. 6510, дело 507/2003г. Изразеното в тази връзка изрично несъгласие от страна на Микро 67 АД чрез депозираното в хода на административното производство възражение вх. 02-1133/11.09.2023 г., противно на твърденията на касатора, индицира спор за материално право, който не е лишен и от обективно основание с оглед признаците на понятието в дефиниращата разпоредба на § 1, т. 16 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. Следва да се има предвид също така, както и правилно приема административният съд, че констатацията за наличието на спор за материално право не е обусловена от неговото изрично предявяване пред гражданския съд, поради и което ирелевантно в случая е обстоятелството, че предмет на гр. дело 2171/2022 г. по описа на Районен съд Разград, на което действително неправилно се позовава административният орган, не са процесните самостоятелни обекти, а машина силов трансформатор. Съществуването на спора е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. В тази връзка и с оглед на изложените в касационната жалба твърдения и представени писмени доказателства, следва да се има предвид, че същинската проверка на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. В случая основание да се одобри исканата промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри би възникнало с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. Поради това като достига до извод, че издаденият от началника на СГКК Разград отказ за остраняване на непълноти и грешки е постановен в съответствие с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Касационният довод за допуснати при постановяване на решението съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Настоящият състав не споделя и възражението на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила, поради неуведомяване на Дин Пропъртис ООД, в качеството му на съсобственик на имот с идентификатор 61710.501.26 и на собственик на сграда с идентификатор 61710.501.26.1, доколкото искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в условията на непълнота и грешка касае единствено сграда с идентификатор 61710.501.26.3, за която като единствен собственик в кадастралния регистър на недвижимите имоти е вписан Микро 67 АД, който и се явява в случая заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Разград е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,