Решение № 300 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2011 г.

Решение № 300 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стебор" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград срещу решение № 16 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 31/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и по съображения различни от изложените в касационната жалба. С решение № 16 от 11.04.2011 г. по адм. дело № 31/2011 г., Административен съд - гр. Разград, е отхвърлил жалбата на "Стебор" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Разград против задължителни предписания по Протокол № 126 от 17.02.2011 г., дадени от старши инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Търговище, отдел гр. Разград. Решението е правилно и законосъобразно към момента на постановяването му, но съгласно чл. 142, ал. 2 АПК съдът взема предвид и установените нови факти от значение за делото. По първоначалното дело е било безспорно установено, че основната икономическа дейност по НКИД на "Стебор" ООД е производство на други мебели. Кодът по НКИД е С 31 09. Тезата на касатора е, че дружеството не членува в Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост, както че и в предприятието няма синдикална организация, поради което спрямо него е неприложим браншовия колективен трудов договор. Цитираната теза не кореспондира с разпоредбата на чл. 51б, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), съгласно която когато колективния трудов договор на отраслово или браншово равнище е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Това означава, че меродавно е съгласието на представителните организации на работниците и служителите, както и на представителната организация на работодателите, а не на отделния работник, служител или работодател. Несъмнено разпоредбата цели уеднаквяване на условията на труд на всички работещи в отрасъла или бранша, като наред с действащата нормативна уредба, която не може да бъде отменена, да се отчита и спецификата на отрасъла или бранша. Текстовете на чл. 57 КТ уреждат общия ред за присъединяване на работниците, служителите и работодателите към колективния трудов договор и спрямо тях нормата на чл. 51б, ал. 4 от КТ е специална за спорните правоотношения. В противен случай би трябвало да се приеме, че с чл. 57 КТ се отменя чл. 51б, ал. 4 от КТ, което не е така. При изготвяне на процесните задължителни предписания контролният орган се е позовал на заповед № РД 01-815 от 5.11.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, както и на клаузи от Браншовия колективен трудов договор на заетите в дървообработващата и мебелната промишленост. С цитираната заповед, издадена на основание чл. 51б, ал. 4 от КТ и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, министърът на труда и социалната политика е разпрострял прилагането на Браншовия колективен трудов договор в отрасъл "Дървообработваща и мебелна промишленост", сключен между Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ, Федерация "Лека промишленост" на КТ "Подкрепа" и Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост във всички предприятия с икономически дейности, съгласно КИД 2008, които са изброени в заповедта. В нея е посочен и код С 31 09-производство на други мебели. С решение № 3225 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 16148/2010 г. по описа на ВАС - пето отделение, е отменена заповед № РД 01-815 от 15.11.2010 г. на министъра на труда и социалната политика. В това решение е посочено, че заповедта е от 15.11.2010 г., а не от 5.11.20101 г., тъй като датата на приложения по делото екземпляр от нея е нечетлив и е отразена датата на входирането на заповедта в Главна инспекция по труда, която е 15.11.2010 г. Но става дума за същата заповед. В мотивите към това решение е прието, че заповедта е общ административен акт, а не както е приел първоинстанционният съд, че тя е индивидуален административен акт. В мотивите си тричленният състав на ВАС е преценил, че определянето на заповедта като общ административен акт налага извода, че издаването й следва да бъде съобразено с изискванията на чл. 66 и сл. от АПК. В случая посочените разпоредби не са изпълнени - откриването на производството по издаването на акта не е оповестено публично, съгласно чл. 66, ал. 1 от АПК. В нарушение на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от АПК не са определени форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаването на акта и на тези лица не е предоставена възможност за участие в разумен срок. В противоречие с чл. 71 от АПК заповедта е издадена без да са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите лица, а в нарушение на чл. 72, ал. 1 от АПК съдържанието й не е оповестено чрез средствата за масово осведомяване. Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като спазването им е гаранция за постановяване на законосъобразен административен акт, отразяващ мненията и становищата на широк кръг от заинтересованите лица. С провеждането на описаната процедура се осъществява и правото на участие на страните в производството (чл. 34 от АПК). Поради това неспазването на посочените процедурни изисквания, както е в случая, нарушава правото на заинтересованите лица на защита, опорочава постановения акт и е в противоречие с принципа за достъпност, публичност и прозрачност в административното производство, регламентирани в чл. 12 от АПК. Прието е, че посочените нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на административния акт, без да се обсъждат останалите доводи на жалбоподателя. Цитираното решение на тричленния състав на ВАС е било оставено в сила с решение № 7715 от 2.06.2011 г. по адм дело № 4706/2011 г. на петчленния състав на Върховния административен съд. Съгласно чл. 183 АПК решението, с което оспореният общ административен акт е отменен има действие по отношение на всички. Разпоредбата на чл. 184 АПК препраща за неуредените в този раздел въпроси към разпоредбите за оспорване на индивидуални административни актове, с изключение на чл. 155 АПК. Според чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, който по настоящето дело е 17.11.2011 г. Действително решението по адм. дело № 16148/2010 г. по описа на ВАС - пето отделение, е влязло в сила на 2.06.2011 г., тъй като съгласно чл. 223 АПК касационното решение е окончателно. Настоящият тричленен състав на ВАС преценява, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е било постановено преди решението на петчленния състав на ВАС. Но съгласно чл. 142, ал. 2 АПК се вземат пред вид новите факти от значение за делото. Несъмнено отмяната на заповед № РД 01-815 от 5.11.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, с която се разпростира прилагането на Браншовия колективен трудов договор в отрасъл "Дървообработваща и мебелна промишленост" представлява факт, който е от съществено значение за настоящия спор. Несъобразяването с това ново обстоятелство би представлявало основание за отмяна на влязлото в сила решение по силата на чл. 239, т. 1 АПК. След като посочената по-горе министерска заповед е отменена с влязло в сила решение, то и задължителните предписания на контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда", които черпят основанието си от тази заповед са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което задължителните предписания се отменят. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,