Решение № 2343 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2018 г.

Решение № 2343 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12234/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Попова, чрез процесуалния си представител адв. Чобанова, против решение № 4791 от 13.07.2018 г. постановено по адм. дело № 2336/2018 г. по описа на Административен съд София - град. В жалбата се мотивират отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението на АССГ и постановяване на ново по същество на спора, Като се отмени заповедта за задържане. Претендират се и разноски по делото. Ответникът Д. Методиев – полицейски орган при 01 Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Попова срещу заповед за задържане рег. № 255 зз230/9.02.2018 г., с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от Д. Методиев – полицейски орган при 01 Районно управление – Столична дирекция на вътрешните работи, като неоснователна. За да постанови този резултат административният съд е приел за установено, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице наведените от касатора отменителни основания. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - "задържане за срок от 24 часа". Основание за задържането е притежание на наркотични вещества. Видно от приложената докладна записка и писменото обяснение от 9.02.2018 г. Попова изложила, че на същата дата тръгнала за работа около 3: 00 ч., когато изпушила половин цигара марихуана с тютюн. След което потеглила с управлявания от нея лек автомобил Мазда 323 рег. [рег. номер на МПС] и на бул. "Ситняково" № 45 е спряна от патрул, извършена й е проверка от КАТ за употреба на наркотици с Дръг чек 3000, който е отчел положителен резултат. Попова доброволно е предала половин цигара и топче марихуана, които според експертна справка № 596/9.02.2018 г. е извършен лабораторен тест и резултатът е бил оцветяване, положително за наличие на канабиноиди, влизащи в състава на растенията от рода на конопа, поради което е било обосновано предположението за извършено престъпление от общ характер. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането й административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 от НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е задържана във връзка с употреба и притежание на наркотични вещества, което дава възможност на административния орган да упражни дадените му в чл. 72 от ЗМВР правомощия. При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,