Решение № 4184 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2008 г.

Решение № 4184 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13857/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Елисей Маринов Хубанов, от гр. София, против решение № 258 от 08.01.2008 г., постановено по адм. д. № 2999/2005 г. по описа на Софийския градски съд (СГС). Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът председателят на Патентното ведомство чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Заинтересованата страна "Хунджа Козметик Санаи Аноним Шикрети", със седалище в Република Турция, не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение СГС е отхвърлил жалбата на Елисей Маринов Хубанов против решение № 57/29.04.2005 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е заличена регистрацията на марка "VIVA Cappio LOLA", комбинирана, рег. № 45008, с притежател Елисей Маринов Хубенов. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Производството пред Патентното ведомство е започнало по искане на "Hunca Kozmetik Sanayii Anonim Siirketi", Република Турция, за заличаване регистрацията на комбинирана марка "VIVA Cappio LOLA", рег. № 45008, с притежател Елисей Маринов Хубенов на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и чл. 6 septies от Парижката конвенция. От събраните по делото доказателства се установило, че "Hunca Kozmetik Sanayii" е притежател на марка Hunca VIVA Cappio, регистрирана в Република Турция на 03.10.1985 г. и с възобновена защита на 03.10.1995 г. за срок от 10 години за стоки от клас 03, която е по-ранна марка. Комбинираната марка VIVA Cappio LOLA, рег. № 45008, с притежател Елисей Маринов Хубенов е заявена на 17.12.2001 г. и регистрирана на 05.06.2003 г. за стоки от клас 03 и е сходна с регистрираната по-ранна марка от "Hunca Kozmetik Sanayii", тъй като и двете марки съдържат идентични думи, предназначени са за идентични и сходни стоки от клас 03. Установило се, че Елисей Маринов Хубенов е бил съдружник и управител на "ЕСТА-ЕИ" ООД, което дружество било упълномощено от "Hunca Kozmetik Sanayii" да продава и дистрибутира в България, балканските страни и Средна Европа всички произведени от компанията продукти. Съдът е направил извод, че "ЕСТА-ЕИ" ООД е осъществявало търговско представителство на "Hunca Kozmetik Sanayii". Прието е, че в приложното поле на чл. 6 septies от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост и чл. 26, ал. 3, т. 3 ЗМГО са включени не само действията, извършвани от физически лица, агенти или представители на притежателя на марката, а и действията на лица, ангажирани, както в случая като управители на юридическите лица. Посочено е, че Елисей Хубанов първоначално съдружник, а впоследствие и като едноличен собственик на "Еста ЕИ" ООД е упълномощен да продава и дистрибутира в Република България всички продукти на Hunca. Решаващият съд е направил извод, че Елисей Хубанов е бил фактическият представител на Hunca Kozmetik Sanayii, независимо, че съгласието за това е постигнато между юридическите лица. Поради това и първоначалната жалба е отхвърлена по същество. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на "Еста ЕИ" ООД е било известно, че стоките, които дружеството е продавало и представяло на различни търговски изложения са с марка Hunca VIVA Cappio и независимо от това, неговият управител е заявил марката за регистрация на свое име. В случая не може да се приеме тясното тълкуване на понятията "представител" и "агент", още повече, че самата норма на чл. 26, ал. 3 т. 3 от ЗМГО не говори за търговско представителство, за да се прилага определението за представител, дадено в търговския закон. Целта на закона и в частност на правилото на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО е да не се допусне агент или представител, който е узнал вследствие на търговски правоотношения с притежатели й, да извлече изгода и регистрира марката на свое име без съгласието на притежателя й. Сравнявайки текста на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО с тези на чл. 6, седмо, ал. 1 от Парижката конвенция и чл. 8, ал. 3 от Регламент (ЕО) 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. относно търговската марка на Общността (CTMR) е видно, че те са почти идентични. За да се приеме наличието на основание за заличаване на регистрирана марка, следва да са налице релевантните за спора обстоятелства, а именно: съществуването на по ранна комбинирана марка Hunca VIVA Cappio, собственост на "Hunca Kozmetik Sanayii", регистрирана в Република Турция, членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост; регистрирането на комбинирана марка VIVA Cappio LOLA, рег. № 45008 в ПВ на РБ на 05.06.2003 г., с притежател Елисей Маринов Хубенов. Двете марки са идентични, като е налице и идентичност на стоките от класа, за който са регистрирани. Липсва съгласие от страна на "Hunca Kozmetik Sanayii" за регистрация на търговска марка № 45008. Спорният въпрос, дали "Еста ЕИ" ООД е имало качеството на агент (представител следва да се разреши в духа и смисъла, заложен в Парижката Конвенция , Регламент 40/94 и ЗМГО . Парижката конвенция не дава легално определение на понятията "агент" и "представител", но е ясен замисълът на този международен акт да се осигури защита на участниците в стопанския оборот, които доверявайки се на своите търговски партньори, търпят вреди от техни нелоялни действия. Легалните дефиниции на същите понятия в българското право в случая не могат да бъдат използвани, без оглед на обстоятелството какви области от обществените отношения се уреждат с тях, тъй като те са неприложими спрямо международните актове. Неприложими са и чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (ЗНА) - "Думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове" и чл. 9, ал. 1 от ЗНА - "Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно". За вложеният в чл. 6, седмо, ал. 1 от ПК смисъл следва да се съди не от легалните определения на понятията "агент" и "представител" съгласно българското законодателство, а от този, който ползва самата Парижка Конвенция и актовете по прилагането й. Даденото в чл. 8, ал. 3 от Регламент 40/94 на Съвета от 20.12.1993 г. решение на този въпрос е идентично с решението, дадено от ПК и чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗМГО. Показателно е тълкуването, дадено в Решение от 19.12.2002 г. на Отдела по заличаване при Службата за хармонизиране на международния пазар (търговски марки и дизайн), гр. Аликанте, Испания, по тяхна Преписка № 164С 000548644/1. "Термините "Агент" или "представител" трябва да се тълкуват широко за да покрият всички видове търговски взаимоотношения, без значение отnomen juris (наименованието по закон) на договорната връзка между принципала -притежател и агентът-СТМ заявител (т. е. заявител на марката на общността). Ето защо това, че има някакво споразумение за търговско сътрудничество между страните от такъв вид, което поражда връзка на довереник, като поставя върху заявителя пряко или косвено основно задължение за доверие и лоялност въз основа на интересите на собственика на марката е достатъчно за целите на чл. 8