Решение № 14870 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2018 г.

Решение № 14870 от 3.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7291/2018 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 12.03.2018 г. по адм. д. № 2083/2017 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на А. Калудова срещу заповед № 1803/20.06.2017 г. на зам. кмета на ощина Варна. Решението се обжалва с касационна жалба от А. Калудова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Ответниците по касационната жалба Д. Станчев и С. Станчева я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. С определение от 18.04.2018 г. по адм. д. № 2083/2017 г. Варненският административен съд е осъдил А. Калудова да заплати на С. Станчева и Д. Станчев разноски по делото в размер на 700 лв. Определението се обжалва с частна жалба от А. Калудова. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли определението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответниците по частната жалба С. Станчева и Д. Станчев я оспорват. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага определението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и оплакванията в частната жаба и установи следното: С оспорената пред Варненския административен съд заповед на зам. кмета на община Варна е разрешено на Д. Станчев и С. Станчева прокарване на временен път до имота им ПИ10135.2520.1975, който да е с дължина 23 м. и ширина 3, 50 м., разположен изцяло в имот ПИ 10135.2520.1972, собственост на А. Калудова. От имота на последната се отнемат 81 кв. м. Варненският административен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Спазени са материалноправните и процесуално правни изисквания на закона. Трасето на временния път по оспорената заповед било най-икономично осъществимо, тъй като е с най къса дължина на пътя - 23 м. и не се засягат сгради и трайни насаждения в имота на жалбоподателката. Законосъобразно е прието от Варненския административен съд, че заповедта е издание от компетентен орган. Зам. кмета на община Варна е имал правомощия да издаде заповед с основание чл. 190 ЗУТ въз основа на делегирани му правомощия от кмета на община Варна със заповед № 0657 от 13.03.2017 г. по реда на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ. Касационните основания за допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение са основателни. От писменото заключение на експертизата, което е прието от съда се установява, че трасето на временния път по заповедта преминава изцяло през имота на жалбоподателката Калудова, като засяга стопански постройки и оградата в имота й. В чл. 190, ал. 3, изр. второ е превидено изрично, че временният път се прокарва по такъв начин, че да не се засягат съществуващи сгради и постройки и дълготрайни декоративни дървета. Временният път по заповедта засяга постройки, собственост на жалбоподателката Калудова в нарушение на посочената разпоредба и само на това основание заповедта е незаконосъобразна. В приетото заключение на експертизата са предложени още два варианта за прокарването на временен път до имота на Станчеви, като по вариант по т. 4 от заключението дължината на временния път също 23 м., а по варианта по т. 3 е 36, 5 м. В случая по същественото е това, че при тези два варианта трасето на временния път се покрива в голяма степен с ПУП - план за улична регулация и предвидените с него улици, които още не са реализирани на място. В чл. 190, ал. 3, изр. 1 е предвидено временните пътища при възможност да следват улиците по подробния устройствен план. В нарушение на съдопроизводствените правила посочените варианти на експертизата не са обсъдени от Варнеския административен съд и не са изложени съображения, поради които съдът не приема заключението в посочените части. След като е налице възможност временния път да бъде прокаран по трасе, което в най-голяма степен се покрива с предвидените с плана улици, възприетото от Варненския административен съд е в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че приетия в заповедта вариант за прокарване на временен път е най-икономично осъществимия с оглед дължината на трасето. Както беше посочено по-горе съществува и друг вариант за временен път със същата дължина и още един, където дължината на трасето не е значително по - голяма. Освен това спазването на принципа на икономичност и целесъобразност следва да е съобразен не само по отношение на имота на ответниците по касационната жалба, но и с оглед правата и интересите на жалбоподателката. По отношение на нейния имот не може да се приеме за икономичен варианта, който отнема значителна площ само от него и засяга съществуващи в имота постройки. Разпоредбата на чл. 37 ЗОСИ не е приложима. Законът за устройство на територията регламентира прокарването на временни пътища и той е специален по отношение на ЗОСИ. Решението на Варненския административен съд следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд. по частната жалба. С оглед на посоченото по-горе следва да бъде отменено и определението на Варненския административен съд за присъдените разноски. Съдебните разноски пред първата инстанция, както и претендираните такива пред касационната инстанция следва да се присъдят при новото разглеждане на делото от Варненския административен съд в зависимост от изхода на същото. По изложените съображения Върховният административен съд