Решение № 13126 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2012 г.

Решение № 13126 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11524/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците подадена чрез юриск. Кулинова против решение № 4502 от 1.08.2012 г., постановено по адм. дело № 5872/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът при постановяване на обжалваното решение, изцяло е игнорирал установените фактически констатации относно противоречията и несъответствието в разказаната бежанска история. Моли съда да отмени съдебното решение със законните последици. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Славова, която поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, Тагрид Разуки Уахаб лично и като законен прадставител на малолетната си дъщеря Джихан Басим Абдулджабар, се явява лично и представлявана от адв. Недялкова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на Тагрид Разуки Уахиб, гражданка на Ирак, решение № 365 от 28.05.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което и е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на нея лично и на малолетното и дете и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Административният орган бил нарушил правилото на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, тъй като не бил изпълнил задължението си да изясни всички относими факти, свързани с личното положение на молителката, с държавата и по произход и с трети държави. Въпреки, че сроковете, в които органите на ДАБ следва да издават решенията си по този закон след последното, проведено с чужденеца интервю, са инструктивни, фактът на неспазването на тези срокове според съда води до неправилност на самите решения като немотивирани поради несъобразяването им с личното положение на молителя към момента на издаване на акта, съотнесено към реалната обстановка в държавата му по произход. Неправилно административният орган бил приел бежанската история на молителката за противоречива и необоснована предвид противоречията между изнесените от нея в интервюто му факти и тези, съдържащи се в бежанския разказ на нейния съпруг (разказана в отделно производство ). Според АССГ същата е логична и последователна, а в тежест на интервюиращия орган е да изглади евентуалните противоречия, провеждайки следващо интервю. Тези пропуски в действията на административния орган били довели според съда до постановяване на акт, противоречащ на материалния закон, в това число и на разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение намира, че обжалваното решение е необосновано и противоречи на материалноправните разпоредби. Незаконосъобразни са изводите на АССГ за допуснати от председателя на ДАБ нарушения на процедурата и на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, довели до незаконосъобразност на административния акт. Правилно съдът е приел, че въпрос на преценка по целесъобразност е дали интервюиращият орган ще проведе едно, две или повече интервюта с търсещия закрила чужденец. Неправилен се явява изводът му, обаче, че административният орган не бил изяснил всички факти и обстоятелства, касаещи личната бежанска история на чужденеца, въпреки вмененото му от закона задължение за това. От представените по делото доказателства е видно, че с ответницата са проведени две интервюта: видно от приложените протоколи на л. 37 и л. 50 от делото. И в двете интервюта тя изнася едни и същи факти: имало заплаха срещу съпруга и по телефона и лично, защото работел в общината. Заминали легално със самолет в Турция, а след това съпругът й с децата нелегално влезли чрез трафиканти в България, а тя с останалите две деца по-късно влезнала в страната заради лошото си здравословно състояние. С оглед изнесеното от молителката относно мотивите им, като семейство да напуснат Ирак, административният орган правилно е приел, бежанската история за напускане на Ирак поради сериозни лични заплахи за здравето и живота им, че се явява недостоверна. Твърденията за заплахи към съпруга в качеството му на държавен служител, без уточнена честота, съдържание и от неизвестни лица по телефона, звучат неправдоподобно и не установяват пораждането на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Неправилно АССГ е приел, че решението на председателя на ДАБ е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, поради което неправилно е отменил същото и в тази му част, връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне и по искането за предоставяне хуманитарен статут на молителката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. При отсъствие на факти, установяващи предвидените в закона основания за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган законосъобразно е отказал този вид закрила. Решението на председателя на ДАБ е съобразено с разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ като законосъобразно административният орган, изхождайки от събраните в преписката доказателства, е приел, че за Амар Абдулджабар не са налице условията за предоставяне на закрила по този законов текст. Административният акт е съобразен и с тълкуването на транспонираната с чл. 9 от ЗУБ разпоредба на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/2007 г. на разширен състав на Съда на Европейския съюз. Административният орган е анализирал обстановката в Ирак, базирайки се на справка № 1379/15.03.2012 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд", въз основа на която е приел, че политическата ситуация в държавата по произход на чужденеца, въпреки наличието на спорадични актове на насилие от отделни терористи и бунтовнически групи, се характеризира с общо намаление на терористичната дейност и значително намаление на общия брой на нападенията с убити случайни жертви. Изрично е подчертано, че за района на гр. Вавилон, откъдето са Тагрид Уахиб и семейството й, не е открита конкретна информация за наличие на въоръжени нападения. Касационната инстанция не споделя развитите от АССГ в тази насока доводи за несъобразяване личната бежанска история на чужденеца с актуалното положение в Ирак предвид обстоятелството, че административният акт бил постановен много след проведеното интервю и 2 месеца след последната писмена справка за политическата обстановка в Ирак. От данните за ситуацията в Ирак към датата на постановяване на административния акт, както и към настоящия момент /явяващи се общоизвестни факти, ненуждаещи се от доказване/ не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават отделни актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съществени удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната, въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Затова, съобразно общото положение в страната, не може да се приеме, че всяко лице, което се завърне в Ирак, би било изложено на риск от тежки посегателства само поради присъствието му на територията на тази държава. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Действително, от представените в съдебното производство допълнителни доказателства относно здравословното сътояние на ответницата по касационната жалба, е видно, че същото не е добро, но това не може да обоснове предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ, и да доведе до различни изводи от установените от административния орган. Освен това следва да се имат предвид и решенията по адм. д. № 11655/2012 г. и адм. д. № 12137/2012 г., постановени относно сина и съпруга на Тагрид Уахаб, където е преценявана същата бежанска история с оглед факта, че самата ответница твърди, че е научила за заплахите към съпруга си много по-късно от отправянето им, т. е. не е ясно имало ли е заплахи, доколко те са достоверни, реални и водещи да опасност за живота и здравето на семейството. С оглед гореизложеното решението на АССГ, с което е отменен отказът на административния орган за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Тагрид Разуки Уахиб и малолетната и дъщеря Джихан Басим Абдулжабари преписката е върната за ново разглеждане, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго решение, с което да отхвърли подадената жалба срещу законосъобразния административен акт. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение