Решение № 10 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2012 г.

Решение № 10 от 14.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1178/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 22, ал. 3, във вр. с чл. 7 от Закона за адвокатурата. Образувано е въз основа на подадената жалба от Т. А. И. от [населено място] против решение от 25.02.2012 г. на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, с което е потвърдено решение от 11.05.11 г. на Софийски адвокатски съвет/САС/ за отписването й от регистъра на адвокатите на основание чл. 22, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Счита същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено. Пороците, на които се позовава са: не е била изслушана и не е уважено искането й за представяне на доказателства, неточно в решението на САС е записано основанието за отписване - чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗА, вместо правилното чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗА, не е посочено пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване, не е била уведомена въз основа на какви документи САС и ВАС са взели решенията си и не е налице посоченото основание по чл. 22, ал. 2 от ЗА. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. В допълнително представена в предоставения й срок писмена защита поддържа искането си за отмяна на постановеното на 25.02.12 г. от Висшия адвокатски съвет решение като за първи път излага нови доводи - твърди, че са настъпили законовите предпоставки за реабилитация и на това основание решението следва да се обезсили и че считано от 4.02.13 г. е навършила предвидената в закона възраст и има прослужени години за пенсиониране. Към писмените си бележки прилага молба до председателя на НОИ с вх. № МП-14952 от 4.02.13 г. и Протокол № 52/кратък/ от извънредно заседание на ВАС от 17.02.12 г. установяващо взето решение под № 1364 за обезсилване като недопустимо на решение на САС от 25.10.11 г. за заличаване от регистъра на адвокатите от САС на Т. И. Становището на представителя на Висшия адвокатски съвет /ВАС/, изразено в проведеното открито съдебно заседание е за неоснователност на подадената жалба, поради наличие на изискуемите се по закон /чл. 22, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗА/ предпоставки за отписване на Т. И. от регистъра на адвокатите. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира подадената жалба за неоснователна поради следното: С обжалваното решение Висшият адвокатски съвет е потвърдил решение от 11.05.11 г. на Софийски адвокатски съвет, с което е жалбоподателката Т. А. И. е отписана от регистъра на адвокатите на С. адвокатска колегия. Мотивът е, че с влязла в сила на 3.07.2009 г. присъда от 28.01.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 8019/07 г. на СРС тя е осъдена на лишаване от свобода за умишлено престъпление. Висшият адвокатски съвет е преценил като несъотносими представените към жалбата доказателства. Така постановения акт е правилен. Съгласно императивната норма на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата - адвокатът се отписва от адвокатската колегия при настъпване на което и да е от посочените в чл. 5 от ЗА обстоятелства, всяко едно от които съставлява пречка едно лице да бъде адвокат. В конкретния случай е налице обстоятелството по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗА, съгласно който текст - не може да бъде адвокат лице, което е осъдено като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Настоящата жалбоподателка с горецитираната присъда /от 28.01.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 8019/07 г. на СРС/, влязла в сила с постановяване на окончателен въззивен акт на 3.07.09 г., е осъдена за деяние по чл. 323, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК /умишлено престъпление от общ характер/ на "лишаване от свобода"за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години и на глоба в размер на 350 лв./след изменението на присъдата от въззивната инстанция/. Спазена е законоустановената процедура в чл. 22, ал. 2 от ЗА - отписването е извършено с решение на адвокатския съвет, след събиране на доказателства и изслушване на адвоката. На 11.05.10 г./за която дата е било насрочено заседанието на С. адвокатски съвет/ Т. И. е депозирала молба заедно със заявление с приложени доказателства /вж. листи 17 и 18 от материалите по делото/. С молбата е заявила желанието си "да докладвате на заседанието на САС на 11.05.10 г. заявлението, заедно с преписи"от изброените документи. Така постъпилата молба- правилно е преценена от САС като искане тя да бъде приета като вид изслушване. Това е така, тъй като в подадената от Т. И. молба конкретно е посочено, че е подадена във връзка с насроченото заседание на САС на 11.05.10 г., същата съдържа искане за обсъждане на представените документи и няма текст, с който да се настоява за лично изслушване. Следователно законовото изискване за изслушване на адвоката е спазено. Спазено е и изискването за събиране на доказателства. Всички посочени от жалбоподателката и описани в молбата й до САС доказателства - са били обсъдени от последния, независимо, че те са преценени като несъотносими. Неоснователни са и останалите направени в настоящата жалба възражения от жалбоподателката. Неточното посочване в решението на САС на основанието за отписване - чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗА, вместо правилното чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗА и непосочването пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване - не засягат правото на защита на страната в степен, че сами по себе си да са основания за отмяна на постановения акт. /Видно от проведената защита - жалбоподателката е била уведомена и е знаела каква е причината за отписването й от регистрите, а пред кого и в какъв срок решението подлежи на обжалване е посочено в закона и е известно на страната, която е с юридическо образование /. Въз основа на какви документи САС и ВАС са взели решенията си е посочено в издадените от тях актове, а наличието на посоченото основание по чл. 22, ал. 2 от ЗА е установено с влязлата в сила на 3.07.2009 г. присъда от 28.01.2009 г. постановена по н. о. х. д. № 8019/07 г. на СРС. Посоченото за първи път едва пред настоящата инстанция, в отсъствие на другата страна и то след приключване на събирането на доказателствата, в писмените бележки основание - настъпили законовите предпоставки за реабилитация - поради това, че е несвоевременно направено и без другата страна да е във възможност да изрази становището си по него - не следва да бъде обсъждано. Същите съображения, към които следва да бъде прибавено и това за ирелевантност - важат и за довода, касаещ правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Настоящият съдебен състав счита, че не следва да обсъжда и решение под № 1364 от 17.02.12 г. на САС, защото не е прието по надлежния ред като доказателство по делото и не е изяснена връзката му с процесното решение от 11.05.11 г. на САС, което е потвърдено със сега обжалваното решение от 25.02.2012 г. на ВАС. Мотивиран от изложеното, като счита, че постановеният акт е правилен, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение