Решение № 1079 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2012 г.

Решение № 1079 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител - гл. юрк. Красимира Темелкова, против решение № 415 от 20.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1490/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24473 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Красимир Иванов Кодинов, в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Красимир Иванов Кодинов е отменил посочения АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 3141.98 лв. за 2009 г. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 16/290609/58427. Съображенията за това са, че оспореният административен акт е немотивиран, тъй като не било посочено на какво се дължи намаляването на годната за подпомагане площ. Липсата на мотиви била в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което възпрепятствало съдебния контрол и рефлектирало върху правото на защита на адресата на акта. Също така при издаването на оспорвания АУПДВ, административният орган бил нарушил и изискването на чл. 26 от АПК, което също възпрепятствало защитата на жалбоподателя. Съдът е приел също, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон относно липсата на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция. От посочените в акта окончателни изчисления не се установявало умишлено наддеклариране от страна на Красимир Иванов Кодинов, което обуславяло приложението на основанието, предвидено в чл. 73, ал. 4, от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежала на възстановяване. Така приетото е законосъобразно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи. Съгласно чл. 59 АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за издаването му. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. жалбоподателят е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки от Министерството на земеделието и храните. Като не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си, административният орган е извършил нарушение и на чл. 26, 28, 34 и 35 АПК. Същият не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за направени по делото разноски пред настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на реално заплатени 100 лв., следва да се уважи. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,