Решение № 6887 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2016 г.

Решение № 6887 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9249/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н.-И. Д.", чрез процесуален представител адв. Мандраджиев, против решение № 1060 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2968/2015 г. на Административен съд гр. П., с което е отхвърлено оспорването й на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-160-2600/15404 от 28.09.2015 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР2 и са наложени санкции за бъдещ период. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответникът - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, чрез ст. юрк. Н.-Г. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на ЕТ "Н.-И. Д." против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. изх. № 02-160-2600/15404 от 28.09.2015 г на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по СЕПП, СПП и по НР2 по заявление за подпомагане за кампания 2014 г., както и са наложени санкции за бъдещ период. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителния директор на ДФЗ-РА, по силата на предоставените му правомощия, и в предвидената в чл. 59 АПК форма. При издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправни разпоредби и е спазена целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първостепенния съд е достигнал до правилни и обосновани на представените доказателства изводи, че при постановяването на административния акт -уведомително писмо № 02-160-2600/15404 от 28.09.2015 г на зам. изпълнителния директор на ДФЗ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че в конкретния случай ДФ "Земеделие" неправилно е провел процедурата по чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за изясняване на двойно декларирани площи между жалбоподателката и земеделския стопанин П. С. К.. Видно от събраните писмени доказателства, а именно - декларации за изясняване на принадлежността на площи декларирани от повече от един земеделски производител, представените договори за наем, аренда и пр. както и от изготвеното заключение по извършената и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, административния съд е достигнал до обоснован извод, че е проведена процедура по чл. 17 от Наредба № 5/2009 г. при която след получаване на декларациите и документите на тези лица, административния орган е разрешил застъпванията приблизително по равно между жалбоподателя и другите бенефициенти претендиращи за едни и същи площи. Тук следва да се добави, че съгласно чл. 17, ал. 6 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата и редакция/ е предвидено, че когато за една и съща площ, за което е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Административният орган може да преценява само формалната редовност на представените документи, и не е задължен от законодателя да изяснява в това производство кои твърдения и на кой кандидат са доказани. Когато документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г. са формално редовни и потвърдени от повече от един земеделски производител разплащателната агенция отказва изплащане на субсидии за застъпените площи за всички кандидати съгласно чл. 17, ал. 7 от същата наредба. В рамките на това административно производство не са регламентирани от законодателя правомощия за административния орган да решава спорове между земеделските производители относно правата им върху претендираните площи. Административния съд правилно е кредитирал изготвеното заключение по извършената съдебно-техническа експертиза, видно от което се потвърждават фактическите констатации на административния орган като разликата между декларираната и установената площ за подпомагане е 18,85 ха в резултат на застъпване с други кандидати. Процентното съотношение на наддекларираната площ 18,85 ха към установената за подпомагане площ 25,96 ха е 72,61% по мерките СЕПП И НР2. Обосновани са изводите на съда, че недопустимите площи за подпомагане и процент наддеклариране, установени от административния орган се явяват в съответствие с доказателствата по делото и съобразяване чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. Административния съд е достигнал до правилни изводи, че и по схемата за преразпределително плащане /СПП/, административния орган е изчислил правилно процентното съотношение на наддекларираната площ към установената и правилно е било извършено намаление на субсидията по тази мярка. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие" следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. I от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение