Решение № 678 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2016 г.

Решение № 678 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба наименована "протест" на Д. В. П., понастоящем в Затвора - гр. Б. и негова касационна жалба депозирана, чрез адв. К. К. срещу Решение № 1386 от 15.07.2016 г., постановено по административно дело № 568/2016 г. на Административен съд - Б. (АС Б.), в частта, с която са отхвърлени исковете му в размера над 2 800 лeва до пълния, предявен размер от 40 000 лeва, за претърпени неимуществени вреди през исковия период 1.04.2014 г. - 12.03.2016 г. и в размера над 800 лeва до пълния, предявен размер от 7 741,48 лeва за претърпени неимуществени вреди, за периода 24.04.2014 г. - 12.03.2016 г. Счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Изразява несъгласие с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като сочи, че определените по исковете му суми съответно от 2800 лева и 800 лева са незначителни и несправедливи. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да бъде определен по- висок размер на обезщетенията. Алтернативно моли да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС Б. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) в постъпилия писмен отговор моли да се отхвърли като неоснователна и недопустима жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Намира, че съдът е определил размера на обезщетението, съобразно чл. 52 от ЗЗД, като е съобразил характера, вида и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, както и икономическият стандарт в страната към момента на увреждането. Счита, че решението на съда, като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна се остави без уважение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК, като ищецът претендира да получи обезщетение в резултат на неизпълнение на законовите задължения от администрацията на З. Б., да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия за периода 1.04.2014 г. - 12.03.2016 г., като са му причинени неимуществени вреди, в размер на 40 000 лeва. Претендира още, че в резултат на неизпълнение на задълженията от страна на администрацията на З. Б., да осигури условия за свиждане, съобразно изискванията на закона за периода 24.04.2014 г. - 12.03.2016 г., са му причинени неимуществени вреди, в размер на 8 000 лeва. С обжалваното Решение № 1386 от 15.07.2016 г., постановено по административно дело № 568/2016 г. на АС Б. е осъдена ГДИН да заплати на Д. В. П. обезщетение в размер общо на 2 800 лeва за претърпени неимуществени вреди през исковия период 1.04.2014 г. - 12.03.2016 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, във връзка с битовите условия в местата за лишаване от свобода, където същия е търпял наказание лишаване от свобода, като е отхвърлил иска до пълния, предявен размер от 40 000 лeва, както и обезщетение в размер общо на 800 лeва за претърпени неимуществени вреди, за периода 24.04.2014 г. - 12.03.2016 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, във връзка с условията за провеждане на свиждане в местата за лишаване от свобода, като е отхвърлил иска до пълния, предявен размер от 7 741,48 лeва. Със същото решение е върната исковата молба на П. против ГДИН, с която се иска присъждане на обезщетение в размер на 258,52 лeва за неимуществени вреди, за периода 1.04.2014 г. - 23.04.2014 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, във връзка с условията за провеждане на свиждане в местата за лишаване от свобода и е прекратено производството в тази му част. В съдебния акт се счита, че наличието на бездействие се изразява в: 1. неосигуряване на достатъчна жилищна площ в помещенията, в които е бил настаняван през процесния период, крайно недостатъчна степен на отопление и проветривост, липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на течаща вода в помещенията, липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена- както лична, така и на помещенията, в които се търпи наказанието, предоставяне на недостатъчна като количество и качество храна, при крайно нехигиенични условия; 2. неосигуряване на нормални условия за провеждане на свиждане и осъществяване на контакт с близки хора- пренаселване на помещението, в което се извършва свиждането, липса на възможност за осъществяване на контакт с посещаващото го лице. С оглед на установената фактическа обстановка съдът е направил подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд по аналогични казуси. На база това се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца условия в З. Б., чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, са претърпени твърдените от него неимуществени вреди. Съдът от първата инстанция приема, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер от исковата молба. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието, извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални и физически страдания, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 2 800 лева. В останалата част, до претендирания размер от 40 000 лeва, искът е отхвърлен. Относно втората искова претенция, решаващият съд приема, че тя се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер от исковата молба. Съдът е приел, че лошите условия, при които се провеждат свижданията, наложени на лишените от свобода, обитаващи З. Б. и в частност на ищеца, преценени като елемент от общите условия, в които се търпи наказанието лишаване от свобода, са от естество да го поставят на изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание, присъща на задържането, в каквато насока е практиката на Съда по правата на човека в Страсбург. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието, извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 800 лeва за целия претендиран период. В останалата част, до претендирания размер от 7 741,48 лeва, искът e отхвърлен. Касационната жалба на Д. В. П. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната част е правилно. Решението в частта, с която е уважен частично искът за сумата в размер на 2 800 лeва и обективно съединения иск в размер на 800 лeва, като и в частта с характер на определение не е обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на настоящото производство. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС. Т. негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за липса на мотиви по отношение на размера на обезщетенията. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по двете искови претенции. АС Б. обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по двете искови претенции за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетенията, съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Извършена е оценка на характеристичните особености на вредите и техния кумулативен ефект спрямо лицето. Водим от изложеното, настоящата инстанция намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния характер, интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение