Решение № 11391 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2011 г.

Решение № 11391 от 14.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Валери Ганчев Даскалов против решение № 9 от 02.03.2011 г. постановено по адм. д. № 569 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе. Твърди, че решението е неправилно и иска отмяната на основание чл. 209, т. 3 поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и практиката на ВАС без да сочи конкретни доводи. Ответникът общински съвет - Русе в писмено становище оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК при служебна проверка по допустимостта на решението, съдът намира същото за недопустимо. С обжалваното решение Административен съд- Русе е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател за установяване нищожност на т. 2 от Решение № 500, прието с Протокол № 26 от 25.02.2005 г. на Общински съвет Русе, с което е утвърден режим на краткотрайно паркиране на части от улици и площади, публична и частна общинска собственост, които се намират на територията на гр. Русе и е въведен режим на платено паркиране. Съдът е разгледал жалбата по същество и отхвърлил същата като неоснователна. Развити са правни мотиви относно правния интерес на жалбоподателя да оспорва решението на общинския съвет в смисъл, че е водач на МПС, което упражнява и на територията на гр. Русе и от това произтича правния му интерес да оспорва решението на общинския съвет като общ административен акт. В правните изводи към решението са изложени съображения за неоснователността на жалбата, защото общинският съвет разполага с материална компетентност да определи начина на ползване на терените - общинска собственост, а в случая и да определи режима на платено краткотрайно паркиране. Решението на Административен съд - Русе е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе на улици, площади и паркинги - общинска собственост, където търсенето на места за паркиране е по-голямо от предлагането, след решение на ОбС се въвежда "синя зона", т. е. режим за кратковременно платено паркиране на леки и лекотоварни автомобили. На основание § 3 от ПЗР на Наредбата до въвеждане на режима за кратковременно паркиране местата за кратковременно платено паркиране се определят със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет. При изпълнение на така визираната процедура е взето и оспореното от касатора решение на общинския съвет. При този режим на регулиране попадат и площадите, включени в решението, относно определяне временно паркиране - аргумент от разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДП и § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Компетентен да взема решение за управление на собствеността е Общинския съвет, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗДП. Решенията на общинския съвет могат да се оспорват по реда на чл. 45 от ЗМСМА като активно легитимирани са само субектите посочени в правната норма - кметът на общината, областният управител и прокурора по чл. 16 от АПК. Винаги, когато юридическо лице или гражданин оспорват решение на общинския съвет пред съда следва да докажат правен интерес. Жалбоподателят няма правен интерес да оспорва решението на общинския съвет защото такъв не може да се извлече от твърдението му че е жител на община Русе и е правоспособен водач на МПС. Вярно е, че съдебната практика приема за допустимо оспорване на решения на ОбС по чл. 21 от ЗМСМА и от други правни субекти, но само ако те засягат тяхната правна сфера лично, пряко и непосредствено. Установения с оспореното решение режим на временно паркиране не накърнява някакво гарантирано от закон право на касатора защото няма правна норма, която да разрешава нему или на други правни субекти, да паркират и ползват общински терени както и когато намерят за добре. Това става по правила и на места посочени в ЗДП или в общински наредби, а в случая и в решение на общинския съвет. След като режима на ползване не накърнява някакво гарантирано от закон право на касатора не е налице правен интерес от оспорването, в т. ч. и искането за прогласяване на нищожност. Предвид изложеното и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,