Решение № 8395 от 3.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Ничева, против решение 181 от 04.07.2022г., постановено от Административен съд Велико Търново, X- ти състав, по адм. д. 173/2022 г., с което е обявено нищожността на решение 07-0800/767/15.02.2022г. на заместник- изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, поправено с решение 07-0800/2516/08.04.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което била наложена финансова корекция в размер на 10% от финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Осъществяване на строително-монтажни работи на обект: Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател заявява, че не е налице нищожност на процесния административен акт, тъй като новият акт е в изпълнение на решение 123 от 28.04.2021г. постановено по адм. д. 112/2021г. на Административен съд Велико Търново. Освен това излага становище, че силата на пресъдено нещо не препятства възможността на административния орган да издаде нов акт, независимо от липсата на диспозитив за връщане на преписката. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно, както и да отхвърли жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът община Лясковец, представлявана от кмета д-р И. Гецова, чрез упълномощен адв. Г. Кирилова, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и с писмен отговор, в който счита, че е налице влязло в сила съдебно решение и съгласно чл.177, ал.2 АПК актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с него, са нищожни. Изразяна становище, че повторното РФК е издадено в противоречие с обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решение 123/28.04.2021г. по адм. д. 112/2021г. на Административния съд Велико Търново, в което първоначалният акт е счетен за незаконосъобразен. Пледира, че двата адм. акта са издадени на едни и същи фактически и правни основания, при наличие на обективна и субективна тъждественост и в същото административно производство, с което е наложена финансова корекция, поради което съдът правилно е приел, че отреченото спорно материално право е процесуална пречка за издаване на нов акт. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и прави искане за присъждане на разноски за защита в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира съдебното решение за правилно, предвид влязлото в сила решение 123/28.04.2021г. по адм. д. 112/2021г. на Административния съд Велико Търново. Счита, че е налице сила на пресъдено нещо по първото дело, което е процесуална пречка за издаване на нов акт, съответно съдът правилно е преценил повторно издаденото РФК за нищожно. Предвид липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение предлага същото да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 221, ал.1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 181 от 04.07.2022г., по адм. д. 173/2022 г. е обявена нищожността на решение 07-0800/767/15.02.2022г., издадено от заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, поправено с решение 07-0800/2516/ 08.04.2022г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие и Държавен фонд Земеделие гр. София е осъден да заплати разноски на Община Лясковец. С гореописаното решение на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие от 15.02.2022г., била наложена финансова корекция в размер на 10% от финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: Осъществяване на строително-монтажни работи на обект: Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец, и избран изпълнител Интер Строй Груп ЕООД с [ЕИК], по Административен договор или Договор BG06RDNP001-7.007-0071-C01 от 16.05.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ Земеделие РА и община Лясковец с УРН: 452494. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Велико Търново е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на процесуалните правила за издаването му, което е толкова съществено, че причинява неговата нищожност. Първостепенният съд установил, че във връзка с изпълнението на същия проект - Реконструкция на открита спортна площадка в гр. Лясковец, по договор със същия изпълнител - Интер Строй Груп ЕООД, за същия програмен период 2014-2020г. и за същото визирано нарушение е определена финансова корекция в размер на 5% с предходно решение 07-0800/2486 от 15.05.2020г., издадено от ответния административен орган, като със съдебно решение, постановено от Административен съд - Велико Търново, по адм. д. 393/2020г., решението за финансовата корекция била отменено. Същото решение било обжалвано пред Върховен административен съд, който с решение 2810/02.03.2021г. по адм. д. 12068/2020г., го отменил и върнал делото за ново разглеждане. В изпълнение на указанията дадени от ВАС, Административен съд - Велико Търново образувал ново дело и с решение 123 от 28.04.2021г., постановено по адм. д. 112/2021г., на АС-Велико Търново, съдът отново е отменил като незаконосъобразно решението за налагане на финансова корекция от 15.05.2020г. В горепосоченото решение, съдът не е постановил диспозитив за връщане преписката на административния орган и за ново произнасяне от него, съобразно дадени от съда указания Горепосоченото съдебно решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила на дата 13.05.2021г. С оглед на това в мотивите на обжалваното решение решаващият състав на първостепенния съд е счел, че въпросът вече е решен по същество и липсва висящност на административното производство, което да приключи с нов административен акт. Това се установява от действията на административния орган, който е издал ново писмо с изх. 01-0800/2613 от 05.10.2021г., с което уведомил община Лясковец за образувано административно производство за същата нередност. Великотърновският административен съд приел, че с издаване на обжалвания административен акт от 15.02.2022г., с наложена финансова корекция в размер на 10%, административният орган се опитва да преодолее постановеното в решение 123 от 28.04.2021г. постановено по адм. д. 112/2021г., на АС-Велико Търново. При установяване съответствието на оспорения административен акт от 15.02.2022г. с първоначалния административен акт от 15.05.2020г., съдът установил, че определената финансова корекция била за същия програмен период, за същото нарушение, за същия проект и договор, на същия бенефициер. В резултат на това първостепенният съд преценил, че процесният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо и същият е нищожен, на основание чл.177, ал.2 АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото първостепенният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда. С решението по адм. д. 112/2021г., постановено от Административен съд - Велико Търново, съдът е разрешил материалноправния спор за основанието и размера на финансовата корекция, като е счел, че същата е определена незаконосъобразно. Изложил е решаващи мотиви, че административният орган е приложил норма в неактуалната й редакция, както и че финансова корекция е наложена преди да бъдат одобрени разходите по проекта, с което е нарушен чл.71, ал.1 ЗУСЕСИФ. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.2 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение са нищожни. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, тоест с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила. Формираната сила на пресъдено нещо е задължителна за всички органи и съдилища в страната. В конкретната хипотеза с процесното решение за налагане на финансова корекция е игнорирано влязлото в сила решение 123 от 28.04.2021г. по адм. д. 112/2021г. на Административен съд - Велико Търново. Въведеният с изменението на закона унифициран подход не е приложим в настоящия случай и изложените в касационната жалба съображения и разширително тълкуване на закона биха били относими в случай, че административният орган е упражнил правото в едномесечен срок чл.250, ал.1 ГПК да направи искане за допълване на съдебното решение с постановяване на връщане на административната преписка за ново произнасяне на административния орган с някакви задължителни указания, но не и към настоящия момент, когато има влязъл в сила съдебен акт и при несъобразяване със силата на пресъдено нещо. За пълнота на изложението следва да се отрази, че в мотивите на горепосоченото влязло в сила съдебно решение също няма дадени каквито и да е указания за връщане на преписката на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" и да продължаване на административното производство по налагане на финансова корекция на община Лясковец. Следователно спорът относно законосъобразността на административния акт за налагане на финансовата корекция е вече решен с влязло в сила съдебно решение, което е окончателно съгласно чл.223 АПК и е задължително, съгласно чл.177, ал.1 АПК. Ето защо е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в настоящият случай, се касае за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с атакувания административен акт да се наложи нова финансова корекция, която вече е била налагана за същата констатирана нередност с предходния адм. акт и то при липса на висящо административно производство. В касационната жалбата се съдържа довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че след като е отменил първото РФК, съдът не е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът цитира и практика на Върховен административен съд, която е неотносима и неприложима към настоящия предмет на правния спор. Това е така, защото административното производство за определяне на финансова корекция в случая започва служебно по инициатива на административен орган, а не по искане или заявление на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова с отмяната на издадения административен акт приключва висящността на административното производство и не следва да се продължава или да се образува ново адм. производство, което да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита и е безспорно, че визираното решение на Административен съд - Велико Търново нито е обжалвано в законоустановения срок, нито съдът е бил сезиран с искане за допълване на решението, постановено по адм. д. 112/2021г. на АС- Велико Търново. В допълнение следва да се посочи, че само в случай на приложение на чл.173, ал.2 АПК, когато оспорен административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, в зависимост от дадените задължителни указания от съда и при съобразяване на чл.142, ал.1 АПК, административният орган би могъл да издаде административен акт в съответствие с действащите нормативни разпоредби, тъй като в този случай спорът не е решен с влязло в сила решение. Настоящият случай обаче не е такъв. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно постановено и не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл.143, ал.3 АПК, вр. с чл.228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно и е заявено своевременно. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл.78, ал.5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, го намира за неоснователно. С оглед чл.8 и чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 600 лева. На основание на горното и на чл.221, ал.2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,