Решение № 12714 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2014 г.

Решение № 12714 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13946/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез юрк. Борислав Станков, против решение № 5635/08.09.2014 г., постановено по адм. д. № 7690/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение № 9600-0541/24.09.10.2010 г. на началника на Митница Столична. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилни са изводите на съда за допуснати при издаването на митническото решение съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Счита, че нарушаването на правото на изслушване и възражение на лицето по чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/93 не е от категорията на тези по чл. 146, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София, чрез адв. Айдарова, в молба от 17.11.2015 г. излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - София град е приел за установено, че с обжалваното пред него решение на началник митница Столична незаконосъобразно е определена митническата стойност на конкретни стоки, внесени от ответника по касация от Турция на 15.09.2010 г., тъй като според митническите органи декларираната стойност на стоките не е тази по чл. 29 от Митническия кодекс на общността и са налице основанията за определяне на митническа стойност по чл. 30, ал. 2, б. "б" от МК, като въз основа на новата митническата стойност е определено допълнително задължение за ДДС - 2192,13 лв. Приел е също, че оспореното решение е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Всички представени от дружеството документи сочат, че действително платената цена съвпада с декларираната по ЕАД и именно тя следва да е договорната цена по чл. 29, § 1 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, като в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена в ЕАД, не е подлежащата на плащане или платената стойност от дружеството получател към доставчика му по см. на чл. 29 от Регламент 2913/92. Липсват и мотиви защо митническата стойност е определена съгласно чл. 30, ал. 2, буква "б" за част от стоките - по митническа стойност на сходни стоки, а не по реда на чл. 30, ал. 2, б. "а" - митническа стойност на идентични стоки, като в случая поредността е задължителна и при невъзможността да се определи стойността по предходна буква, следва да се изложат мотиви. Липсват и мотиви как точно е формирана новата стойност, като съдът е приел, че позоваването на извършен "анализ на идентични стоки", е бланкетно и не почива на реално извършена проверка от страна на митническите органи. Към категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила съдът е отнесъл засягането на правото на защита на адресата на митническия акт с неосигурената му възможност да представи становището си относно елементите, на които администрацията възнамерява да основе решението си. При преценката за същината на акта на митническия орган и гаранциите за правото на защита на лицето е съобразена практиката на СЕС в цитирани негови решения по преюдициални запитвания - решение от 13.03.2014 по съединени дела С-29/13 и С-30/13, както и решение от 03.07.2014 г. по съединени дела С-129/13 и С-130/13. Решението на Административния съд - София - град е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките, при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и 33, при условията, визирани в б. "б" от "а" до "г". Според чл. 30, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Правилно съдът е приел, че в случая няма основание да не се определи митническата стойност на внесените с процесния ЕАД стоки по реда на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, тъй като е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. От друга страна, дори да се приеме, че са били налице условия за определяне на митническата облагаема стойност по някои от алтернативните методи, посочени в чл. 30 и чл. 31 от Регламента, то митническият орган е следвало да изложи мотиви в тази насока. В доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването на относимите факти - конкретно в случая, защо са възникнали съмнения относно договорената стойност на стоките по смисъла на чл. 29, § 1 от МК и чл. 35, ал. 1 ЗМ, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно основание е определена новата митническа стойност на стоките. Тези съмнения се преодоляват по реда на чл. 181а, § 2 от Регламент № 2454/93. В обхвата на проверката, предхождаща взимането на окончателно решение, митническите органи могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4 от Регламента за прилагане на МКО, а когато съмненията продължават и преди взимането на окончателно решение да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на лицето. В случая нито в окончателното решение, нито в предхождащ го акт, митническият орган не е посочил основанията за съмнението си за несъответствието на декларираната с платената или платима стойност. Твърдението за основателни съмнения за такова несъответствие следва да се съдържа в мотивите на утежняващия акт, доколкото с арг. от чл. 181а, § 1 и 2 от регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета не всяко съмнение на администрацията, а основателното съмнение, е източник на правомощието да провери и разпореди промяна на декларираната стойност. Ако чл. 181а, § 2, изр. 2 от Регламента обвързва писменото известяване на заинтересованото лице за основанията за съмненията от желанието му, то това предполага тези съмнения да съществуват и да са обективирани. В оспореното пред административния съд решение не е конкретизиран източникът на съмненията на администрацията. Обобщението в акта за неубедителност на доказването от титуляра на режима на действителната стойност не е обвързано с твърдение за дължими, поискани /включително по реда на чл. 181а, § 2 от Регламента/ и непредставени доказателства за "безспорно" доказване на съответствието между декларираната и платената/платимата стойност. Липсата на мотиви безспорно е съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция от възможността да провери неговата правилност. Изцяло споделим е изводът на първостепенния съд, че с неизпълнението на задължението на митническия орган по § 181, ал. 2 от Регламент № 2454/93 е опорочено производството за определяна на нова митническа стойност при наличие на основания за съмнение за съответствие между декларираните стойности и платената или платима сума. Както се посочи по-горе, само писменото известяване на заинтересованото лице за основанията за съмненията зависи от желанието му, но не и възможността за отговор. Възможността на лицето да възрази по основанията за съмнението /доколкото са обективирани/ е съществен елемент от правото му на защита и влияе върху съдържанието на окончателното решение. Отделно от това, административният съд е изложил и мотиви по същество на спора, като е приел, че по делото са налице доказателства, които доказват по безспорен начин, че декларираната от дружеството митническа стойност е договорената цена на стоките по смисъла на чл. 29 от Регламент № 2913/92 на Съвета. По делото са представени договор за международна продажба на стоки, сключен между "Глобъл Транс Лоджистик" ООД и турския продавач, фактура, износна митническа декларация от Турция, дневник за покупките, стокова разписка за получена стока по фактура № 142582 и 142583 от 14.09.2010 г., извлечение от сметка "Стоки", извлечение от разплащателна сметка, с което е удостоверено плащането по фактурата към доставчика, кредитен превод. При съвкупната преценка на тези доказателства и предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства, включително и такива по линия на международното сътрудничество, че цената на процесните стоки е занижена, се налага изводът, че определянето на нова митническа стойност на процесните стоки с оспореното митническо решение е незаконосъобразно. Като е постановил в този смисъл решението си, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в доказания размер от 100 лв., съобразно представените доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,