Решение № 10571 от 14.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2009 г.

Решение № 10571 от 14.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13163/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по жалба на началника на Столична РДНСК, срещу Решение № 45/19.08.2009 г., постановено по адм. д. № 4154/2008 г., на Административен съд - София град, II АО, 29 с-в. С доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска отмяната му. Постъпила е и втора касационна жалба от Васил Агопов, в качеството му на управител на "Агопов" ООД, в която твърди, че постановеното решение е нищожно, като постановено от некомпетентен съд, а жалбата е недопустима като просрочена. Ответната страна - Маргарита Михайлова Георгиева излага становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С решението, което се атакува, Административния съд - София град е отменил Заповед № ДК-04-28/21.04.2008 г., на началника на Столична РДНСК с която е отхвърлена като процесуално недопустима жалбата на Маргарита Георгиева срещу издаденото от гл. архитект на Район "Средец" СО, Разрешение за строеж № 83/05.07.2007 г., за строеж: "Преустройство на едноетажна жилищна сграда и гараж - в механа", находящ се в дъното на УПИ IV-13, кв. 417, м. "Центъра - зона Г-6", като е отменил цитираното разрешение за строеж. За да постанови решението си съдът е приел, че в случая не са приложими разпоредбите на чл. 38, ал. 3 - 5 ЗУТ - обектът е отделен от сградата на ЕС, но попадащ в общ УПИ с нея. Неприложима е и разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Прието е, че не е доказано по несъмнен начин наличието на една от двете кумулативно дадени предпоставки, при които е необходимо съгласие на съседите - наднормено шумово или друго замърсяване. Изводът на съда е, че жалбоподателката не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, но тя има такова качество по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като, според съда, при преустройство с промяна на предназначението винаги е налице "нов строеж". При издаване на РС е следвало да намерят приложение разпоредбите на чл. 148, ал. 3, вр. чл. 183 ЗУТ, което не е сторено, поради което строителното разрешение е прието за незаконосъобразно. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на процесуалните норми. Административните актове, издадени от гл. архитекти на общините /районите/, подлежат на обжалване за законосъобразност пред началниците на РДНСК /чл. 216, ал. 3 ЗУТ и чл. 149, ал. 3 ЗУТ/. Жалбите се подават от заинтересуваните лица чрез органа, издал акта, по реда на АПК. Съгласно чл. 84, ал. 1 АПК, жалбата или протестът се подава в писмена форма в 14-дневен срок от съобщаването му, а ако този срок е пропуснат същите се оставят без разглеждане и производството по делото се прекратява /чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК/. За засегнатите лица, които не са били уведомени, този срок тече от узнаването на акта. В случая, жалбата на Маргарита Георгиева, вх. № С6-908/19.03.2007 г., подадена до началника на Столична РДНСК е просрочена. От представените по делото писмени доказателства: Възражение от жалбоподателката под № СО-3385-17-202/07.12.2007 г., и Жалба с вх. № СО-3385-13-587/10.10.2007 г., безспорно се установява, че в началото на месец декември 2007 г., Маргарита Георгиева е била уведомена за издаденото строително разрешение. Жалбата срещу него е подадена в Столична РДНСК на 19.03.2008 г., поради което се явява просрочена. Правото на оспорване на административния акт с искане за отмяната му е ограничено с преклузивен срок, след чието изтичане, ако не е упражнено, то се погасява. Срокът е фатален и той не може да бъде продължаван от съда. След като разрешението за строеж не е оспорено в срок и е влязло в сила, то не подлежи на отмяна /чл. 156, ал. 1, изр. последно/. Изводите на административния съд, че след като в преписката не е приложена жалбата на Маргарита Георгиева с вх. № С6-908/19.03.2007 г., по която е постановен оспорения акт, то представеното Възражение под № СО-3385-17-202/07.12.2007 г., представлява жалбата срещу строителното разрешение, което е препратено на началника на Столична РДНСК и по което той се е произнесъл с оспорената заповед, са абсолютно неоснователни, тъй като не почиват на факти, а на предположения. Възражението е адресирано до ДНСК, до гл. редакция "КОДК", а заповедта е издадена от Столична РДНСК. Съдържанието му в никой случай не отговаря на описаното съдържание на жалба вх. № С6-908/19.03.2007 г., описано в заповедта. Това просрочие е доказано, тъй като безспорно е доказана датата на узнаване за издаденото строително разрешение от страна на жалбоподателката, поради което постановените: решение и заповед следва да бъдат отменени като неправилно, респективно като незаконосъобразна. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,