Решение № 8618 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2011 г.

Решение № 8618 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14569/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Пазарджик срещу решение № 474/07.10.2011 г., постановено по адм. дело № 797/2010 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена неговата жалба за обявяване нищожността на Решение № 147 по Протокол № 11/26.07.2007 г. на Общински съвет Пазарджик, Решение № 148 по Протокол № 11/26.07.2007 г. на ОбС Пазарджик и Решение № 185 по Протокол № 12/20.09.2007 г. на ОбС Пазарджик в частта, с която е избран метод за приватизация - публично оповестен конкурс и са описани обособените части, предмет на приватизация, приет е анализа на правното състояние на обекта на приватизация; определена е минимална конкурсна цена за всяка обособена част; начин на плащане и момент на прехвърляне на собствеността, определен е депозит за участие в конкурса, срок за подаване на предложения и е определена конкурсната комисия, и Община Пазарджик е осъдена да заплати разноски по процеса. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно не възприел твърдението му за нищожност на оспорените решения на Общински съвет Пазарджик, въпреки че техният предмет-общинската собственост, за която е открита процедура по приватизация, не представлява самостоятелни, обособени обекти, поради което не са годен обект на прехвърлителна сделка съгласно изискванията на чл. 202 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, т. е са "с невъзможен предмет", което намира за тежък порок на процесните актове, водещ до тяхната нищожност. Твърди освен това, че съдът неправилно не допуснал петорна експертиза, а допуснатата тройна приел безкритично, без да я обсъди ведно с останалите доказателства. Намира решението за незаконосъобразно и в частта на присъдени за пълномощника на заинтересованите страни разноски. По изложените съображения и в представените писмени бележки моли решението да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорените решения. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител адв. Йорданов поддържа касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът- Общински съвет Пазарджик не заявява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Валери Стоянов Стоянов, Валентин Стоянов Табаков, Пенка Ангелова Гостева, Елена Кръстева Попова, Йордан Стефанов Димитров, Атанас Цветков Чолаков, Магдалена Сотирова Попова, Атанас Стоянов Узунов не се явяват и не изпращат представител. С писмен отговор Йордан Димитров, Елена Попова, Магдалена Попова, Пенка Гостева и Валери Стоянов оспорват касационна жалба, молят да бъде отхвърлена и искат за присъждане на разноски в размер на 450 лв. за всеки от тях, сторени за общия им пълномощник. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Намира, че съдът правилно е приел, че ЗПСК е специален по отношение на разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ и е приложим закон, изключващ прилагането на общия закон, и офисите, които се ползват за кантори са общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели, от където следва, че решенията на ОбС не са лишени от предмет. Предлага касационната жалба да бъде отхвърлена. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при условията на обективно съединяване, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Жалбоподателят е оспорил Решение 147 от 26.07.2007 г. на Общински съвет - Пазарджик, Решение № 148 от 26.07.2007 г. на Общински съвет - Пазарджик, Решение № 184 от 20.09.2007 г. и Решение № 185 от 20.09.2007 г. на същия Общински съвет с искане за обявяване на нищожността им по съображения, че са приети в противоречие с императивните правила на чл. 202 на ЗУТ, забраняваща изповядането на правни сделки за реално определени части от имоти при липсата на предварително одобрени инвестиционни проекти за обособените дялове. След частична отмяна на Определение № 207/10.05.2011 г. по адм. д. № 797/2011 г. на Административен съд Пазарджик, с което той оставил жалбата без разглеждане, и с оглед указанията на ВАС, дадени в определение № 8666 от 17.06.2011 г. по адм. д. № 7608/2011 г. по описа на IV отд., делото е върнато за произнасяне по същество в частта досежно Решения № 147 и № 148, взети с протокол № 11 от 26.07.2007 г. на Общински съвет Пазарджик и Решение № 185 по протокол № 12 от 20.09.2007 г. на Общински съвет Пазарджик само в частта по отношение на точки 1, с която е избран метод за приватизация - публично оповестен конкурс и са описани в точки от 1.1 до 1.7 обособените части, предмет на приватизация, представляващи самостоятелни обекти - офиси с № 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8; приет е анализ на правното състояние на обекта на приватизация; определена е минимална конкурсна цена за всяка обособена част; начин на плащане; момент на прехвърляне на собствеността; квалификационно изискване- кандидатите да са правоспособни юристи; цена на конкурсната документация, начин и място на закупуване, необходими документи при закупуване на конкурсна документация; определен е депозит за участие в конкурса; срок за подаване на предложения и е определена конкурсната комисия. От приложените по делото писмени доказателства съдът приел за установено, че с оглед Акт за частна общинска собственост № 562 от 06.02.2007 г. процесният имот, предмет на оспорените решения на ОбС - Пазарджик е общинска собственост и че община Пазарджик, чрез кмета на Общината, е започнала процедура по приватизация на този общински имот - изготвен е информационен меморандум за обекта на приватизация - частна общинска собственост; обявен е в изпълнение на решения № 148 и № 185 публично оповестен конкурс за приватизация, както и условията за участие, изготвено е служебно от община Пазарджик архитектурно заснемане на общинския имот. Със заключение по допусната и кредитирана тройна съдебно-техническа експертиза съдът установил, че служебно изготвения от община Пазарджик проект е заверен от главния архитект на Общината през февруари 2007 г., и е послужил за индивидуализиране на офисите, предмет на процесните решения, обособяването им като самостоятелни обекти с оглед подготовката им за предмет на разпоредителна сделка - продажба чрез приватизация, както и че предмет на спора са помещения на двата етажа на сграда, по четири на етаж, които представляват самостоятелни обекти и се ползват като отделни адвокатски кантори/офиси/, всяка от тях със самостоятелен достъп до общите коридори и с общи санитарни възли на двата етажа. Съдът приел, че оспорените с твърдения за нищожност решения № № 147 и 148, както и частично по отношение на Решение № 185 са приети от компетентен орган - общинският съвет, в кръга на неговата компетентност, като орган по приватизацията по действащия ЗПСК. Преценил като неоснователно основното възражение на кмета на община Пазарджик, че решенията на Пазарджишкия общински съвет са нищожни, тъй като имат за предмет приватизация на офиси, ползвани за адвокатски кантори като обособени части, а те не представлявали такива, от където следвало, че актовете, с които се решават въпросите по тяхната приватизация са такива без предмет или с негоден такъв, поради несъответствие на изискванията на чл. 202, изр. последно от ЗУТ и на т. 38 и 41 на § 5 от ПЗР на ЗУТ. Преценил, че общият закон, в случая ЗУТ не се прилага в хипотезата когато е налице специален ред за разпореждане с общинско имущество, което представлява нежилищен имот и редът за разпореждане с него е този на приватизацията - съответно ЗППДОП (отм.)и действащия за случая ЗПСК. Съобразил легалното определение на "обособена част", дадено в § 1, т. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗПСК, като "структура в търговско дружество, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни), както и незавършен обект на строителството - собственост на търговско дружество", което съпоставил с данните от тройната съдебно-техническа експертиза/л. 450 от делото/ и извел краен правен извод, че процесните решения не са лишени от предмет, нито са с негоден такъв, т. е. не са нищожни поради "невъзможен предмет". По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и недоказана и я отхвърлил, като осъдил община Пазарджик да заплати в полза на заинтересованите страни Валери Стоянов Стоянов, Пенка Ангелова Гостева, Елена Кръстева Попова, Йордан Стефанов Димитров и Магдалена Сотирова Попова разноски от по 967.50 лв. Постановеното решение е правилно, съобразено е с материалния закон и следва да бъде потвърдено. С оглед предмета на оспорените решения, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон - Закон за приватизация и следприватизационен контрол, в относимата за случая редакция-след изм. ДВ. бр. 59 от 20 Юли 2007 г. Спорът е концентриран върху характеристиките на обекта, за който е открита процедурата за приватизация, т. е. дали е отговарял на изискванията за включване в приватизационна процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗПСК, този закон урежда условията и реда за приватизация и следприватизационен контрол, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба приватизация е прехвърляне чрез продажба на български физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала или на чуждестранни лица на дялове или акции - собственост на държавата или общините от търговски дружества, или на обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества. Настоящият случай попада в третата хипотеза, т. е. на чл. 1, ал. 2, т. 3 от посочения закон и за тези обекти съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗПСК решение за приватизация се приема от общинския съвет. Освен това офисите, които се ползват за кантори, предмет на оспорените решения, са такива обекти, тъй като са общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели, като изброяването в разпоредбата не е изчерпателно. Поради това са неоснователни твърденията в настоящата жалба, че трите решения на ОбС, предмет на спора в първоинстанционното производство били лишени от предмет. Изведеният в тази насока извод на административния съд е обоснован. Законосъобразен е и вторият негов извод, а именно, че ЗПСК е специален по отношение на разпоредбата на чл. 202 от ЗУТ и е приложим за случая закон, изключващ прилагането на общия закон. Този извод се налага от писмените доказателства по делото и приетата като неоспорена съдебно-техническа експертиза. Поради това е неоснователно твърдението, че в случая съдът е следвало да назначи петорна експертиза, а възражението, че тройната била "фаворизирана" и не била обсъдена заедно с другите доказателства по делото не отговаря на действителното положение. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал всички основания за нищожност на оспорените актове, даже непосочените от страната и правилно е приел, че няма основание такава да бъде обявена по отношение на решенията на ОбС-Пазарджик -първите две-изцяло, третото-в допустимите за оспорване части. В тази връзка и с оглед възраженията в касационната жалба следва да се посочи, че един административен акт е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма; когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспорените решения се установява, че те не попадат в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът правилно е приел, че оспорването за нищожност е неоснователно и недоказано, поради което и го е отхвърлил. Последният довод на касатора, че съдът не следвало да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение на четирима от заинтересованите страни/не сочи кои, а те са присъдени на петима/, с довод, че посоченото по-горе Определение № 8666 от 17.06.2011 г. по адм. д. № 7608/2011 г. по описа на ВАС IV отд. било в негова полза съдът преценява също за неоснователно- първо защото разноските са присъдени за производството пред АС-Пазарджик и второ, защото е обоснован и законосъобразен изводът на съда, че направеното искане за присъждане на разноски е основателно и доказано, предвид приложените на л. 746 и 485 списъци на разноските, адв. пълномощно и приложените на л. 238,486, л. 489 и 492 вносни бележки. Заинтересованите страни своевременно - преди приключване на устните състезания в този съд, са поискали присъждане на разноски, а видно от протокол от о. с. з. от 13.04.2011г, оспорващият, въпреки че е бил представляван от адвокат Йорданов, не е направил възражение за прекомерност съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което е следвало валидно да стори преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото, въведено в чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, че при отхвърляне на жалбата, страната има право на разноски и е присъдил такива в доказания им размер. С оглед изхода на делото, на тези страни правилно са присъдени направените по делото пред първостепенния съд разноски. Решението е правилно и в тази му част. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски по настоящото производство, направена от касатора е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на процеса и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, Община - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на заинтересованите страни Йордан Стефанов Димитров, Елена Кръстева Попова, Магдалена Сотирова Попова, Пенка Ангелова Гостева и Валери Стоянов Стоянов направените разноски по делото за тази инстанция в размер по 450 лева на всеки от тях, въз основа на представените 5 договори за правна помощ и съдействие/л. 25-29 от настоящото дело/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение