Решение № 219 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2009 г.

Решение № 219 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на Ц. А. Ц. и К. С. Ц. от Н. П. против Решение от 13.07.2009 г. по гр. дело № 298/2009 г. на Ш. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Н. С. Т. от гр. В. и Е. С. Й. от гр. В. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. С определение № 187/25.02.2010 г. по гр. дело № 1146/2009 г., по реда и условията на чл. 288 ГПК, касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото приел, че материалноправният въпрос, касаещ правната същност на удостоверението по § 16, ал. 1 ПЗ на ЗУТ е решен в противоречие със съдебната практика. Касационният съд обсъди доводите на касаторите за наличие на отменителните основания, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и констатира следното: за да отмени изцяло решение № 90/07.04.2009 г. по гр. дело № 471/2006 г. на Н. районен съд, с което са осъдени ответниците Т да предадат владението върху второ избено помещение, състоящо се от три клетки, с вход от север и конкретни граници, придадено към втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ *, въззивният съд е изразил становище за неоснователност и недоказаност на ревандикационната претенция на ищците, по чл. 108 ЗС. Обсъждайки правното основание, което легитимира ищците, като собственици на втория жилищен етаж от къщата, съгласно договор за покупко-продажба от 24.10.2007 г., въззивният съд е установил, че праводателите на имота са го придобили с договор за покупко-продажба от 18.04.1995 г., към който момент избеното помещение е било вече преустроено в жилище и не е било обслужващо помещение на втория етаж, по смисъла на чл. 37 ЗС, поради което собствеността върху него не е преминала върху праводателите на ищците - М. е извода, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху процесния имот, въз основа на договора от 24.10.2007 г., тъй като техните праводатели не са притежавали прехвърленото право. В подкрепа на тези аргументи съдът е изследвал правната същност на представеното от ответниците удостоверение за търпимост, приемайки удостоверителния му характер, като индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, с качество на официално свидетелстващ документ, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и доказващ с обвързваща сила фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган, за осъществили се така, както са отразени в него. Обратното становище е изразено в практиката на ВАС, съгласно Определение № 2* от 20.03.2006 г. по адм. дело № 2335/2006 г. и в Определение № 6638/04.06.2008 г. по адм. дело № 6018/2008 г., според които издаденото удостоверение, на основание § 16, ал. 1 ПЗ на ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, и неговият удостоверителен характер има значение единствено при "прехвърлителна сделка". По тези съображения касационният съд счита, че изводите на въззивния съд за значението на удостоверението за търпимост по § 16 ЗУТ са неприложими към създаденото правоотношение между страните, защото не д оказва с обвързваща сила фактите, представляващи предмет на удостоверителното изявление на издалия го оран, имащи такова значение единствено при прехвърлителна сделка. Издаденото удостоверение № 1732/10.07.2008 г. на гл. архитект на Община Н., за търпимост на строежа, по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ е издадено след двете прехвърлителни сделки и не ги касаят. Затова складовото помещение е принадлежност към жилището на ищците - чл. 37 ЗС и поради това следват собствеността на главната вещ - чл. 98 ЗС, в какъвто смисъл е постоянната и трайна касационна практика. По изложените съображения ревандикационният иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като се присъдят разноски, в тежест на ответниците в размер на 1 753 лева, за всички инстанции. Водим от горното, ВКС на РБ, II-ро г. о.