Решение № 11055 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2010 г.

Решение № 11055 от 5.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13338/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Директора на Дирекция "Миграция"-МВР против Решение № 190/01.09.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по отношение на Сафуан А И Каршоли, с признат от Република България статут на постоянно пребиваващ чужденец - палестинец, оказал се "без гражданство", статус, отразен в издаден му български документ за самоличност (карта на постоянно пребиваващ в РБ чужденец), извършена чрез отказ на българските миграционни власти - Дирекция "Миграция" да му издаде валиден документ (удостоверение за задгранично пътуване) без да има наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на РБ съгласно чл. 43 от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ), при което не е изпълнена хипотеза на на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.; Отказът да се издаде валиден документ за пътуване зад граница на Сафуан А И Каршоли с единствен мотив, че "липсва правна възможност да бъде извършена исканата услуга" представлява неблагоприятно третиране на Каршоли и по отношение на: правото му да потърси защита чрез обжалване на административен акт за забрана за напускане на страната, като ограничителна мярка по реда на АПК поради неиздаване на "заповед" за налагане на административна мярка от орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ; правото му на свободно движение в държавите-членки на общността в нарушение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, като отказът на Директора на Дирекция "Миграция"-МВР представлява нарушение на задължението на държавите-членки да въвеждат и прилагат разпоредбите на директивата без дискриминация основана на произход по рождение и неравнопоставеност и на принципа на равноправно третиране с гражданите на държавата-членка, съгласно Член 11 от Директива 2003/109/ЕО, респективно на правото на Каршоли да се ползва от равноправно третиране с българските граждани като дългосрочно пребиваващ чужденец в РБ; Отказът на българските миграционни власти е в нарушение на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и за отменяне на директива 64/221/ЕИО, 68/36/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90//364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО и от произтичащото от нея право на Сафуан А И Каршоли да се движи свободно на територията на държавите-членки, което му се предоставя като чл. на семейството на български гражданин, независимо от палестинската му националност, което право трябва да упражни при обективни условия на свобода и зачитане на достойнството; Отказът на Дирекция "Миграция"-МВР да издаде валиден документ за пътуване е нарушение на пряко приложимите норми на Регламент (ЕС) № 265/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25.04.2010 г. за изменение на Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген и на Регламент (ЕО) № 562/2006 г. по отношение на движението на лица с визи за дългосрочно пребиваване (§ 1, изменен), което поставя Сафуан А И Каршоли в неравнопоставено положение поради притежавано валидно разрешение за пребиваване, издадено от РБ и на основание това разрешение, в случай, че му се издаде валиден пътен документ - какъвто му е отказан, да упражни правото да се движи свободно до три месеца в рамките на всеки шестмесечен период на територията на другите държави-членки, при условията за влизане, посочени в чл. 5, § 1, буква а), в) и д) на Регламент (ЕО) № 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите на съответната държава-членка. Предписано е на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, вр. чл. 47, т. 3 от ЗЗДискр. на Директора на Дирекция "Миграция"-МВР да издаде валиден документ за пътуване зад граница на Сафуан А И Каршоли за да преустанови неблагоприятното му третиране на основата на признак "националност" и правен статус "без гражданство" с оглед спазване и прилагане спрямо него на общностният принцип за забрана за дискриминация, основана на националност, касаеща всички граждани на УС и членовете на техните семейства по отношение на правото на свободно движение в държавите-членки, както и по отношение на правото на равнопоставеност с гражданите на РБ, поради трайното му привързване със страната по силата на легално и дълготрайно пребиваване в нея, удостоверено с български документ за самоличност, като постоянно пребиваващ чужденец "без гражданство" с палестинска националност, чл. на семейството на български гражданин по силата на брачна връзка, след като спрямо него не са налице основанията за ограничаване правото на свободно движение и пребиваване в държави-членки, регламентирани в чл. 27, § 1, 2 и 3 на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и за отменяне на директива 64/221/ЕИО, 68/36/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90//364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО. Препоръчано е на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на Министерство на вътрешните работи, да предприеме действия по законодателни промени, приемане на подзаконови нормативни промени и пропорционални административни мерки за постигане на резултатите, посочени в Директива 2004/38/ЕО на на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г., Директива 2003/109/ЕО от 25.11.2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, чрез предвидените в тях мерки, както и относно прякото приложение на Регламент (ЕС) № 265/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25.03.2010 г., както и да не допуска мерки, отегчаващи правния статус на чужденците "без гражданство", каквито са лицата с палестински произход, освен в случаите, когато мерките, ограничаващи свободата на движение зачитат принципа на пропорционалност и съответстват на ограничителните основания, регламентирани в чл. 27, § 1 на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Направено е предложение на основание чл. 47, т. 6 от ЗЗДискр. на министъра на Министерство на вътрешните работи да предприеме действия по законодателна инициатива за откриване на процедура по ратифициране на Конвенция за статута на апатридите, приета на 28.09.1954 г. от Конференция на пълномощни представители, свикана в съответствие с Резолюция 526 (ХVII) от 26.04.1954 г. на икономическия и социален съвет на ООН, в сила от 06.06.1960 г. в съответствие с чл. 39 за да се гарантират и защитят правата на лицата от трети страни, пребиваващи на територията на РБ, които не се разглеждат като граждани от нито една държава в съответствие с нейното законодателство. Твърди се, че решението е незаконосъобразно. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - Сафуан А И Каршоли, редовно призован явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2257/23.07.2009 г. на Сафуан А И Каршоли от гр. Русе с оплаквания за извършена дискриминация на основата на признак "гражданство" от страна на Дирекция "Миграция"-МВР. За да постанови решението си КЗД е констатирала, че Каршоли е чл. на семейство на българска гражданка - сключил е брак в РБ, има три деца - български граждани; от 1984 г. не е напускал територията на страната; лоялен е към държавата - внася дължими данъци и вноски и сътрудничи на Окръжна прокуратура Русе и Дирекция "Гранична полиция" Русе, като единствен преводач на арабски език в областта и липсата на данни за наличие на основание за отнемане на разрешението му за постоянно пребиваване. Прието е, че отказът за издаване на български документ за задгранично пътуване на Каршоли с мотива "липсва правна възможност за предоставяне на услугата", обвързан с характеристиката "без гражданство", при наличието на предоставен статут на постоянно пребиваване и вписването на лицето в гражданските регистри се квалифицира като дискриминация на основата на характеристиките "гражданство" и "националност". В тази връзка са изложени мотиви, че правото на Сафуан А И Каршоли да напуска страната може да упражни освен въз основа на документ за задгранично пътуване и въз основа на други заместващи го документи, каквито са българският документ за самоличност и удостоверение за вписване в регистрите на населението, със съответен уникален номер ЕГН - чл. 36 от ЗЧРБ. Отчетена е и разликата в третирането спрямо братът на Сафуан А И Каршоли - Башар Карашули, като чужденец "без гражданство" с признат статут на постоянно пребиваващ на територията на Чешката република. Комисията е обосновала своето решение и с правото на всички граждани на ЕС да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, предоставено също и на членовете на техните семейства, независимо от националността им. Административният орган е установил, че фактически наложената на Каршоли ограничителна мярка е осъществена при липса на изискванията на националния закон, в нарушение на процедурните правила за налагане на ограничителни административни мерки, като надлежна гаранция за установяване на защита правото му на свободно движение в ЕС. КЗД е обосновала правните си изводи след като е анализирала събраните доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, относимите норми на националното и общностно законодателство и при непредставяне на убедителни доказателства, установяващи липсата на дискриминация от страна на Дирекция "Миграция"-МВР. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., каквито са признаците "гражданство" и "националност". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране не е нарушено. В съответствие със задълженията си сезирания държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на жалбоподателя. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. Фактическата обстановка е напълно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Изводите, които прави Комисията въз основа на релевантните за административния спор факти са правилни. Безспорно се установява от писмените доказателства, приобщени към административната преписка, че спрямо Сафуан А И Каршоли е осъществена дискриминация от страна на жалбоподателя, посредством необоснованото ограничаване на гражданските му права, в противоречие с нормите на националното ни и общностно законодателство и несъответствие с общочовешки принципи и норми, като това поведение на жалбоподателя се характеризира с постоянство и продължителност. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. При този краен извод и при липса на своевременно отправено искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на Сафуан А И Каршол следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 1500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение