Решение № 6173 от 22.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е образувано по частна жалба и касационна жалба, подадени от Р. Бързакова като представител на Едноличен търговец Крез-22 Р. Бързакова , гр. София, чрез процесуалния представител адвокат Митова. Първата е на основание чл.229 ал.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК срещу определение от 16.12.2021г., постановено по адм. дело 8047 по описа за 2021г. от открито съдебно заседание на Административен съд София град, 40 състав. С него е отказано допускането на съдебно-оценителна експертиза с определени задачи. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението. Развива подробни доводи в частната жалба и иска отмяната му. Втората е касационна жалба, с производство на основание чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Подадена е срещу решение 210 от 13.01.2022г., постановено по същото адм. дело 8047 от 2021г. по описа на Административен съд София град, 40 състав. С него е отхвърлена жалбата на търговеца срещу заповед РНД21-РД56-264 от 29.07.2021г. на кмета на район Надежда Столична община, с която се нарежда да бъде иззет имот, находящ се на [улица]. Твърди неправилност на решението поради наличието на основания по чл.209 т.3 от АПК за отмяна. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, поддържат се в съдебно заседание и в представена писмена защита. Представя допълнителни писмени доказатества. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски по представен списък. По делото е постъпил отговор от кмета на Столична община район Надежда , чрез процесуалния представител юрисконсулт Гетова, в който се поддържа правилност на съдебното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от Административно процесуалния кодекс, преценява следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Същата е недопустима като насочена срещу съдебен акт, за когото липсва окончателност и чиято преценка представлява такава по същество на спора. Според разпоредбата на чл.229 ал.1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията т.1 които преграждат по-нататъшното развитие на производството и т.2. в случаите, изрично посочени в закона. В съдебния процес, до постановяване на акт по същество на спора, съдът се произнася с няколко вида актове, които в зависимост от степента засягане правата на участващите страни, съответно подлежат или не на инстанционен контрол. Като пропятстващи развитието на процеса са съответно определенията за прекратяване или спиране на производствата, преценка на допуснато или не предварително изпълнение и т.н., както и тези по отношение на държавните такси, освобождаването им др. Съответно тези актове подлежат на инстанционен контрол като засягащи съществено правата на участващите в производството страни. Вторият вид актове са тези, които не засягат контретно развитието на съдебния процес, същите се отнасят за преценката на съдията за относимост на представените или изисквани доказателства и представляват преценка по същество на спора. Настоящето определение е от този втори вид и не подлежи на инстанционен контрол. Не посочено като обжалваемо и по силата на законова норма, за да бъде подведено по основанието на т.2 на ал.1 на чл.229 от АПК. Поради което следва да бъде оставена без разглеждане частната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по оплакванията за съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед РНД21-РД56-264 от 29.07.2021г. на кмета на район Надежда Столична община, с която се нарежда да бъде иззет имот, находящ се на [улица]. Съдът приел представените доказателства по преписката и в съдебния акт е развил законовите предпоставки по чл.65 ал.1 от Закона за общинска собственост. Приел е, че единствения спор е относно основанието за държане на имота. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. На първо място съдът не е изяснил въпроса за собствеността върху имот като не е изобщо посочил размер на същия такъв размер на имота, колко квадратни метра е, т.е. свързан с индивидуализация, няма и в издадения административен акт процесната заповед на кмета на район Надежда. Липсата на изводи относно конкретизация и индивидуализация на имота се подкрепя и от представеното пред настоящата инстанция становище и снимков материал. Тези данни и доказателства няма как да бъдат преценявани в настоящето производство, предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Като допълнителни основания за отмяна следва да бъде посочено и постановеното в протоколно определение на съдебното заседание от 16.12.2021г. относно искането за допускане на експертиза. Съдът е отхвърлил така направеното искане, но немотивирано, без да направи преценки за твърденията на жалбоподателя и да даде възможност и указания, във връзка с твърдението за спор относно собствеността на имота общинска ли е и в какъв размер квадратни метра, на жалбоподателя да формулира относими въпроси в подкрепа на твърденията си. Няма пречка спорни въпроси в административно дело да бъдат процесуално разгледани и съответно поставено решение в едно съдебно заседание, но следва да бъде надлежно очертани спорните въпроси, изяснени позициите на страните, приети и допуснати доказателства, дадени указания и съответно записани становищата и поддържаните тези на участващите. В случа това не е направено. Няма никакъв спор относно приложимите разпоредби, нито тяхното тълкуване, което съдът е изложил в съдебния си акт, но липсват и надлежно обосновани правни изводи, свързани с изяснена конкретна фактическа обстановка, само и единствено въз основа на данните по конкретния казус и твърденията на жалбоподателката. Още повече в светлината на липсата на индивидуализация и конкретика в процесната заповед, посочила спорния имот само по административен адрес. Поради което следва решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Следва да бъдат изяснени въпроси относно индивидуализация на конкретния спорен имот и неговия размер, данните за собствеността на същия, размер на частта, която се държи от жалбоподателката, статута на застрояването и съответно останалите изисквания, свързани с основанията по чл.65 от Закона за общинската собственост. Претендираните от страните разноски следва да бъдат съобразявани при следващото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение