Решение № 555 от 6.11.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200669/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на В. К. Я., В. И. П., Д. Д. М. и П. Т. П. срещу решение №67 от 20.05.2024 г., постановено по ВНОХД №20234000600218 по описа на Апелативен съд- гр. Велико Търново за 2023 г. С присъда №6 от 07.03.2023 г., постановена по НОХД №631/2020 г. по описа на Окръжен съд- гр. Плевен подсъдимата К. П. П. е призната за виновна в това, че 26.07.2018 г. в гр. Плевен, в Клиника по акушерство и гинекология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, в качеството си на анестезиолог при планово въвеждане в анастезия на родилката М. П. Я.а поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице- М. Я.а и К. В.ов Я., като на основание чл.123, ал.3, във вр. с ал.1, и чл.55, ал.1, т.1 НК и е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати направените в хода на производството разноски в размер на 11 386, 26 лева, както по 1000 лева- разноски, направени от частните обвинители В. К. Я., В. И. П., Д. Д. М. и П. Т. П.. Първостепенният съд с присъдата е приел, че веществените доказателства- стъкла, препарати, парафинови блокчета и хистологични резерви от аутопсия следва да бъдат унищожени. С атакуваното въззивно решение постановената първоинстнационна присъда е отменена във всичките й части с изключение на частта, относима към веществените доказателства и наказателното производство, водено срещу подсъдимата П. е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.5 НПК. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта за веществените доказателства. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е приел и кредитирал заключението на комплексната съдебно- медицинска и психолого- психиатрична експертиза дала заключение, че подсъдимата П. страда от продължително разстройство на съзнанието, като са нарушени годностите й да разбира и ръководи постъпките си, да възприема и възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина и състоянието й отговаря на медицинския критерий за невменяемост, като не е съобразил, че вещите лица, които са я изготвили се намират в икономическа зависимост и очевидна връзка с лечебното заведение, където подсъдимата е извършила престъплението. Твърди се, че с кредитирането на посоченото експертно заключение е нарушена нормата на чл.13 НПК и са засегнати законните интереси на частните обвинители, които имат право да получат справедлив съдебен акт в рамките на законен съдебен процес. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители, предвид настъпилата смърт на подсъдимата, предлага съдът да се произнесе съгласно правомощията си. Представителят на държавното обвинение предлага наказателното производство да бъде изцяло прекратено. Касационният съд, като съобрази, че по делото е постъпил препис от акт за смърт, от който се установява, че подсъдимата К. П. е починала на 09.10.2024 г. намира, че е невъзможно да продължи воденото срещу нея наказателното производство. Доколкото същото е вече прекратено с атакуваното въззивно съдебно решение, а постановената първоинстанционна присъда е отменена, то на това основание атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение