Решение № 2948 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 632/2015 г.

Решение № 2948 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 632/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Росица Николова, против Решение № 2832/10.12.2014 г. по адм. дело № 1998/2014 г. на Административен съд-Варна, с което е отменено Решение № 1357-4 от 12.02.2014 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на улици и поземлени имоти публична собственост на СО "Ментеше", в т. ч. и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, за електроснабдяване, за В и К, за газоснабдяване, за вертикално планиране, транспортно-комуникационна схема, в частта на поземлени имоти № 1675, № 1676, № 1677 и № 1678 в кв. 48, и преписката е върната за ново разглеждане. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците: Нели Желязкова Драганчева, Огнян Христов Павлов и Мирослав Христов Павлов, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото е постъпил отговор от пълномощника им - адв. Ташев, с който оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за съдебни разноски пред двете инстанции, съгласно представен списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразно Решение № 1357-4/12.02.2014 г. на Общински съвет-Варна, с което е одобрен ПУП-План за улична регулация /ПУР/ за обекти публична собственост на СО "Ментеше", в частта на ПИ № 1675, № 1676, № 1677 и № 1678 в кв. 48 и преписката е върната за ново разглеждане. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Според съда предвидената улица-тупик, между о. т. 397 - о. т. 400, осигуряваща достъп до поземлени имоти № 540 и № 1675, макар и да съответства на техническите изисквания за улица от VI клас, съгласно чл. 81 от ЗУТ и на изискванията на Наредба № 2/2004 г., Наредба № 8/2001 г. и Наредба № 7/2003 г., противоречи на изискванията за икономичност на уличната регулация по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Изводът е направен във връзка с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, предлагащо друг по-икономичен и благоприятен вариант на улична регулация в оспорената й част, а именно: предвиждане на тупик с дължина 78 м, ширина 3.5 м и отнемане на еднаква площ от по 1.75 м по дължината на ПИ 541, 540, 1677 и 1678. Съдът е приел този вариант за по-благоприятен и икономичен, тъй като с него се засягат по-малко площи от имотите на оспорващите и не се предвижда обръщало, с което се спазва и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС, в частта му предвиждаща улица-тупик, засягаща имотите на ответниците-физически лица, а именно ПИ № 1675, 1676, 1677 и 1678, поради противоречието му с чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и чл. 6 от АПК, са неправилни. Наличието на друг вариант за улична регулация, съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, който също отговаря на закона, не обуславя непременно незаконосъобразност на одобрената улична регулация. Изборът от органа на вариант за улична регулация е въпрос на целесъобразност, предоставена на преценка на органа, която не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи законосъобразността на съответното решение на органа, по отношение на одобрената улична регулация, като в случая при извършения такъв, съдът правилно е установил, че оспореното решение за улична регулация, в частта му предвиждаща улица-тупик между о. т. 397 - о. т. 400, засягаща имоти 1678, 1676 и 1675, съответства на законовите изисквания по ЗУТ, както и на техническите такива, установени с подзаконовите нормативни актове - Наредба № 2/2004 г., Наредба № 8/2001 г. и Наредба № 7/2003 г., относно задънени улици, каквато е процесната. При тези съответствия на оспорения ПУР със законовите изисквания, съдът неправилно е приел, че същия нарушава изискванията за икономичност по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, само заради това, че се отнема изцяло площа на ПИ № 1678 и по-големи части от другите три имота, при положение, че трасето на тупика може да е на друго място, с отнемане на по-малки площи от тези имоти, което отговаря на обществения интерес. При направата на тези изводи, съдът не е съобразил, че: ПИ № 1677 не се засяга по никакъв начин от улицата-тупик, тъй като не се взимат площи от него; ПИ 1678, който попада в трасето на улицата-тупик, е с предназначение второстепенна улица-тупик по действащия кадастрален план за с. о. "Ментеше", одобрен със Заповед от 19.06.2007 г. на ИД на АГКК, изменен със заповед от 06.03.2012 г. на началника на СГКК-Варна, който кадастрален план служи като основа при изработването на процесния ПУП-ПУР, по арг. от чл. 115, ал. 2 ЗУТ и техническото задание към проекта. При положение, че по действащия кадастрален план имот 1678 е улица, органа е длъжен да я зачете и нанесе в проекта на ПУП-ПУР, като улица, отчитайки дали същата осигурява достъп до всички имоти. При тази преценка е установено, че имот № 540 е без достъп до улица, при което и в съответствие с изискванията на закона за осигуряване на такъв достъп и лице, улицата-тупик е предвидена с обръщало върху части от имоти 1676, 1675 и 540. При тези данни следва, че предвидената улица-тупик, върху съществуващата по действащия кад. план улица-тупик, с новопредвидено обръщало за леки коли и осигуряване лице на имот № 540, не е незаконосъобразна и не е икономически неефективна, както е приел съда. Обратното, изместването на съществуващата по кад. план улица-тупик на друго място, както е приел съда, на основание заключение на СТЕ, би било в по-голяма степен икономически неефективно. Следователно не е налице нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, което прави обжалваното решение неправилно в тази част. В случая не е налице и нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, защото при одобряване на план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, не се държи сметка за процентната площ от имотите, попадащи в улицата, както е при ПУП-ве по чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Завземането на различни по-големина площи от имотите, засегнати от ПУП-ПУР, не е обстоятелство, обуславящо незаконосъобразност на уличната регулация. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на ответниците-физически лица, срещу процесната улица-тупик, в частта й засягаща поземлени имоти № 1675, 1676, 1677 и 1678, в кв. 48 на с. о. "Ментеше", гр. Варна, бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат искането за разноски на ответниците - физически лица, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение