Решение № 3280 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2017 г.

Решение № 3280 от 15.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12795/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мария Радева Образувано е по искане на [фирма], представлявано от И. А. И. за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК на влязло в сила решение № 3086/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 11222/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПИ-180/29.10.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. София, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП- София. В искането се поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя – а именно писмо на ДА "НС"-ПН3222/16.11.2016 г. ведно с приложение Ж-765/13.10.2016 г., твърди, че е налице престъпно обстоятелство и актът на НАП–ПДИ е основан на документ който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Моли определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по искането за отмяна - Директорът на ТД на НАП - гр. София чрез юрисконсулт Р. в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПИ-180/29.10.2014 г. на Директора на ТД на НАП - гр. София, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП-София. Молителят поддържа наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК, за което в писмена защита твърди, че е налице писмо ДА "НС"-ПН3222/16.11.2016 г. ведно с приложение Ж-765/13.10.2016 г. Подобни документи не бяха открити по делото, но дори и да се приеме, че съществуват следва да бъде споделено следното; Посоченото в молбата за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглежданата хипотеза на чл. 239, т. 1 АПК нови факти и обстоятелства, в посочения по-горе смисъл, не се представят. По отношение на наведените основания по чл. 239, т. 2 от АПК В представената по делото защита е посочено, че се установява "изхвърляне на доказателство" като е посочено представено Постановление на СГП № 13132/28.11.2011 г. В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата си за отмяна И. А. И. не е изложила никакви обстоятелства, установяващи наличието на предпоставките за приложението на посочените разпоредби. Към молбата не са приложени и съответните доказателства - влязла в сила присъда или съдебно решение, въз основа на които да може да се приеме наличието на някои от посочените по-горе предпоставки. По делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 2 АПК. Не е осъществено и основанието за отмяна, предвидено в чл. 239, т. 3, пр. 1 АПК. Ищецът твърди, че актът на НАП–ПДИ е основан на документ който по надлежни съдебен ред е признат за подправен. Цитираната разпоредба предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая предложенията от цитирания текст не са осъществени, такива твърдения не се доказват в искането за отмяна. Не са приложени никакви доказателства към твърденията в молбата за отмяна. Ето защо следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна на съдебния акт, визирани в нормата на чл. 239, т. 3 АПК. Останалите доводи на молителя за допуснати процесуални нарушения и за противоречие на съдебния акт с материалния закон, както и искането за спиране на изпълнението на влязлото в сила съдебно решение са извън предмета на производството по отмяна и не следва да бъдат обсъждани. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че искането за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по искането за отмяна, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение