Решение № 14035 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2020 г.

Решение № 14035 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Попов от [населено място] против решение № 2761/18.12.2019 г., постановено по административно дело № 389/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 266/10.04.2018 г. на кмета на община Гоце Делчев за премахване на незаконен строеж- ограда. Жалбоподателят счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като за процесната ограда има издадено разрешение за строеж. Поради това жалбоподателят моли касационната инстанция да отмени атакуваното решение на административния съд и да постанови друго, с което да отмени атакуваната заповед за премахване на незаконен строеж. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Гоце Делчев, не заявява становище по нея. Прокурорът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага на съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. След преценка на направените в жалбата оплаквания и становището на ответника, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу акт, който подлежи на касационна проверка, в законоустановения срок и от лице с активна легитимация, за което съдебното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община Гоце Делчев съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Същата е постановена след съставянето на констативен акт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, с който е установен строеж от шеста категория- ограда, находящ се в имот с идентификатор 17395.501.827 по КККР на град Гоце Делчев, извършен без необходимите строителни книжа. Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това, са в съответствие със закона и се обосновават от събраните по делото доказателства. Налице са предпоставките по чл. 225, ал. 2, т. 2, които обуславят определянето на строежа като незаконен и обуславят премахването му на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че нареденият за премахване строеж представлява бетонна ограда с дължина 19 м и височина на плътната част 0, 60 м и ширина 0, 15 м, върху която има монтирани метални решетки с височина до 0, 80 м и метални колове с височина до 3, 00 м. Оградата не е изградена на регулационната линия към съседния имот с идентификатор 17395.501.828, а навътре в имот с идентификатор 17395.501.827. От заключенията на изслушаните по делото единична и тройна съдебнотехнически експертизи се установява, че 14, 30 м от оградата е разположена успоредно на разстояние от 2, 60 до 2, 80 метра от границата с имот с идентификатор 17395.501.828; 2, 80 м е разположена към улица "Одрин" и 2, 31 м от оградата е разположена от югозападния ъгъл на жилищната сграда към имот с идентификатор 17395.501.828. Посоченият строеж е извършен в поземлен имот- частна общинска собственост на община Гоце Делчев. В констативния акт и издадената заповед като извършител на строежа е посочен Г. Попов от [населено място]. От заключенията на съдебнотехническите експертизи се установява, че за процесната ограда няма издадено разрешение за строеж, нито други строителни книжа. Вещите лица сочат, че процесната ограда не е предмет на представеното по делото разрешение за строеж № 45/10.04.2001 г. В него е предвидено да се изпълнят подходи към гаражите, находящи се в жилищната сграда както следва: ивици по дължината на парцела от паркинг-елементи с ширина от 2, 40 м пред всеки гараж, затревени паркови елементи по дължината на парцела с ширина от 1, 27 м /0, 63 м за крайните ивици и височина от 0, 60 м; метални колонки през 2, 00 м, монтирани по дължината на крайните паркови елементи и с височина от 0, 70 м над парковия елемент; затваряне на парцела пред сградата по ул. "Одрин" с ниска ограда с височина на бетоновата част 0, 60 м и метална част с височина 0, 70 м от бетоновата част, монтаж на 6 броя метални гаражни врати, всичко това с дължина 22, 00 м. В това разрешение не е предвидено изграждането на ограда в имота, която при това да не е на регулационната граница, а по-навътре в имота. При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че наредената за премахване ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строежът е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, т. 5 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ за изграждането на плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0, 60 м до 2, 20 м, каквато е процесната, се изисква разрешение за строеж. Съгласно действащата по време на извършване на строежа Наредба № 7 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, до 19.06.2001 г. за тези строежи е било предвидено съставянето единствено на протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа. След тази дата задължително е следвало да се съставя протокол за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво на строежа. Такива протоколи също не са съставени. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим, също са в съответствие с нормативната уредба и се обосновават се от събраните доказателства. С оглед времето на извършване на строителството- след месец април 2001 г., правилно е прието, че § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ не намират приложение. Липсват доказателства по отношение на този строеж да е подадено заявление за узаконяване по § 184 от ЗУТ. Ето защо правилно административният съд е приел, че строежът е незаконен и подлежи на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Поддържаното от касационните жалбоподатели становище, че за строежа е имало издадено разрешение за строеж, което е описано в писмо изх. № 94-00-840/31.03.2009 г., но същото не се съхранява в общината, не се споделя от съда. В това писмо е описано, че строителството е реализирано съгласно разрешение за строеж № 45 от 10.04.2001 г., което е представено по делото и бе описано по-горе. Какво вече се посочи, заключенията на техническите експертизи установяват по категоричен начин, че процесната ограда не е предвидена в това разрешение за строеж- то предвижда изграждане на ниска ограда пред сградата по улица "Одрин", но не и на ограда, която е успоредна на границата на имота с поземлен имот 17395.501.828. Именно тази ограда, която не е предмет на разрешение за строеж № 45/10.04.2001 г., е предмет на заповедта за премахване. Възраженията на касационния жалбоподател, че процесната ограда не затруднява достъпа към гаражите, намиращи се в поземления имот, са ирелевантни за спора. Относими към спора са единствено обстоятелствата относно наличието на строеж, липсата на строителни книжа и неприложимостта на института на търпимостта. За тези обстоятелства са събрани достатъчно доказателства, които са обсъдени подробно от съда. По изложените съображения атакуваното решение се явява валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение