Решение № 7533 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2021 г.

Решение № 7533 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4543/2021 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. А., от гр. Ихтиман, срещу Решение № 168/24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 175/2020 г. по описа на Административен съд – София-област /АССО/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 44/20.01.2020 г. на кмета на община-Ихтиман, за премахване на незаконен строеж – "масивна ограда с дървени навеси", разположен в УПИ II и УПИ III, кв. 141, по плана на гр. Ихтиман. С твърдения за неправилност, се иска отмяната на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. Мирчев, който поддържа изцяло касационната жалба така, както е подадена. Ответникът: кмет на Община – Ихтиман, се представлява от юрк. Грънчаров, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата, настоява решението, като правилно и обосновано, да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационна жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган - кмета на община Ихтиман, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а ЗУТ процедура и в съответствие с приложимия материален закон. Обосновал е извод, че предмет на оспорената заповед е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, извършен без издадени строителни книжа, каквито се изискват по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, разположен в по-голямата си част в съседния УПИ III, поради което е незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Приел е и, че предвид годината на изграждане на строежа – след закупуването на имота през 2019 г., към него не следва да се обсъжда приложимост на разпоредбите на § 16 ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което същият подлежи на премахване. Решението е е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, като изложените от съда изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни, а и ирелевантни по спора, са твърденията в касационната жалба, че имотът, (а и съседния УПИ III), още преди закупуването му, е бил ползван от родителите на жалбоподателя, както и, че на практика целият квартал в който се намира процесният строеж е "застроен с постройки, извършени съгласно § 16 от ПЗР на ЗУТ, за които не са налице налични строителни книжа". Доказателства в тази насока не са събрани в процеса, а и изложените твърдения не рефлектират на установената незаконност на строежа, осъществен след 2019 г., когато е закупен от Г. А. УПИ II. Данни по относимия момент на извършването на оградата и навеса се съдържат и в подадените два сигнала на Б. С. – че жалбоподателят "продължава" да строи в неговия имот. Указания към жалбоподателя по доказателствената тежест са дадени с разпореждането за насрочване на делото и конкретно в съдебното заседание, проведено на 07.07.2020 г., осигурена му е двукратно "последна" възможност да сочи доказателства за твърдяните от него факти, (в с. з. на 18.08.2020 г. и 20.10.2020 г.), а допуснатата и приета по делото СТЕ, вещото лице по която е отговорило "задълбочено" според пълномощника на жалбоподателя на поставените въпроси, не е била оспорена. Не е било подадено и възражение срещу изготвения КА № 3, редовно връчен на А. Фактът, че АОбС за въпросните 2 УПИ са съставени през 2018 г., също не води до пороци на акта – вещото лице е проследило по години общинския имот, предвижданията за него и разделянето му. Затова, при установените релевантни за спора факти и приложимост на посоченото правно основание с оглед липсата на строителни книжа за разпоредения за премахване строеж, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни и обосновани. При този изход на процеса, на ответната по касация страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., своевременно претендирано, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК,