Решение № 10792 от 25.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Министерство на културата, чрез процесуален представител гл. юрк. С. Страхилова, срещу Решение 537 от 19.08.2020 г., постановено по адм. дело 321/2020 г. по описа на Административен съд Хасково. Релевират се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на решението, като се постанови ново по същество, с което да се отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна К. Христов, чрез адв. Аврамов, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди постановеното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е уважил предявения от К. Христов против Министерство на културата иск за присъждане не обезщетение за сума в размер на 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД 177/2019 г. по описа на Районен съд Харманли, по което с Решение 193 от 14.11.2019 г. е било отменено Наказателно постановление 10/11.06.2012 г. на зам. министър на културата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2020 г. до окончателното ѝ изплащане. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 310 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление 10/11.06.2012 г., издадено от зам. министъра на културата, на К. Христов, на основание чл. 218а, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 148 от Закона за културното наследство (ЗКН), за извършено административно нарушение по чл. 148 с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 5 000 лв., а за извършено административно нарушение по чл. 152 ал. 2 ЗКН е наложено административно наказание глоба по чл. 219 ЗКН в размер на 300 лв. Актът е обжалван и с Решение 193 от 14.11.2019 г., постановено по АНД 177/2019 г. от Районен съд Харманли е отменен, като незаконосъобразен. С Решение 118/05.03.2020 г., постановено по КАНД 1382/2019 г. по описа на Административен съд Хасково е оставено в сила, в обжалваната му част, Решение 193 от 14.11.2019 г., постановено по АНД 177/2019 г. по описа на Районен съд Харманли. Със същото решение, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Министерство на културата е осъдено да заплати на К. Христов сумата от 1 200 лв., представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че искът е основателен и доказан, т.к. ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на приложимата правна норма. Досежно размера на обезщетението съдът е взел предвид, че съгласно представен в производството пред Районен съд Харманли договор за правна защета и съдействие от 10.05.2019 г., с подписите на клиент и адвокат, между К. Христов и адв. Д. Аврамов, е договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство, като извършеното заплащане на сумата е удостоверено и с представената пред районния съд Разписка от 12.06.2019 г. Решението е неправилно. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение на материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо по следните съображения: Към датата на постановяване на съдебния акт по КАНД 1382/2019 г. по описа на Административен съд Хасково, вече е била в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, която, в редакцията на текста обн. в ДВ бр. 94/29.11.2019 г. в сила от 03.12.2019 г. гласи, че в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. На това основание ищецът е следвало да поиска от касационната инстанция присъждане на понесените разноски в производството, по оспорване на НП, пред двете съдебни инстанции. Или след постановяване на решението по КАНД да иска изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон (ЗОДОВ) не се прилага. В случая такъв ред е предвиден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94/29.11.2019г.), тъй като се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменено наказателно постановление в съдебното производство по отмяната му. Отговорността за тези разноски в случая може да се осъществи само в рамките на административнонаказателното производство по отмяна на НП, но не и с отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При наличието на ефективен ред за защита съдебното производство по реда на чл. 203 и сл. АПК е недопустимо и искът за присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди, е следвало да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Като е приел предявеният пред него иск за основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. При този изход на правния спор претенцията на касатора за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в минимален размер от 100 лева за касационната инстанция. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение