Решение № 459 от 16.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Е. Милев, [ЕГН], както и по касационна жалба на адв. И. Юруков от САК, назначен за процесуален представител на ищеца Е. Милев, [ЕГН], срещу решение 752 от 11.02.2022 г., постановено по адм.д. 7599/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлен изцяло, предявеният от Е. Милев, [ЕГН], иск срещу Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието - за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, поради конвоирането му с белезници на краката за участие в заседание на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г.

Касаторът твърди в двете касационни жали, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Правила за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана противоречи на Директива /ЕС/ 2016/343, като сочи че съгласно Директивата използването на тези мерки е необходимо по специфични за делото съображения, които според касатора не са изследвани изобщо в конкретния случай. Сочи, че с поставянето на белезници на краката е нарушена презумпцията за невиновност на подсъдимия. В заключение се иска отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло в пълния претендиран с исковата молба размер от 50000 лв., като моли за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Алтернативно се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа касационните си жалби. Сочи, че административният съд не е съобразил практиката на ЕСПЧ, като намира решението на АССГ за постановено при липса на мотиви.

Постъпила е писмена молба от 08.12.2022 г. от процесуалния представител на касатора адв. И. Юруков, че няма да се яви в съдебно заседание, като моли съда да се съобрази становището на ищеца.

След съдебно заседание на касатора е изпратен препис от протокола от съдебно заседание от 12.12.2022 г. по повод на негово изрично искане, вкл. за даване възможност за писмена защита, като съдът е дал двуседмичен срок за представяне на писмена защита на касатора Милев и неговия повереник адв. Юруков.

Постъпила е писмена молба от 22.12.2022 г. от касатора Е. Милев, в която се позовава на дела на ЕСПЧ, без конкретно посочване на същите, сочи нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, както и на чл. 1 и чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В заключение се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.

Ответникът Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието, не представя писмен отговор, не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи, че административният съд правилно е приел, че липсват доказателства за незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, както и липсват останалите кумулативни предпоставки за уважаването на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Сочи, че липсва нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, т.к. конвоирането на задържани лица и лишени от свобода е свързано с определени ограничения, неудобства и негативни преживявания, но това е изрично уредено в НПК, ЗИНЗС, ППЗИНЗС, като прокурорът дава заключение, че липсват доказателства ищецът да е бил подлаган на изтезания или нечовешко, или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека. Сочи, че доказателствената тежест пада върху ищеца, който не е доказал всички кумулативни предпоставки за уважаване на исковата молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по искова молба на Е. Милев, [ЕГН], срещу Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието - за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, със сочен в първоначалната искова молба период 03.07.2019 г. 04.07.2019 г. по повод конвоирането му с белезници на краката за съдебно заседание по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд. В исковата молба се сочи, че ищецът Милев е бил поставен с белезници на краката при конвоя му за соченото дело, поради което е изпитвал физически болки и стрес.

С определение от з.с.з. на 19.11.2020 г., постановено по адм.д. 7599/2019 г. по описа на Административен съд София-град, административният съд е указал на ищеца да поясни-дали има предвид поставянето на белезници само в съдебно заседание или по време на цялото му конвоиране като незаконосъобразна дейност, указал е на ищеца доказателствената тежест, като изрично му е указал - ако има медицински документи, относими към спора, да ги представи, както и да сочи свидетели.

В първото съдебно заседание на 23.02.2021 г., видно от протокол на л. 42 от адм.д. 7599/2019 г. по описа на Административен съд София-град, ищецът Милев конкретизира, че ответникът Главна дирекция Охрана го е държал с белезници на краката, като ме вкарва в съдебната зала и ме представя като виновен за заседание по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд.

Между страните по делото няма спор по фактите, като ответникът не оспорва факта, че на 03.07.2019 г. ищецът Милев е конвоиран за участие в съдебно заседание по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, като ответникът не оспорва, че на ищеца са били поставени крачни белезници по време на конвоя.

С обжалваното решение е отхвърлен изцяло, предявеният от Е. Милев, [ЕГН], иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието - за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. неимуществени вреди, поради конвоирането му с белезници на краката за участие в заседание на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г.

От правна страна административният съд е приел, че при конвоирането на ищеца не са допуснати нарушения на Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, утвърдени със Заповед ЛС-04-1228/14.07.2017 г. на министъра на правосъдието. Ищецът Е. Милев попадал в категорията лица по чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност, за които задължително по време на конвой се поставят помощни средства - специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката или специален комплект белезници за ръце и крака. Тъй като Милев е подсъдим за тежки умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 10 години, използването на белезници за краката при конвоирането му било в съответствие с одобрените Правила.

Административният съд е приел, че не е доказано наличие на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на служители на ответника. Административният съд изрично е изложил мотиви, че разпоредбата на чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана не противоречи на чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, като изрично е посочил, че е налице хипотезата на изключението по чл. 5, параграф 2 от Директива /ЕС/ 2016/343.

Отделно административният съд е приел, че не е доказано и наличие на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е изложил мотиви, че не са доказани настъпили неимуществени вреди, като е анализирал показанията на свидетеля л.св. М. Петров, за които приема, че са твърде лаконични и общи, като изрично сочи, че свидетелят не си спомня на същата процена дата 03.07.2019 г. да е бил конвоиран заедно с ищеца Милев в СНС, като свидетелят сочи, че са били в съседни килии с ищеца, но това не е относимо, поради липса на връзка със заседанието на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г.

Административният съд изрично е изложил и мотиви, че ищецът не е представил никакви медицински документи във връзка с твърдения за влошено здравословно състояние в резултат на конвоя на 03.07.2019 г., поради което е изложил съображения за липса на доказани неимуществени вреди, както и за липса на причинна връзка.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не се установяват твърдените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Неоснователни са доводите на касатора, че обжалваното решение е необосновано, като изложените от административния съд мотиви са обосновани, изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след обстоен анализ на приложимия материален закон, като първоинстанционното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.

Административният съд правилно е отхвърлил изцяло предявения иск на Е. Милев, [ЕГН], по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието - за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. неимуществени вреди, поради конвоирането му с белезници на краката за участие в заседание на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Правилен е изводът на административния съд за липса на първата предпоставка за уважаването на иска липса на незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на служители на ответника. Видно от чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана /Правилата/ При конвоиране на особено опасни за бягство лица /ООБ/, изтърпяващи наказание лишаване от свобода за срок над 10 години, обвиняеми и подсъдими за тежки умишлени престъпления, участници в организирани престъпни групи /ОПГ/, които подлежат на наказание лишаване от свобода за срок над 10 години, осъдени на доживотен затвор, доживотен затвор без замяна, лица планирали, правили опит за/или осъществили бягства от конвои, затвори, следствени арести и др. задължително се поставят специални колани с фиксирани белезници на ръцете и допълнително белезници на краката, или специален комплект белезници за ръце и крака. Правилно административният съд е изложил мотиви, че изброяването в разпоредбата на чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата, не е кумулативно, т.е. достатъчно е дори само една от изброените предпоставки да е налице, за да се приложи същата разпоредба, която с оглед твърденията на ищеца в исковата молба касае частта от разпоредбата относно поставянето на белезници на краката.

Видно от сайта на Висшия съдебен съвет, раздел публикувани съдени актове, присъда от 10.12.2020 г. по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ищецът Милев по същото дело е с внесен обвинителен акт за това, че:

1. 3а времето от началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на гр. София ръководил организирана престъпна група/ОПГ/-структурирано трайно сдружение на три и повече лица , с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл.198 и 199 от НК с участници М.В.Д. -ЕГН-... и К.Н.Б.-ЕГН-...., като групата е въоръжена и създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал.3, т.1, вр. с ал.1 пр.2 от НК.

1. На 30.12.2008г. около 23.00ч. в гр.София на ул."..." 4 в магазин ..", като извършител и в съучастие с М.В.Д. ..., като извършител и К.Н.Б.-ЕГН- ...., като извършител, отнел чужди движими вещи - сумата от 193024лв. от владението на Б.П.Б. - заместник главен касиер на магазина и В.Ф.Ф. - администратор, с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване, деянието е в особено големи размери и деецът е бил въоръжен с огнестрелно оръжие, а грабежът е извършен от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл.199, ал.2, т. 3, вр.с ал.1, т.5, вр.с чл.198, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК,

Следователно дори само качеството на подсъдим към процесната дата 03.07.2019 г. за сочените две тежки умишлени престъпления по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд е било напълно достатъчно да обоснове поставянето на белезници на краката съгласно чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата не изисква задължително нито конвоираните лица да са осъдени с влязла в сила присъда на наказание лишаване от свобода , /което е само една - първата предпоставка от изброените в същата разпоредба/, нито да са задължително с взета МН Задържане под стража. Достатъчно е съгласно същата разпоредба конвоираните да са обвиняеми или подсъдими за тежки умишлени престъпления, или участници в организирани престъпни групи /ОПГ/, които подлежат на наказание лишаване от свобода за срок над 10 години.

Отделно, що се отнася до престоя на ищеца в сградата на съда, включително по време на съдебно заседание, по което време белезниците на краката му не са били свалени, то съгласно чл. 18, ал. 5 от Правилата При отвеждането на конвоирани лица пред орган на съдебната власт, свалянето на белезниците се извършва само след разпореждане на съдията. Ето защо няма как за времето на престоя на ищеца Милев в съдебна зала по време на съдебно заседание по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд, да се реализира отговорността на ответника - Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.к. служителите на ответника не са разполагали с правомощие за преценка на необходимостта от прилагането/свалянето по помощните средства по време на престоя на лицето в съдебната зала, включително и що се касае до вида им белезници на ръце и белезници на крака. Такава преценка може да прави само съдът.

Отделно, ищецът Милев не твърди, а и няма каквито и да било доказателства, че по време на съдебно заседание на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г. ищецът да е поискал от съда да разпореди свалянето на белезниците на краката му и това да е било отказано от съда.

Правилен е изводът на административния съд, че служителите на ответника Главна дирекция Охрана при Министерство на правосъдието са действали в съответствие на изрична правна норма чл.18, ал. 5 и ал. 6, т. 1 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана, като същите са действали при условията на обвързана компетентност, като са били длъжни по време на конвоя на ищеца за процесното съдебно заседание на 03.07.2019 г. в СНС по НОХД 3555/2018 г. да му поставят белезници на краката. Поради това е правилен и решаващият извод на административния съд, че липсва първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно действие или незаконосъобразно бездействие на служители на ответника.

По отношение довода на касатора, че разпоредбата на чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата противоречи на чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, административният съд е развил законосъобразни мотиви, които се споделят от настоящия състав. Видно от разпоредбата на чл. 5, параграф 2 от Директива /ЕС/ 2016/343 Параграф 1 не възпрепятства държавите членки да прилагат мерки за физическо възпиране, които са необходими по специфични за делото съображения във връзка със сигурността или за да се попречи на заподозрения или обвиняемия да се укрие или да установи контакт с трети лица.

В допълнение към мотивите на административния съд, че чл.18, ал. 6, т. 1 от Правилата не противоречи на чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/343 - следва да се добави, че съгласно чл. 18, ал. 1 от същите Правила При конвоиране разчетът на силите и средствата, както и мерките за изолация и охрана се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай, а съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилата Въоръжението, техническите, помощни и защитни средства за оборудване на конвойния наряд и вида на СА, се определят в зависимост от изготвената оценка на риска, направения анализ на оперативната обстановка по маршрутите на движение и конкретната конвойна задача.

Поради това следва да се посочи, че противно на твърденията на касатора - разпоредбите на чл. 18 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция Охрана поотделно и в тяхната цялост не изключват оценка на риска, оценка на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай, а тъкмо напротив, поради което разпоредбите на чл. 18 от Правилата са в съответствие с чл. 5 от Директива /ЕС/ 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

В допълнение следва да се посочи, че видно от решение 242 от 16.04.2020 г. по н.д. 1018/2019 г. по описа на ВКС, с което ищецът Е. Милев е осъден окончателно - ефективно на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, и с оглед данните от същото решение на ВКС за внесен обвинителен акт срещу ищеца Милев по същото наказателно дело за следните престъпления: по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК, по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2, 6 и 8, вр. ал. 1 НК, по чл.199, ал. 1, т. 1 и 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по чл. 330, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 НК, по чл. 116, ал. 2, предл. 4, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 199, ал. 1 т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, по чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и по чл. 199, ал. 1, т. 5, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, независимо, че осъдителната присъда на Милев за част от обвиненията е влязла в сила след процесната дата 03.07.2019 г., то дори само данните за деянията по внесени обвинителни актове в съда са обосновали съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Правилата оценка риска, което в съответствие с чл. 18, ал. 6 от Правилата изисква поставянето на белезници на ръцете и на краката на подсъдимото лице Милев по време на конвоя му.

Касаторът Е. Милев сочи нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека, както и на чл. 1 и чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които според настоящия състав не са нарушени, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд по други идентични дела. Поставянето на белезници на краката на подсъдими лица при тяхното конвоиране само по себе си не представлява изтезание, както и не изразява нечовешко или унизително отношение. Поставянето на белезници на краката при конвоирането на ищеца за конкретния случай по конкретното сочено от него в исковата молба дело се налага, т.к. по същото време ищецът Милев е бил подсъдим по повече от едно наказателно дело, а повдигнатите му обвинения са едновременно за тежки умишлени престъпления, както и за ръководене и участие в организирана престъпна група, поради което правилен е изводът на административния съд, че действията на служителите на Главна дирекция Охрана се в съответствие с нормативните правила за конвоиране на лица.

Правилен е изводът на административния съд, че спрямо ищеца не е осъществена необоснована употреба на белезници, която да му е причинила недоказани от ищеца неимуществени вреди. Както беше посочено по горе, ищецът не представя медицински документи за влошено здравословно състояние около датата на твърдяното от него нарушение 03.07.2019 г.

Презумпцията за невиновност, според която всеки се смята за невинен до доказване на противното, не изключва ограничаването на негови права, като следствие от законното прилагане на мярка за неотклонение, взета в рамките на наказателното производство, включително при конвоирането му на места извън следствения арест. Всяко лице с поставени на краката белезници би изпитало неудобства и болки, които обаче не са от такова естество и с такава сила, че въобще да не се допуска използването им под претекст, че би представлявало изтезание. От фактите по делото не може да се съди, че белезниците на краката на ищеца при конвоирането му на 03 юли 2019 г. и впоследствие, при явяването му пред Специализирания наказателен съд, са поставени по начин, че умишлено да му причинят силни физически болки и душевни страдания, както и че не са били свалени, макар нуждата от тях да е отпаднала, като следствие от незаконни действия или бездействия на натоварените с неговата охрана длъжностни лица.

Както беше посочено по-горе, съдебният орган, пред когото се явява подсъдимият, а не служителите, които го охраняват, преценява рисковите фактори и взема съответното решение, така че да не се допусне възможно бягство на лицето и да се опазят живота и здравето на присъстващите. Отделно, няма никакви доказателства ищецът Милев да е поискал от съда свалянето на белезниците на краката и това да му е било отказано.

Допълнително следва да се посочи, че сочените в писмената защита на касатора дела на ЕСПЧ не са конкретно посочени, но независимо от това същите са неотносими към настоящото дело, т.к. нито ищецът Милев е бил поставян в клетка по време на съдебното заседание по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, нито личността му, нито видът на повдигнатите му обвинения имат идентичност със сочените дела на ЕСПЧ, и не на последно място - в исковата молба не се твърди, като липсват и каквито и да било доказателства в тази насока, че по време на конкретното заседание на 03.07.2019 г. по НОХД 3555/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд в съдебната зала са присъствали журналисти или изобщо публика, пред която ищецът да се е почувствал унизен, злепоставен и представен за виновен.

В хода на съдебното производство административният съд е установил относимите факти по делото, които настоящата инстанция следва да възприеме с оглед нормата на чл. 220 от АПК.

Касационната инстанция намира, че правилно е прието от административния съд, че липсва първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради липса на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, поради което и крайният извод на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за неимуществени вреди изцяло е законосъобразен.

Касационната инстанция споделя и мотивите на административния съд за липса на останалите две кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

Производството пред административния съд е исково, като приложими субсидиарно са разпоредбите на ГПК, поради което ищецът е следвало да прояви по-голяма процесуална активност, с оглед доказателствената тежест, която му е указана с нарочни определения на административния съд. Допълнително съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони.

В същия смисъл е и практиката на Върховния административен съд по сходни казуси, които вече са приключени с окончателен съдебен акт: Решение 4213 от 01.04.2021 г., постановено по адм.д. 10560/2020 г. по описа на ВАС, Решение 11647 от 16.11.2021 г., постановено по адм.д. 7971/2020 г. по описа на ВАС.

В изпълнение на задължението си по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България за еднакво приложение на законите, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде споделена цитираната по-горе практика на състави на Върховния административен съд.

С касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, които да налагат различни правни изводи по отношение основателността на исковата молба за неимуществени вреди. Административният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция и не е необходимо да се повтарят, като касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

От страна на ответника липсва искане за присъждане на разноски, каквито не са и направени от ответната страна, поради което настоящият състав не следва да се произнася относно разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение