Решение № 7727 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2013 г.

Решение № 7727 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11840/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП срещу решение № 1543 от 05.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1248/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 131204883/02.01.2013 г., издаден от Мария Генова Динева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 316/01.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта, относно установените на Черкез Местан Таир задължения за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. на самоосигуряващо се лице, както следва: за ДОО в размер на 2410,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 2301,14 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 674,12 лв., ведно със законните лихви в размер на 614,80 лв.; за ЗО в размер на 941,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 443,01 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът - Черкез Местан Таир, не се явява и не представлява. По делото е постъпила молба от 13.05.2014 г., от процесуалния представител на ответника, в която са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на административния съд в оспорената част и да бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховен административен съд - осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт № 131204883/02.01.2013 г., издаден от Мария Генова Динева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 316/01.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, в частта, относно установени на Черкез Местан Таир задължения, както следва: за Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2010 г. в общ размер на 26,99 лв., ведно със законните лихви в размер на 8,97 лв., както и задължения за задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. на самоосигуряващо се лице, както следва: за ДОО в размер на 2410,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 2301,14 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 674,12 лв., ведно със законните лихви в размер на 614,80 лв.; за ЗО в размер на 941,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 443,01 лв. С решението си АС - Пловдив е отменил РА досежно определените задължения за ЗОВ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. на самоосигуряващо се лице, както следва: за ДОО в размер на 2410,05 лв., ведно със законните лихви в размер на 2301,14 лв.; за ДЗПО-УПФ в размер на 674,12 лв., ведно със законните лихви в размер на 614,80 лв.; за ЗО в размер на 941,42 лв., ведно със законните лихви в размер на 443,01 лв. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Черкез Местан Таир не е предмет на настоящото производство. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Приел е, че законосъобразно от органа по приходите е прието наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, като е спазена процедурата по чл. 122, ал. 4 от ДОПК. По същество на спора, съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, в частта, относно установените ЗОВ за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2010 г. /за 2009 г. и 2011 г. такива не са установени/, тъй като разпоредбата на чл. 124а ДОПК, в сила от 15.02.2011 г., е материалноправна и доколкото не й е придадено обратно действие, същата не може да служи като основания за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Според съда с оспорения ревизионен акт е определен окончателния размер на осигурителния доход за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2010 г., съответно размера на окончателните осигурителни вноски, което по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО не може да бъде сторено в процесното ревизионно производство, тъй като цитираната разпоредба изисква в тези случаи да е налице влязъл в сила РА, с който да е определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност. Съдът в мотивите си е разгледал и възражението за погасяване по давност на вменените задължения за 2006 г. с РА - главница и лихви, както за фонд ДОО и ДЗПО - УПФ, така и за фонд ЗО. Приел е, че с оглед разпоредбата на чл. 109 ДОПК е преклудирана възможността да се установят задължения с ревизионен акт за месечните осигурителни вноски за обществено и здравно осигуряване за периода от м. 01.2006 г. до м. 11.2006 г. За периода 01.12.2006 г. обаче, възможността за установяване на задължения за месечните осигурителни вноски за обществено и здравно осигуряване с ревизионен акт не е преклудирана, както не е преклудирана и възможността за установяване на годишните изравнителни вноски за 2006 г. Решението в обжалваната част е правилно. В случая не е спорно, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като на основание чл. 124а ДОПК на Черкез Местан Таир са определени задължения за ЗОВ за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2010 г. /за 2009 г. и 2011 г. такива не са установени/. За да отмени РА в тази част, съдът е приел, че тези задължения са незаконосъобразно определени, тъй като разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което не може да служи за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила. Освен това по аргумент от чл. 6, ал. 8 от КСО за определяне на окончателния размер на осигурителните вноски за самоосигуряващи се лица, е необходимо облагаемият доход да е определен с влязъл в сила ревизионен акт, както и не било доказано, че укритият доход е от трудова дейност, за да се дължат осигурителни вноски. Настоящият касационен състав намира тези изводи за правилни. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че разпоредбите на чл. 122 - 124а от ДОПК имат характер на процесуални норми. Разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпване на фактическите състави според материалния закон. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 - 124а, от ДОПК представляват специфичен процесуален ред за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК по своята същност е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ревизираното лице, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размера на данъка. В тази насока както правилно е приел административния съд е необходимо да бъде установен източника на укрития доход, тъй като ЗДДФЛ предвижда различни правила за определяне на данъчната основа за облагане според произхода на дохода. С оглед тези съображения неоснователни са и доводите на касатора, че след като е установено, че декларираните от лицето приходи, доходи и източници на финансиране не съответстват на имущественото и финансовото му състояние и в същото време не са налице доказателства за произхода на средствата, то по смисъла на чл. 123 от ДОПК същите представляват облагаем доход. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ревизираното лице да се определя данъчна основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради което като е достигнал до същите правни изводи административния съд е постановил правилно решение в тази си част. С оглед изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част и същото следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да бъде уважена претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 30.05.2013 г. страните са договорили възнаграждение за адв. Хр. Христов в размер на 800 лв., но графата "платена сума", "от които в брой" не е попълнена, т. е. не са доказани действително направени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,