Решение № 11060 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2019 г.

Решение № 11060 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8305/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Рункова, против решение № 91 от 22.05.2019 г., постановено по адм. дело № 36/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което по жалба на Ж. Славова Господинова е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР) за кампания 2015 г. на ДФЗ с изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН: 20.10.0615/97725 от 21.04.2015 г. на Ж. Славова Господинова. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса. При отхвърляне на касационната жалба се прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация адвокатски хонорар. Ответната страна по касационната жалба – Ж. Славова Господинова, чрез пълномощника си адв. Х. Кожухарова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. (ПРСР) за кампания 2015 г. на ДФЗ с изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказано финансиране за направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" на Ж. Славова Господинова. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, които е обсъдил и установил вярно и точно фактите по спора, като е извел и обосновал съобразени с материалния закон правни изводи. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Ж. Славова Господинова е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 410733 и за кампания 2015 г. е подала заявление за подпомагане до ДФ "Земеделие", с УИН 20.10.0615/97725 от 21.04.2015 г., с което една от заявените мерки за подпомагане е мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". В уведомителното писмо изх. № 01-6500/206 от 16.01.2019 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 "Агроекология и климат" се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверка на място на място (съгл. чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото от жалбоподателя заявление, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция на животновъдството (ИАСРЖ) и дирекциите на националните парков, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 – 2020 година. Посочено е, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2015 г. площи по процесната мярка, 2015 г. е първа година от поетия от кандидата агроекологичен ангажимент по направлението. Конкретните мотиви за определяне на нулевия размер на субсидията - отказ за финансово подпомагане изцяло, са посочени в табличен вид, като е видно, че са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в площи, представляващи три броя парцели, за които в таблица на стр. 2 от Уведомителното писмо се съдържат данни, че от декларираните три парцели с обща площ 4, 75 ха, установената обща площ на парцелите е 4, 71 ха, а недопустимата обща площ на тези парцели е 0, 04 ха. Във втората таблица на стр. 4 от Уведомителното писмо се съдържат следните данни: Заявена площ за участие – 139, 09 ха (колона 2); Установена (определена) площ – 139, 07 ха(колона 3); Санкционирана площ – 0 ха (колона 6); Оторизирана площ за изчисление на субсидия – 139, 09 ха (колона 7); Намаления и редукции на субсидията за неспазване на базови изисквания – 0 лева (колона 8); Намаления и редукции на субсидията за неспазени изисквания за управление – 22195, 11 лв (колона 9); Оторизирана сума – 0 лева (колона 17). В пояснителен текст относно колона 9 е посочено, че неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност са били установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ – РА от външни институции, съгласно чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 7), както и чрез проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. В контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за управление. За резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. За неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат намаления, съгласно раздел VI "Намаления при неспазване на изискванията по управление за направленията от м. 10 "Агроекология и климат" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед № РД 09-118 от 11.03.2016 г., изменена със заповед № РД 09-441 от 22.06.2016 г., издадени от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба № 7, като неразделна част от оспорения акт са и таблица № 1 – Оторизирани суми (в лева) и таблица № 2 – Извършени плащания (в лева), видно от които по Направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" исканата сума е 22195, 11 лева, оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева. При тези фактически данни съдът е приел от правна страна, че жалбата е основателна. Оспореното писмо е издадено от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва, че императивното изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В случая липсват фактически и правни основания за издаването на акта, тъй като няма изложени конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. От приложението в табличен вид също не може да се направи извод за волята на орган. В първата таблица са посочени декларирани за подпомагане площи в общ размер 4, 75 ха и съответно установена обща площ 4, 71 ха, и недопустима обща площ 0, 04 ха, а във втората таблица са посочени заявени за подпомагане площи в размер на 139, 09 ха и съответно установена площ 139, 07 ха, санкционирана площ – 0 ха, и оторизирана площ за изчисление на субсидия 139, 09 ха, при положение, че заявената от жалбоподателката и одобрена за подпомагане площ е в размер на 239. 40 ха. Фактически основания не могат да се извлекат и от съдържанието на колона 9 от втората таблица, касаеща неспазени изисквания за управление, тъй като липсват каквито и да са фактически данни и обстоятелства мотивиращи неспазени изисквания за управление, още по-малко неспазено конкретно изискване за управление, за което кандидатът да е уведомен, както се твърди в писмото. В таблицата не са посочени основания за неспазени базови изисквания от кандидата. Фактически основания за процесния отказ не се съдържат и в цитираната в акта Методика. Извършеното позоваване на раздел VI от Методиката не може да преодолее липсата на фактически основания. В тази част от Методиката няма разпоредби относно намаленията, които се налагат за неспазени изисквания за управление по процесното направление. Не са изложени и правни основания за издаване на акта. Посочените в акта разпоредби на чл. 30 от ЗПЗП, чл. 37 от ЗПЗП и чл. 54 от Наредба № 7 регламентират съответно: създаването и съдържанието на ИСАК, и създаването и поддържането на електронна система с данни за извършени през текущата година проверки. Липсват конкретни данни и в приложената административна преписка. По тези съображения съдът е приел, че оспорения акт е немотивиран, което препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден и в противоречие с материалния закон, тъй като не са представени доказателства за неспазване на общите изисквания за управление или на специфичните изисквания за управление, регламентирани с Наредба № 7, в частност за направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение", посочени в Глава шеста, Раздел I "Общи изисквания" и Раздел III "Поддържане на местообитанията на защитени видове зимуващи гъски и Ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение". Освен това от представеното Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат", което се е стабилизирало - изх. № 02-200-6500/1297 от 19.05.2016 г. по описа на ДФЗ – София, е видно, че заявителката е одобрена за участие с площи по процесното направление от мярка 10 в размер на 293, 40 ха, и неодобрени площи - 15, 49 ха, а в оспорения акт в една от таблиците, е посочена заявена площ за участие по направлението 139, 09 ха, като не става ясно на какво се дължи разликата. Съдът е посочил, че е недопустимо волята на административния орган да бъде изяснявана едва в съдебното производство по оспорване на акта чрез въвеждане на нови фактически и правни основания, които не са включени в него или в друг документ от преписката по издаването му. В тази връзка е отхвърлил възражението на административния орган, чрез процесуалния му представител, изразено в съдебно заседание, че оспореният акт е законосъобразен, тъй като не е спазено базовото изискване за засяване на референтната площ с есенни зърнено-житни култури поне 50%, тъй като от проверките е установено засяване само на 47% - нарушение на изискването по чл. 34, т. 1 от Наредба № 7. В оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка липсва такава констатация, а чл. 170, ал. 1 от АПК ограничава съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във фактическото основание на оспорения акт. По тези съображения съдът е отменил обжалвания акт. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Видно от приложеното по делото Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с изх. № 02-200-6500/1297 от 19.05.16 г. е, че одобрените площи за участие по направление "Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение" по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР, са в размер на 293, 4 ха, а неодобрените - 15. 49 ха, при заявени за подпомагане 308, 89 ха. Предвид посоченото правилно първоинстанционният съд е приел, че волята на органа е напълно неясна. В таблицата на стр. 4 от оспореното Уведомителното писмо се съдържат данни за посочена заявена площ за участие по направлението 139, 09 ха, вместо действително одобрените за участие площи в посочения размер от 293, 4 ха. Освен това от данните в таблицата на стр. 2 може да се извлече извод за твърдение за неспазени изисквания за управление, но нито в поясненията към съответните колони, нито в приложени към преписката доказателства не се посочват кои точно изисквания не са спазени от земеделския производител. Позоваването от страна на органа, издател на оспореното уведомително писмо, на утвърдената от министъра на земеделието, храните и горите методика само по себе си също не може да се приеме за надлежно мотивиране на административния акт, както от фактическа, така и от правна страна. В уведомителното писмо не се съдържат никакви фактически обстоятелства, които да сочат и на неспазени базови изисквания, а от там и на основания за прилагане на цитираната Методика. Така също липсва и каквото и да е позоваване или препращане към друг документ, съставен в хода на административното производство, който да съдържа такива фактически установявания. В тази връзка правилно съдът е посочил, че мотивирането на акта едва в съдебно заседание, чрез посочване на основание за отказ за финансиране, което не се съдържа нито като фактически данни, нито като правно основание, в обжалваното Уведомително писмо, нито в друг съпътстващ издаването му документ е недопустимо. В пледоарията си по същество, процесуалния представител на ответника (настоящ касатор) е посочил, че пълномощника на жалбоподателката, съответно същата "не е разбрал в какво се състои неизпълнението на кандидата и обстоятелството, поради което е наложена санкцията, като не се касае до недопустима площ, а се касае до неизпълнение на основно базово изискване - незасяване на есенно-зимни житни култури в местообитанията на зимуващите гъски и ливаден блатар минимум на 50 на сто от заявената за дейността площ". Посоченото е напълно вярно, като се дължи на пълната липса на мотиви и на неяснотата на волята на административния орган, което правилно е констатирано от решаващия съд и е прието за съществено нарушение, правещо акта незаконосъобразен. Правилно съдът е посочил, че се препятства защитата на страната и упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Правилни са изводите на първоинстанционният съд за неспазване на изискванията за форма на акта и неговото мотивиране, както и за нарушение на материалния закон, като същите са обосновани и съобразени с нормите на закона, споделят се от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответната по касация страна Ж. Славова Господинова, своевременно заявени, които възлизат на 500 лева заплатени за адвокатски хонорар за настоящото касационно производство, видно от представения договор за правна помощ и съдействие от 05.05.2020 г. - действително заплатена в брой сума за един адвокат. Неоснователно е възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, който е определен в минимален размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,