Решение № 492 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2007 г.

Решение № 492 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), респ. чл. 247 от новия ГПК Постъпила е молба от Н. Т. Н. и Т. А. Н. с която се иска поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по същото дело решение № 916/02.07.2008 г., изразяващи се в това, 1.че на страница 2 от решението /18 от делото/ та р. 22 съдът е вписал в мотивите си лице с име Д. А. Н., каквото всъщност няма като страна по делото и 2. че на страница 2 от защитата пред въззивната инстанция е записано, че са претендирани правата по чл. 189 от ЗЗД, а праводателите им се присъединили към въззивната жалба още в първото съдебно заседание. Молят да се отстрани явната фактическа грешка и да се върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Ответниците по молбата Х. Д. Х. и Р. Д. Х. чрез пълномощника си адв. М счита молбата за основателна по т. 1 в частта за името на първоначалната ответница и неоснователна по т. 2, защото искането е направено едва в писмената защита и съдът не може да върне делото за ново разглеждане. Върховен касационен съд, състав на първо гр.о., като прецени молбата и данните по делото, намира следното: Действително в касационното решение на стр.2 от мотивите съдът е записал като първоначална ответница "Дияна А. Н.", вместо правилното "Д". Тази грешка, макар и допусната само в мотивите следва да се поправи. Действително на стр. 1 от писмената защита на адв. Д развива тезата си, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, че тя подлежи на разваляне, но преди да е развалена, купувача ползва купената вещ на правно основание. Защо ответниците ползват процесния имот без основание, съдът е обяснил в мотивите на решението си. Това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна е вярно, но е вярно и това, че на основание тази сделка не може да се прехвърли право на собственост, защото никой не може да прехвърли това, което не притежава. Щом ответниците не са могли да придобият правото на собственост, те ползват недвижимата вещ без основание. Дали сделката е развалена има отношение само към възможността да се претендират правата на съдебно отстранения купувач по чл. 189 от ЗЗД. В мотивите на решението си, ВКС е подчертал, че "правилно касаторите са посочили, че при продажба от несобственик е приложим чл. 189 от ЗЗД, но правата по този текст не са претендирани в това производство от касаторите, поради което не са предмет на настоящия спор". Тези права не могат да се претендират в писмена защита. Правата на купувача, купил чужда вещ от несобственик, очертани в нормата на чл. 189 от ЗЗД включват възможността той да развали договора, по който продавача не е изпълнил задължението си по договора за продажба - да му прехвърли правото на собственост върху продадената вещ, защото не е бил неин собственик и да иска връщане на платената цена, на разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски от вещта. Правото да се иска разваляне на договор за продажба на недвижим имот дори след евикция е потестативно право, което се упражнява чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. То не може да се упражни с позоваване на нормата на чл. 189 от ЗЗД в писмената защита. Упражняването на останалите права при евикция, предвидени в чл. 189 от ЗЗД са също субективни права, които се упражняват след разваляне на договора извън съдебно, или чрез предявяване на осъдителен иск. Те не могат също да се предявят чрез позоваване в писмена защита. Затова факта на посочването на нормата на чл. 189 от ЗЗД в писмената защита пред въззивния съд не сочи на липса на произнасяне на съда по този въпрос, т.е. не е основание нито за допълване на решението, нито съставлява допусната очевидна фактическа грешка. Затова молбата в тази част следва да се остави без уважение. Дори в хипотезата на допусната очевидна фактическа грешка, каквато не съставлява посочената н т. 2 от молбата, делото не може да се върне на долната инстанция, защото съгласно чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), компетентен да се произнесе по такава молба е винаги съдът, постановил решението, чиято поправка се иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, пето гражданско отделение