Решение № 8435 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2017 г.

Решение № 8435 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Р. от гр. Я. чрез адв. Д. Димитров срещу решение № 54 от 04.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1/2017 г. по описа на Административен съд- Я., с което исковете на касационния жалбоподател срещу Националния осигурителен институт -гр. С. за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 759,84 лв за претърпени имуществени вреди и 3000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отменените като незаконосъобразни Решение № 09-8/14.05.2015 г. на директора наТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане № 7/30.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ- Я., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.06.2016 г., са отхвърлени изцяло. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител адв. Д. Димитров, както и лично от касатора са постъпили писмени защити, в които се твърди основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в същото. Ответникът, Националният осигурителен институт - гр. С., редовно призован, се представлява от юриск. Петрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата, както и в допълнителни депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Я. е отхвърлил изцяло предявените от Р. Д. Р. обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НОИ за присъждане, както следва: на обезщетение за имуществени вреди в размер на 759,84 лв и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв, претендирани от отменените като незаконосъобразни по съдебен ред Решение № 09-8/14.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ- Я. и потвърденото с него разпореждане № 7/30.03.2015 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ- Я., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 27.06.2016 г. до окончателното им изплащане. Претендираните от Раднев имуществени вреди съставляват дължимите лихви върху разликата между неправилно определената с отмененото разпореждане на пенсионния орган минимална пенсия и правилно определения размер на същата след отмяната му за периода от подаване на заявлението за пенсиониране - 15.12.2014 г. до 01.07.2016 г. Твърдените от Раднев неимуществени вреди се изразяват в причинена му тревожност от невъзможността за периода от неправилно определения му минимален размер на пенсия до датата на отпускане на реално дължимия размер на пенсията / разликата е над 400 лв на месец/ да покрива вноските по изтегления от него потребителски заем, както и разходите за животоподдържащи лекарства, довела до депресивно състояние- нежелание да се среща с близки приятели поради липсата на финансови средства, както и до влошаване на здравословното му състояние и задълбочаване на наличните болести. За да отхвърли исковете, АС- Я. е приел, че, макар да е налице първата материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди - отменени като незаконосъобразни административни актове, ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на всички останали предпоставки, които, наред с първата, следва да бъдат налице кумулативно, за да бъдат уважени исковите му претенции като основателни. АС- Я. е заключил, че претенцията за имуществени вреди е неоснователна, тъй като, на първо място - не е настъпила реална вреда, а на второ - същата не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни административни актове. Според съда претенцията за лихва е неоснователна и поради това, че вземането за обезщетяване за вреди съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС възниква след признаване по законен ред на незаконосъобразността на акта. - т. е. вземането става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. Административният съд е стигнал до извод за неоснователност и на предявения от Раднев иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Според АС- Я. не се доказва наличието на пряка причинно-следствена връзка между негативните психически изживявания на Раднев и влошеното му здравословно състояние с отменените като незаконосъобразни административни актове, с които първоначално му е определена пенсия в минимален размер или с наличието на каквито и да било други незаконосъобразни фактически действия или бездействия на пенсионните органи. Съдът е базирал този свой извод на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, според която Раднев е страдал от констатираните заболявания още преди издаването на отменените като незаконосъобразни разпореждане и решение на служители на НОИ, а обострянето им в процесния период може да се дължи на много причини, т. е. не е доказано, че се дължи единствено на отменените като незаконосъобразни административни актове, още повече, че след отмяната им е постановено друго разпореждане, с което се определя значително по-висок размер на пенсията на Раднев, удовлетворяващ очакванията му, която му е изплатена изцяло от определения в закона момент. АС-Я. се е позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел, който, макар да свидетелства за негативните изживявания на Раднев в периода от издаване на незаконосъобразните административни актове до отмяната им, дава показания и за това, че от момента на отпускане на увеличения размер на пенсията, дискомфортът му е преодолян. По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявените от Раднев срещу НОИ обективно съединени искове с произтичащите от това правни последици. Съдебното решение е неправилно. Неправилен е изводът на АС-Я. за неоснователност и недоказаност на претенцията на Р. Р. за претърпени от него имуществени вреди. Действително след отмяната на незаконосъобразните актове и връщане на пенсионната преписка на компетентните органи при НОИ за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, е издадено разпореждане № 7/прот. № 01246 от 18.07.2016 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - гр. Я., с което на Р. Раднев е определена пенсия в размер на 649. 22 лв. Страните не спорят, че разликата между първоначално определената минимална пенсия и увеличения размер на същата е била изплатена на Раднев, считано от 15.12.2014 г. - датата на подаване на заявлението за пенсиониране. Въпреки това за исковия период -15.12.2014 г. - 01.07.2016 г. Раднев е получавал пенсия в размер, значително по-нисък от действително полагащия му се и това обстоятелство е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменените като незаконосъобразни актове на пенсионните органи при ТП на НОИ- Я.. За исковия период е налице забавено плащане на дължима пенсия в законосъобразния й размер. При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане. От гледна точка на принципа за законност и реципрочност такъв е и конкретният случай - НОИ дължи на Р. Р. обезщетение за забавеното изплащане на дължимата му пенсия, считано от датата на заявлението за пенсиониране - 15.12.2014 г. до първия ден на месеца, в който същата е определена - 01.07.2016 г., изразяващо се в законната лихва върху разликата между дължимата и изплащаната до този момент неправилно определена минимална пенсия. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е доказан чрез изслушването на съдебно-икономическа експертиза и възлиза на претендираната сума от 759,84 лв. Основателна е и претенцията на Раднев за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за исковия период и изразяващи се в преживени от него като гражданин и юрист негативни емоции от незаконосъобразните административни актове, довели от своя страна до понижено самочувствие, изолирането му от приятели и общество и влошаване на здравословното му състояние. Неправилно административният съд е приел, че от съдебно-медицинската експертиза не може да се установи наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца обостряне на съществували преди това заболявания на сърцето и негативните емоции от отменените актове на пенсионните органи при ТП на НОИ - Я. Доколкото вещото лице-експерт е определило, че утежненото здравословно състояние на Раднев може да бъде обяснено с преживян стрес, а такъв стрес, изразяващ се в тревожни и депресивни изживявания от липсата на парични средства в резултат на отменените административни актове за исковия период се доказва от показанията на разпитаната по делото свидетелка, то такава причинно-следствена връзка е налице. Обстоятелството, че влошаването на здравния статус на ищеца може би не се дължи само на негативните емоции, причинени от отменените актове на пенсионните органи, както и фактът, че след получаване на законосъобразния размер на дължимата пенсия, общият жизнен и социален статус на Раднев видимо се е подобрил, не води до извода, че същият не е претърпял твърдените от него неимуществени вреди / както неправилно е приел административния съд/, а се отразява само на размера на дължимото обезщетение за същите. Съобразявайки горните обстоятелства, както и принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на ВАС намира, че справедливия размер на претендираното от Раднев обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 1500 лв. По горните съображения съдебното решение на АС- Я. следва да бъде отменено изцяло в частта, в която е отхвърлен искът на Р. Р. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и - частично- до размер от 1500 лв по отношение иска му за неимуществени вреди. Съответно на отменената част от съдебното решение следва да бъде коригиран и размерът на присъдените в полза на страните суми за съдебни разноски. Доколкото, предвид крайния резултат на делото, предявената от Раднев искова молба се явява частично основателна, както и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, единствено Раднев има право на съдебни разноски за двете фази на съдебното производство в размер, съответен на уважената част от исковите му претенции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение