Решение № 1932 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2012 г.

Решение № 1932 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2675/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Георги Темелков Георгиев от гр. Пазарджик, против решение № 657 от 15.12.2011 г., постановено по а. д. № 789/2011 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АСП). С обжалваното решение състав на АСП е оставил без уважение жалбата на Георгиев против заповед рег. № з-2601 от 27.09.2011 г. на Директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пазарджик (ОДМВР) с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР. Георгиев обжалва решението, като счита, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени и се постанови друго, по съществото на делото, като се уважи първоначалната му жалба. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски. Ответната страна - Директорът на ОДМВР, в представени по делото писмени бележки на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за касационната инстанция. Ответникът е сезирал съда с частна жалба против определение № 44 от 24.01.2012 г. постановено по делото, с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на постановеното решение, в частта му относно разноските. Счита същото за незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови ново, с което да се произнесе по съществото на спора. Касаторът не взема становище по частната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: I. По касационната жалба на Георгиев. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна, като настоящата инстанция намира, че изведени въз основа на тях прави изводи са законосъобразни. АСП е обсъдил и разгледал събраните по делото доказателства и е изложил убедителни мотиви защо приема, че жалбоподателят е извършил част вменените му дисциплинарни нарушения, а именно тези по т. т. 6, 7 и 8 от заповедта на Директора на ОДМВР Пазарджик. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че тези деяния не са установени по безспорен и несъмнен начин. От приложените към дисциплинарната преписка протоколи за разпит на свидетелите Панайотова, Ибрям и Атанасов и протокол за разпознаване на лица по снимки по досъдебно производство № 9-П/2011 г. по описа на СО-СГП безспорно се установява, че на посочените в заповедта дати - 16 и 17.05.2011 г. именно Георгиев е поискал и приел от свидетелите дар, който не му се следва, с което е осъществил дисциплинираните нарушения посочени в тази част от заповедта. Тези доказателства са събрани по законоустановен ред от надлежен орган и са приобщени към дисциплинарната преписка от органа, като свидетелите подробно обясняват механизма на искането на парите, начина на предаването им и категорично установяват че това е сторено именно от Георгиев, доколкото всички са разпознали касатора като лицето на снимка № 3 от протоколите за разпознаване, която е именно неговата. Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Позоваването на нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР в обжалваното решение е правилно и обосновано, тъй като посочените обстоятелства дават възможност да се прецени обществената опасност и обществено-опасните последици на дисциплинарното нарушение, които в случая са изяснени още от дисциплинарно-наказващият орган. Съгласно изричната норма на чл. 229, ал. 3 от ЗМВР, "за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон". Употребената от законодателя отворена форма "допустими от закон" сочи, че приложим е всеки процесуален закон, уреждащ събирането на доказателства, вкл. НПК, а не само ЗМВР и/или АПК. Доказателствата, събрани по предварителното производство, които са приобщени към дисциплинарната преписка, са обосновали този извода на дисциплинарно наказващия орган за извършените нарушения от страна на Георгиев. Голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на касатора, че не са обсъдени наведените от него доводи за неправилност на административния акт. Напротив, от мотивите на обжалваното съдебно решение се установява, че съдът е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта, на всички основания по чл. 146 АПК, като съдът е изяснил напълно фактите и въз основа същите обосновано е извел законосъобразни изводи. Неоснователен е и доводът за допуснати нарушение на материалния закон. Според касатора, изводът за извършено дисциплинарно нарушение се базира изцяло на предположения, без да има преки доказателства за него и предвид нарушението на чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, ) с липса на конкретизация на мястото и времето на извършване на нарушението. Твърдението, че изводите за извършено нарушение се базират на предположения е необоснован и неправилен. Както се посочи, касаторът е изрично посочен от трима свидетели, които го е разпознали и описали подробно поведението му след спирането за проверка и са категорични за действията на Георгиев, които описва подробно при разпита им. При наличието на сигурни доказателства относно извършеното деяние и извършителя му, е допустимо посочването на времето и мястото да бъде сравнително по-общо, както това е направено в заповедта и в първоинстанционното решение. В случая правилно съдът е приел, че с искането и приемането на дар, който не му се следва за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП на свидетелите Георгиев е осъществил посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина, без тези по т. т. 1-3. От доказателствата по делото безспорно се установява, че касаторът е извършил това, като е целял настъпването на резултата - получаването на дар, който не му се следва, при което наведеният довод за неправилен извод на дисциплинарно наказващия орган за виновно извършени нарушения на служебната дисциплина е неоснователен. Още повече, че за да бъде наложено дисциплинарно наказание органът, съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗМВР следва да прецени и формата на вината, при която е извършено дисциплинарното нарушение. Предвид липсата на конкретизация на декларирания довод за необоснованост, същият не следва да бъде обсъждан, а доколкото е направен във връзка с липсата на доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение, ВАС разгледа този довод по-горе. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. II. По частната жалба на ОДМВР Пазарджик. Същата е подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 230 АПК, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Постановеното по делото решение е съобщено на ОДМВР Пазарджик на 16.12.2011 г., като и в решението и в съобщението изрично е посочен срокът за обжалването му - 14 дневен пред ВАС. Молбата за допълването му е постъпила в съда на 10.01.2012 г., а видно от поставения щемпел е изготвена на 09.01.2012 г. След като е констатирал тези факти, които не се оспорват, правилно първоинстанционният съд е приел, че същата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 АПК, доколкото в АПК не са указани сроковете, в които може да се постанови допълнително решение по реда на чл. 176 АПК. Ето защо определение № 44 от 24.01.2012 г., постановено по адм. дело № 789/2011 г. от Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Направеното искане от юрк. Стоянов за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева в полза на ОДМВР се явява неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, "В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт". В случая участието на юрисконсулт е сведено до изготвянето на отговор и схематични бележки по касационната жалба, без самият той да участва лично и да реализира защитата на интересите на директора на ОДМВР пред ВАС, поради което искането се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС