Решение № 184 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2015 г.

Решение № 184 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8969/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Д. И., понастоящем Затвора в гр. П. против решение № 81 от 07.07.2015 г., постановено по адм. д. № 46 по описа за 2015 г. на Административен съд - К. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - К. е образувано по предявения от А. Д. И. против ГД"ИН" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 100000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., със съответните лихви до момента на окончателното изплащане, нанесени му от бездействието на ответника по осигуряване на необходимите му медицински грижи, довели до трайно влошаване на здравословното му състояние по време на престоя му в затвора гр. Б. дол. Твърди, че не са му осигурявани необходимите медицински грижи в началния стадий на заболяването му - "обострен улцерозен колит", довело до хроничност на заболяването, както и на други такива - високо кръвно налягане и подагра, което довело до нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от възникнали трайни и сериозни заболявания, които са в резултат на проявено виновно бездействие от страна на администрацията на затвора в гр. Б. дол, поради неполагане на необходимите медицински грижи. В хода на съдебното производство съдът е събрал многобройни писмени доказателства, представляващи заключения на лекуващите ищеца лекари и друга медицинска документация, по искане на ищеца са били разпитани свидетели - лица, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в същия затвор. С решението си съдът е отхвърлил предявеня иск, като от правна страна е приел, че увреждането в степента и характера на преживените от ищеца болки и страдания, поради неполагане на медицински грижи през посочения период в затвора в гр. Б. дол, не е довело до такова неразположение, което трайно да е увредило емоционалното и здравословното му състояние. Според съда не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че евентуалното влошено емоционално и здравословно състояние на ищеца е настъпило вследствие на действията или бездействията на затворническата администрация. Решението на съда е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки събраните многобройни писмени доказателства, съдът не е изложил мотиви кои от твърдените в исковата молба факти е приел за установени и какви правни изводи е направил въз основа на тях. По делото не е изяснено обстоятелството кога ищецът е получил твърдените от него заболявания - дали това е станало по време престоя му в затвора, или същите са били налице при постъпването му в затвора Бобов дол. Не е установено и обстоятелството кога и при какви условия е е извършено първото констатиране на заболяванията в по време на изпълнение на наказанията. Събраната медицинска документация не е обсъдена в мотивите към решението. В случай, че съдът не разполага със специални знания за обсъждане на фактите, свързани с възникване на заболяването и предприетите от администрацията на затвора действия за лечението му, съдът е следвало да назначи, вкл. и служебно /чл. 171, ал. 2 предл. второ АПК/ медицинска експертиза или да укаже на страната, че за релевантните за спора факти същата не сочи доказателства. Следва да се посочи, че съдът е направил неправилен извод, че "моралните категории от типа на безпокойство, уронване на достойнството, безсилие, угнетеност, болка и физическо страдание и др., не се обезвреждат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост". Неправилността се състои в смесването на понятията "неимуществена или морална вреда" с понятието "морална категория". На практика съдът е посочил увреждания, но ги е квалифицирал като "морални категории". Посочените увреждания - безпокойство, уронване на достойнството, безсилие, угнетеност, болка и физическо страдание не представляват морални категории. Това са неблагоприятни въздействия върху физическата и психическата сфера на лицето и по тази причина се характеризират като увреждания, а като вид вреди - те представляват неимуществени вреди. Съгласно чл. 4, вр. § 1 ЗР ЗОДОВ, вр. чл. 82 ЗЗД държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тяхното установяване е част от предмета на доказване и наличието им подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането. Действително нарушаването на моралните категории не подлежи на обезщетяване, освен ако с това не е причинена неимуществена вреда - вж. Тълкувателно решение № 32 от 2.VI.1969 г., ОСГК на ВС: .."Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне обаче основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение. Поведението е противоправно не само при нарушение на изрични законни разпоредби, но и на правилата на морала. Това е намерило израз в разпоредбата на чл. 4 ЗЗД, съгласно която гражданите не могат да упражняват правата си в противоречие с интересите на обществото. Нарушението на правилата на морала, когато е съпроводено с вреди, ни показва, че има ненадлежно упражнение на права, че субектът е излязъл вън от границите на правото, че е действал противоправно". Ето защо под понятието "морални категории" не следва да се разбират неимуществените или моралните вреди по см. на чл. 4 ЗОДОВ, доколкото последното представлява законово понятие и като такова законово основание за обезщетяване. Морални категории или категориите на етиката отразяват съществените, най-важните елементи и черти на моралните отношения и най-общо биват делени на оценъчни и нормативни. Най-важните сред първите от тях са "добро" и "зло" или "любов", "вяра", "надежда", "мъдрост" и други като "справедливост", "дълг" и пр. Така - не подлежи на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ "загубата на вяра в доброто"/ ако се цитира точно съдебната практика в този смисъл/. Именно на такива оценъчни понятия не може да се определи паричен еквивалент по справедливост. За разлика от тях физическите и психическите болки и страдания са неимуществени вреди и съдебната практика по тяхното обезщетяване по справедливост е трайно установена и закрепена в закона. С оглед на изложеното решението на Административен съд - К. следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд