Решение № 5710 от 31.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от София П. Стоянова, чрез адв. И. Савова, срещу Решение 7145 от 25.11.2022 г., постановено по адм. дело 8926/2021 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Мехмед, дава становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил предявения от София П. Стоянова срещу Столична община иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди за сумата от 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 04.04.2021 г. до окончателното изплащане, представляващи претърпени страдания - чувство на нервност, гняв и безсилие от невъзможността да упражни правото си на глас на проведените парламентарни избори на 04.04.2021 г., вследствие на проявено бездействие на ответника да осигури подвижна избирателна кутия в секция на гласуване, поради поставянето на ищцата в задължителна изолация, съгласно Закона за здравето и е осъдил София П. Стоянова да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е неоснователна. Решението е валидно, правилно и обосновано. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. общината. В случая, както правилно е приел решаващият съд не е установено наличието на всички елементи от фактическия състав, поради което и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд. Административният акт, съответно действието или бездействието, са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него. Под действия и бездействия, съгласно т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по ТД 3/2004 година на ОСГК, се разбират фактически действия и бездействия, които административният орган или длъжностните лица са длъжни да извършат по силата на нормативен акт. В този случай на задължение на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства прогласено от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки, за да се установи налице ли е "бездействие" от страна на съответния административен орган и дължал ли е той определено действие. Неоснователното бездействие на административен орган е неизпълнението на фактически действия, произтичащи от нормативен акт. В случая обосновано и законосъобразно, въз основа на представените писмени доказателства, решаващият съд е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника по отношение на ищцата, вследствие на което е лишена от възможността да упражни правото си на глас на проведените парламентарни избори на 04.04.2021 г. От страна на Столична община са предприети действия, които са били съобразени с действащата към този момент нормативна уредба, която не е предвиждала възможност за избирателите, които желаят да гласуват с подвижна избирателна кутия да реализират това свое право, ако преди това не са подали искане за вписване в избирателния списък по настоящ адрес не по-късно от 14 дни преди изборния ден. Освен изложеното, следва да се посочи, че начинът на съставяне, заличаване, вписване и дописване в избирателния списък, както и отказите за това, са регламентирани в глава IV на ИК, като в чл. 43 и чл. 45 ИК е предвидено оспорване на актовете, свързани с непълноти и грешки в избирателния списък, както и отказите за вписване в него и последните подлежат на обжалване пред административния съд в двудневен срок. От изложеното следва, че регистрирането по постоянен и настоящ адрес и съставянето на избирателния списък са производства, които предхождат самите избори и за тях има предвидени процедури за контрол в определените от закона органи и срокове, които ищцата не е съобразила, за да може да упражни правото си на защита. При установено отсъствието на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на безвиновната отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, искът е неоснователен и това е достатъчно основание за отхвърлянето му, което изключва и необходимостта и от обсъждане на останалите предпоставки за реализиране на отговорността по реда на специалния закон. С оглед на изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева, определени по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд