Решение № 9716 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Х. Т., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, против Решение 18253/29.05.2025 г., постановено по адм. дело 3339/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, 45 състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2484/13.03.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат бланкетни доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че съдът неправилно е интерпретирал информацията за актуалната обстановка на сигурност в Сирия, несъобразявайки се с актуалната позиция на ВКБООН относно принудителното връщане в Сирия (UNHCR, Position on returns to the Syrian Arab Republic, December 2024). Освен това е посочено, че съдът е пренебрегнал ситуацията, свързана със сигурността в провинцията, от която произхожда лицето. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. М. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г., както и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ била законосъобразността на Решение 2484/13.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. Х. Т. било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че И. Х. Т. е роден на [дата]. в Хасака, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение неженен, образование: начално. Прието е за установено, че същият е напуснал страната си на произход Сирия в средата на месец август 2024 г. заедно с група от седем души, влизайки нелегално в Турция, където останал около два дни, след което с помощта на трафикант влязъл нелегално на територията на Република България с група от четиринадесет души. При проведеното интервю И. Х. Т. е посочил, че не е бил осъждан или арестуван (с едно изключение - когато пътувал нелегално за Турция го задържали за 15 дни в затвор, но след заплащане на глоба - го освободили), нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, не е участвал в религиозна организация, общност или секта, в политически партии или организации, не му е оказвано физическо или психическо насилие и не е преминавал военно обучение. Заявил е също така, че родителите му, тримата му братя и трите му сестри продължават да живеят в [населено място], обл. Хасака, Сирия, където е и неговият последен адрес. Посочил е, че причината за напускане на държавата му по произход е свързана с липсата на училище, а също и съществуващите отвличания, убийства и бомбардировки. Исканията му към българската държава са да получи закрила и да може да учи. Изложил е също така, че ако се завърнел в страната си по произход ще бъде мобилизиран. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС са изготвени: справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната и политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия, Тартус след падането на режима на Башар Асад, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също са представени: справка с вх. МД-02-200 от 08.04.2025 г. относно актуалната обществено политическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и справка с вх. МД-02-160 от 14.03.2025 г. относно наказанията, на които подлежат лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба и имат ли възможност тези лица да бъдат освободени от мобилизация. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му. Освен това е прието, че решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на И. Х. Т.. Прието е, че наведените от И. Х. Т. твърдения в проведеното му пред ДАБ при МС интервю не сочели, че е напуснал Сирия, защото е бил преследван, в това число поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Освен това е прието, че от него не са били съобщени нито събития, настъпили след като е напуснал Сирия, нито извършвани от него дейности, след като е заминал, които да са били израз или продължение на убеждения и ориентация, изразявани в държавата му на произход, пораждащи у него опасения от преследване при завръщане или сочещи на нужда от международна закрила, възникнала на място (sur place) съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Предвид изложеното е прието, че причините на И. Х. Т. да напусне Сирия не обуславят предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, тъй като същите са с личен, социално икономически характер, попадащ извън обхвата на ЗУБ. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справки, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, приемайки, че представителите на бившия сирийски режим продължавали да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната, а Хаят Тахрир ал Шам обявили обща амнистия. От справката било видно, че на 19.12.2024 г. генералният секретар на потвърдил ангажиментите на ООН да подкрепи Сирия през предстоящия преходен период, през който при служебното правителство трябвало политическият процес да следва принципите, изложени в резолюция 2254 на Съвета за сигурност, призоваваща за прекратяване на конфликта, установяване на несектантско управление и свободни и честни избори, които следвало да се проведат в рамките на 18 месеца. Освен това от данните по справката било видно, че специалният пратеник на ООН за Сирия посетил Дамаск за среща с лидерите на фракциите в Сирия, включително Хаят Тахрир ал Шам , посочвайки че имало много надежда сред цивилните за началото на Сирия, която следвало в съответствие с принципите да приеме нова конституция, гарантираща нов социален договор за всички сирийци. Предвид това органът бил приел, че не били налице разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (СЕО) от 17 февруари 2009 г. по дело С 465/07 и тълкувателно решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело С 285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, преценявани във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При своето произнасяне съдът е съобразил справка с вх. МД 02 200 от 08.04.2025 г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ, от която е видно, че новите власти в Сирия обявили сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация, а президентството обявило сформирането на комисия от експерти , включваща две жени, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, която регулира преходната фаза в Сирия. Освен това лидерът на Сирия - Ахмед ал Шараа официално обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци. Наред с това на 13.03.2025 г. временният президент на Сирия подписал конституционна декларация, с която е уредено разделянето на властите и съдебната независимост, като се гарантирали правата на гражданите, свободата на изразяване и свободата на медиите. Освен това от данните в справките е видно, че според бюлетин на ВКБООН броят на сирийците, завърнали се обратно в Сирия, както и този на вътрешно разселените лица - се увеличавал, а ВКБООН поддържал ежедневно присъствие на гранично - пропускателните пунктове в цяла Сирия, предоставяйки информация, вода и достъп до интернет. Съдът е приел, че в посочената справка не се съдържа информация, опровергаваща изводите на административния орган, че в района на обичайното му пребиваване, чужденецът е изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен това не се установявало в Сирия да съществува безогледно насилие, което да достига до толкова високо ниво, че да се смята, че цивилно лице, върнато на територията на страната си на произход, би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се в тежки заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите на съда в този смисъл са изведени въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила, които не са оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му, че е поставен в реална опасност. На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителят не бил изложил твърдения в този смисъл. Освен това според съда доколкото чужденецът не се позовавал на причини от хуманитарен характер не били налице и условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд София - град е правилно. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на И. Х. Т.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 30.09.2024 г. интервю същият сочи като причина за напускане на Сирия липсата на училище, а също и лошото положение в страната - съществуващите отвличания, убийства и бомбардировки, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. В действителност върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Освен това във връзка с посоченото от И. Х. Т. в интервюто, че ако се върне в държавата си по произход ще бъде мобилизиран, следва да се съобрази, че тези му твърдения не са посочени като мотив да напусне държавата му по произход. Следва да бъде посочено също така, че на настоящия съдебен състав му е служебно известна информацията, съдържаща се в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., представена по множество дела, образувани във Върховния административен съд, в която са цитирани независими източници на информация, включително интернет страници, и отнасяща се до това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди. Съгласно същата през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите ще се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече е доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия ще се превърне в армия от доброволци, в която населението ще бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, че самата наборна служба е легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състои главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на И. Х. Т. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно съдът е прил, че при издаване на административния акт органът е съобразил решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният съд е извършил анализ на предоставената от И. Х. Т. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Съдът подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справки на дирекция Международна дейност при ДАБ, на които се е позовал и административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция: справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. и справка с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справките ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Освен това съгласно данните от данните от справките на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа е създаден Сирийски фонд за развитие, който е предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият И. Х. Т. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е жертва на насилие и не са отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му, тримата му братя и трите му сестри продължавали да живеят в [населено място], обл. Хасака, Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Що се касае до становището, дадено от ВКБООН през декември 2024 г., относно връщане в Сирийската Арабска Република, настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. и към 30.09.2025 г. са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия, поради което настоящата съдебна инстанция следва да съобрази изводите си именно с тях. В този смисъл е и становището на ВКБООН, като препоръката в него е до надеждна информация, която да позволява оценка на ситуацията. В тази връзка съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Сирия не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2484/13.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на И. Х. Т. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд София - град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,