Решение № 7508 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2015 г.

ВАСIV отделение22.06.2016 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 5626 от 25.08.2015 г., постановено по адм. дело № 3418/2015 г. по описа на Административен съд С. - град и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Е.-П. П."АД, седалище и адрес на управление гр. В. против решение № Ц- 16/01.10.2014 г. на ДКЕВР (сега Комисия за енергийно и водно регулиране), в частта му по раздел VIII. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 3418/2015 г. на Административен съд С. - град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7508 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2015 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Е.-П. П."АД, гр. В., подадена чрез адв. А. Т. срещу решение № 5626 от 25.08.2015 г., постановено по адм. дело № 3418/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ц-16 от 01.10.2014 г., на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по точка VIII от решението, с което Комисията е изменила цените, утвърдени с предходно нейно решение № Ц-12 от 30.06.2014 г., по които дружеството, в качеството му на краен снабдител продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти. В касационната жалба се изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска, обжалваното решение да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на АССГ, алтернативно се иска отмяната на решението на административния орган в обжалваната част и връщането му със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез своя процесуален представител юрк. Р. М., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли, обжалваното решение да се потвърди, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната е допустима, но по същество е неоснователна, решението на АССГ е обосновано и правилно, като не се установяват касационни основания за неговата отмяна. Счита, че съгласно чл. 31а, ал. 1 от Закона за енергетиката, КЕВР има право при необходимост да изменя утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, но не по често от веднъж на календарно тримесечие. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение № Ц- 16/01.10.2014 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел VIII., с което считано от 01.10.2014 г. са изменени утвърдените с решение № Ц-12/30.06.2014 г. на ДКЕВР цените, по които "Е. П. П." АД продава електрическа енергия на битови и небитови клиенти присъединени към електроразпределителните мрежи на ниско напрежение и са отразени необходими годишни приходи и прогнозни количества енергия за ценовия период. Решението е взето на основание чл. 31а /нов - обн. в ДВ бр. 20/2013 г., в сила от 28.02.2013 г./ от Закона за енергетиката, съгласно който ДКЕВР/сега КЕВР/ има право да изменя утвърдените цени на електрическата енергия по време на ценовия период, като: т. 3. изменя признатия размер на други ценообразуващи елементи при спазване на принципа за осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че решението на Комисията е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административният съд е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили. Съдът се е произнесъл по същество относно законосъобразността на акт, който не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 от АПК. АССГ не е съобразил, че чл. 31а, ал. 3 от Закона за енергетиката изключва възможността за обжалване на решенията, взети по този ред. С правилото на чл. 31а, ал. 3 от ЗЕ е изключено обжалването на решенията по ал. 1, доколкото преследваната от законодателя цел е да се намери бърз начин за изменение на цените на електрическата енергия, в която връзка е създадена и ал. 2 на същата норма, даваща възможност за съкратени процедури и срокове. Търсената бързина и неотложност при решаването на проблема изключва обжалването и дава възможност за изменение на утвърдени цени през течението на самия ценови период. На основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата на "Е. П. П." АД е следвало да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото да бъде прекратено. Редът по чл. 31а ЗЕ за изменение на утвърдените цени е различен от реда за утвърждаване на цените на електрическа енергия по чл. 36, ал. 2 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 31а ЗЕ предоставя възможност за изменение на цените на електрическа енергия, което за разлика от общия случай е основано на изменение само на някои от ценообразуващите елементи. Освен това, редът по чл. 31а ЗЕ се отнася до изменението на вече утвърдени цени по време на регулаторния период. Съгласно § 1, т. 23 от ДР на Наредба № 1 от 18 март 2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия "ценови период" е период, през който цените остават непроменени от комисията - обикновено дванадесет месеца. Нормата на чл. 31а ЗЕ е изключение от това правило за неизменност на цените по време на регулаторния период. Следователно, решенията на КЕВР по чл. 31а ЗЕ, са с по-малък интензитет, действието им във времето е ограничено и като краен ефект, в по-малка степен засягат правата и интересите на техните адресати. В случая следва да се приеме, че законодателят е установил необжалваемост на решенията по чл. 31а, ал. 1 ЗЕ, като изключение от общия случай на обжалваемост на актовете на КЕВР и с оглед възможността за това по смисъла на чл. 120, ал. 2, предложение последно от Конституцията на Р България. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд - определение № 661 от 20.01.2014 г. по адм. д. № 15665/2013 г. на ВАС, петчленен състав, определение № 10496 от 12.10.2015 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 10512/2015 г., определение № 10632 от 14.10.2015 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 10090/2015 г., определение № 8374 от 07.07.2015 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 7211/2015 г. и определение № 10397 от 08.10.2015 г. на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 10155/2015 г. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая са били налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, поради което без основание жалбата е приета за допустима от първоинстанционния съд. При липсата на годен за оспорване административен акт, съдът се е произнесъл по недопустима жалба и решението му следва да бъде обезсилено като недопустимо, жалбата на "Е.-П. П."АД, гр. В. против решение № Ц- 16/01.10.2014 г. на ДКЕВР, в частта му по раздел VIII, следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във връзка чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1