Решение № 10466 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2020 г.

Решение № 10466 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2219/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. ат Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата е подадена от "Д." АД, гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор П. Петров и юрисконсулт Кънчев срещу решение № 1385 от 15.11.2019 г., постановено по адм. дело № 702 по описа за 2019 г. на Административен съд София област. С него е отхвърлена жалбата на "Е." ООД срещу решение № 469 от 11.04.2019 г., постановено по преписка № 106/КЗК/2019 г. Развити са съображения за недопустимост на съдебното решение, незаконосъобразност, неправилност и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационните оплаквания са групирани в две насоки – недопустимост на съдебния акт поради отказ да бъде спряно съдебното производство поради наличие на преюдициален спор и за неправилност на съдебното решение. Изложени са подробни доводи. Поддържа и двете основания в съдебното заседание и в представена по делото писмена защита. В касационната жалба се иска отмяна на решението като недопустимо, в условията на евентуалност – като неправилно и да се присъдят разноски. Направено е и искане за изготвяне на експертно становище по поставени задачи. Впоследствие това искане не е посочено, че се поддържа. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представената по делото писмена защита се иска да се обезсили като недопустимо съдебното решение и поради противоречие с материалния и процесуалния закон и се постанови решение по същество на спора, алтернативно се иска да се уважат оплакванията на "Е." ООД за допускане на съществени процесуални нарушения от съда, поради което да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски. По така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор от "Е." ООД, в който се посочва, че е основателна и решението следва да бъде обезсилено или отменено Подадена е и втора жалба от "Е." ООД, гр. София, представлявано от управителя М. Букорт и адвокат Марков срещу същото решение на Административен съд – София област. Излагат се подробни доводи и се сочат основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК – съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, в съдебно заседание и представена по делото писмена защита. Иска да се обезсили като недопустимо решението на първата инстанция, алтернативно да бъде отменено като неправилно. Да се постанови решение по същество. При уважаване на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения – да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Претендират се разноски по приложен списък. По делото е постъпил отговор от 16.01.2020 г. от "Д." по подадената касационна жалба от "Е." ООД, с който е посочено, че се приемат всички аргументи, изложени в нея. Ответникът по така подадените две касационни жалби – Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва и двете касационни жалби. Счита решението на първата инстанция за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и при подробна обоснованост. Развива подробни съображения в представени по делото в съдебното заседание писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество и двете са неоснователни по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция Административен съд София област е било решение 469 от 11.04.2019 г., постановено по преписка № КЗК 106/2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. С него се забранява нотифицираната концентрация между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на "Е." ООД върху "Д." АД, в производство по чл. 22 и сл. от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Съдът е анализирал събраните писмени доказателства по преписката и е установил от фактическа страна, че КЗК е била сезирана от "Е." ЕООД по реда на чл. 38, ал. 1, т. 6 от ЗЗК с уведомление вх. № ВХР № 141 от 2.2.2016 г., с което дружеството е уведомило КЗК за намерението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол върху "Д." АД по смисъла на глава пета от ЗЗК. Поискано е да се установи първо дали нотифицираната сделка представлява концентрация и в случай, че представлява – да постанови решение, че не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК или – на трето място – да разреши концентрацията, доколкото няма да се възпрепятства ефективната конкуренция на българския пазар. За процедурата са били уведомени конкуренти и клиенти, от които е възразил "И Еф Ви Интернешънъл Файнешъл Венчърс" Лтд за незаконосъобразност на планираните промени. С решение № 588/11.08.2016 г. КЗК постановява, че нотифицираната сделка за придобиване на акции от капитала на "Д." АД, Русе от страна на "Е." ЕООД, София е концентрация, но не попада в обхвата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК. С решение № 800/21.01.2019 г. на Върховен административен съд /ВАС/, петчленен състав на Първа колегия, постановено по адм. д. № 13807/2018 г., се отменя решение № 10365/3.08.2018 г., постановено по адм. дело № 10793 по описа на ВАС, и се отменя решение № 588/11.08.2016 г. КЗК по преписка КЗК/72/2016 г. Съдът връща преписката на КЗК за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решение № 800/21.01.2019 г. Решението на последната инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване, констатирани са нарушения на процесуалния и материалния закони, направени са определени правни изводи и са дадени указания относно фактическите установявания - Липсата на извършена задълбочена оценка на концентрацията и неизвършването на анализ за очакваното съотношение концентрация - конкретния пазар и спрямо потребителите, както и неизследване на въздействието на концентрацията върху пазара, е довело до постановяване на решение от КЗК, което е следвало да се отмени. Комисията не била упражнила в цялост своите задължения, произтичащи от закона, да изследва всички предпоставки, свързани с разрешаването на концентрацията по чл. 26 от ЗЗК респективно за определяне пазарното положение на предприятията, вкл. и не е изследвала обстоятелствата, свързани с преценката на наличие на настъпила трайна промяна в контрола на придобиваното предприятие, което също оказва влияние върху допустимостта на концентрацията. При постановяване на решението, предмет на преценка от АССО, действащ като първоинстанционен съд, КЗК е направила анализ на всички предприятия и собственици на такива, предмет на дейности и всички относими данни, необходими за анализ по разпоредбите на чл. 22 и сл. от ЗЗК. Прието е, че е налице категорична еднолична цел на едното предприятие "Е." ООД да придобие "Д." АД, предприятия, действащи на един пазар и е налице концентрация. По отношение приложението на чл. 24 от ЗЗК били налице мотивите на решението на петчленния състав. Посочено е, че нотифицираната сделка представлява хоризонтална концентрация, тъй като е налице припокриване между осъществяваните дейности на ЕМКО и Дунарит. Участниците в концентрацията оперират на пазара на производство и продажба на продукти, предназначени за отбраната. Направено е подробно обследване на оборотите на предприятията и приложението на чл. 24, ал. 1 от ЗЗК. КЗК е приела за релевантна информация за оборотите на участниците в концентрацията, съдържаща се в одитираните счетоводни отчети от най-близката до датата на сделката предходна финансова година. В конкретния случай в рамките на образуваното производство по преписка КЗК-72/2016 г. са представени такива отчети за 2014 г. Комисията е взела предвид указанията на съда в решение № 800 от 21.01.2019 г., на ВАС и е приела продажбите на специална продукция от страна на участниците в концентрацията на български посредници/търговци през отчетния период (2014 г.) за обороти, реализирани на територията на България, посочила е размерите им и е извела отново извод за наличие на кумулативните предпоставки по чл. 24, ал. 1 от ЗЗК за задължение за уведомяване на КЗК за намерението на предприятията да осъществят концентрацията - общите обороти на всички предприятия-участници в концентрацията на територията на страната за предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., с допълнително изискване с два алтернативни критерия, а именно оборотът на всяко едно от поне две от предприятията – участници в концентрацията, или оборотът на предприятието-цел, на територията на България през предходната финансова година да надхвърля 3 млн. лв. Комисията, на основание чл. 85, ал. 2, т. 2 от ЗЗК, приема предварителни заключения, че концентрацията изразяваща се в придобиването на контрол от страна на "Е." ООД върху "Д." АД води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазара на производство и реализация на специална продукция. В процеса на изпълнение на разпоредбите на чл. 83 и сл. от ЗЗК са извършени от КЗК и страните процесуални действия по подаване на искания и даване на становища. Независимо от подаденото уведомление до КЗК от самото дружество "Е." ООД в този момент е възразило срещу тази процедура като е посочено, че нотифицираната сделка не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК и е налице самостоятелен аргумент за прекратяване на производството, поради липса на правно основание, като всяко последващо развитие на производството е недопустимо по смисъла на ЗЗК, неправилно е определен пазара – географски и продуктов, както и неговия обем, тъй като след подаване на уведомлението било налице развитие - пример с ВМЗ и "Арсенал", поради което общият пазарен дял бил намален около 31 %. Взети са отново становища на други лица, с относими към процесната дейности и са дадени негативни такива от "М. АБ" ЕООД, "Т."АД, "А. ОПМ" ООД, "ВМЗ С." ЕАД – заради отрицателното въздействие на пазара, предвид производството на определи артикули и установяване на господстващо положение. Дадено е отрицателно становище и от КПКОНПИ, в което се прави анализ на наличните в "Д." предприятие, наличието на няколко спорни моменти по търговски дела, предвид големи задължения на някои от участващите дружества и предпоставки за увреждане интересите на държавата. Според КЗК, предвид дейността на ЕМКО и на Дунарит, като засегнат се явява пазара на производство и реализация на специална продукция. ЕМКО произвежда специална продукция: боеприпаси, авиационни ракети, зенитни установки, минохвъргачки, гранати и учебно-тренировъчно въоръжение. Дунарит - включва авиационни боеприпаси, артилерийски боеприпаси, инженерни боеприпаси, промишлени взривни вещества и противоградови ракети. Участниците в концентрацията произвеждат различни видове специална продукция, като за част от тях е налице припокриване, но по отношение на други всеки един от тях е единствен производител на конкретен продукт. Поради което в продуктов аспект нотифицираната концентрация би засегнала най-общо пазара на производство и реализация на специална продукция. В резултат, нотифицираната операция ще породи както хоризонтални, така и конгломератни ефекти. От друга страна пазарният дял на двете дружества е изследван и установен на като висок такъв за обследваният период. Едновременно с това местните производители са както конкуренти в производството на специална продукция на територията на България, така и доставчици/клиенти на някои компоненти и елементи помежду си, т. е. между тях съществуват и вертикални отношения. При този пълен и подробен анализ на всички относими факти, КЗК е направила извод, че концентрацията между двете процесни предприятия поражда сериозни съмнения, че в резултат от осъществяването й може да се създаде или засили съществуващо господстващо положение и ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, КЗК разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които операцията ще окаже въздействие. Тази предпоставка не била налице и е постановено решение за забрана. Срещу тези фактически и правни изводи на КЗК е подадена жалба от "Е." ООД, в която пред АССО са оспорени всички констатации на комисията и направените правни изводи и са направени доказателствени искания. С разпореждане № 837 от 14.05.2019 г. съдията-докладчик е насрочил делото в открито заседание, конституирал е страните, разпределил е доказателствената тежест и е разпоредил да не се дава достъп до тайните материали по делото, без разпореждане на председателя на състава поради многото поверителни данни, съдържащ се в преписката. С определение № 1049 от 20.6.2019 г. по същото административно дело е конституирана заинтересована страна – "Д." АД. На 5.7.2019 г. е подадено искане от "Е." ООД за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. В съдебното заседание на 8.07.2019 г. не е бил даден ход на делото поради нередовна процедура, дадена е възможност на страните да вземат отношение по подаденото искане за спиране на производството и е отложено делото. С определение № 1083 от 26.08.2019 г., постановено по настоящето адм. дело № 702 по описа за 2019 г. на АССО е спряно допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на решение № 469 от 11.04.2019 г. по преписка № КЗК/106/2019 г. на КЗК. С определение № 13894 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 10532 от 2019 г. Върховен административен съд, тричленен състав е отменил определението на АССО и е оставил без уважение искането на "Е." ООД за спиране на допуснатото по закон незабавно изпълнение на т. 1 от решение № 469 от 11.4.2019 г. на КЗК по преписка № КЗК/106/2019 г. В съдебно заседание от 21.10.2019 г., постановено по адм. дело № 702 по описа за 2019 г. с протоколно определение съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на съдебното производство поради наличие на молба за отмяна на влязло в сила решение № 800 от 11.. 4. 2019 г. на петчленен състав на Първо колегия на ВАС, е неоснователно и го е оставил без уважение. В същия протокол с изрично определение е оставено без уважение и искане за спиране на това съдебно производство до приключване на съдебно производство по адм. дело № 3029/2019 г. на АССГ. Оставено е без уважение и искане за достъп до поверителна информация, съдържаща се в административната преписка, както и искането за допускане на експертиза, намиращо се в касационната жалба, тъй като отговорът на поставените въпроси нямало да допринесе за изясняване на правния спор. Оставено е и без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване на жалбоподателя за тълкуване на разпоредба от Регламент 139/2004, тъй като не се налага такова. Със съдебния акт Административен съд София област е възпроизвел и възприел направените от КЗК фактически установявания, посочил е, че няма такива, които да обосноват други изводи. Извел е правните изводи за съотносимост на издадения административен акт с изискванията на разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, наличие на компетентност на органа, спазване на административните процедури по издаването му, липса на съществени процесуални нарушения, както и наличие на достатъчно предпоставки както за наличие на условията на чл. 24 от ЗЗК за уведомяване на КЗК за намерението на концентрация, така и необходимостта от задълбочено проучване на въпроса, според разпоредбите на чл. 83 и сл. от ЗЗК. В резултат на това задълбочено проучване на органа, съдът е споделил изцяло направените фактически установявания за достатъчно предпоставки по закон да накърняване на конкуренцията и опасно съсредоточаване на дейности с определени специфични продукти – производство и разпространение на определен пазар, което би довело до накърняване на основния принцип в общия и националния пазар – конкуриране на предлагания продукт и гарантиране на това от органа по конкуренция. Съдът подробно и надлежно обсъдил всички възражения на жалбоподателя и е дал отговори. Посочил е, че относно приложението на чл. 24 от ЗЗК е налице разрешен въпрос с решение № 800 от 11.4.2019 г. на ВАС. Обсъдил е процесуалното възражение относно неразрешения достъп до поверителни материали и е посочил, че пълния достъп до поверителните материали е ограничен с разпоредбите на КЗК, когато се съдържа производствена, търговска или друга защитена информация, както и вътрешни документи на комисията, включително кореспонденция с Европейската комисия и други национални органи по конкуренция на държавите-членки. Съдът е възприел изводите на КЗК, изложени в изрично определение № 369 от 21.3.2019 г. по преписка 106/2019 г. на КЗК, че следва искането за достъп до всички поверителни материали да се остави без уважение, тъй като доказателствата, до които иска достъп уведомителя са предоставени от трети лица и са посочени като конкурентна информация като търговска или друга защитена тайна. Това са данни, съдържащи количества произведена специална продукция, продадени количества към български дружества, номенклатура, търговски договори и др., които са изключително чувствителна информация с оглед предметите на производство / такива за въоръжаване и отбрана/, подлежаща на поверителност. По отношение на оплакването за неназначаване на експертиза в административното производство, съдът е посочил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЗК и го е приел за неоснователно. Посочил е, че само по оперативна преценка на органа, при необходимост, когато трябват специални знания, по своя инициатива или по искане на страните, може да се възложи експертиза на външен експерт. Така съдът е извел извода за липса на процесуални нарушения на административния орган, които биха били отменителни основания по чл. 146 от АПК. По отношение на спазването на материалния закон съдът е приел, че проведеното по чл. 80 и сл. от ЗЗК производство е при спазване и на материално-правните разпоредби. Прието е, че установяване на субектите на концентрацията, дейността им, оценката на пазарното положение и събраните в преписката в тази връзка доказателства са достатъчни за целите на проучването и КЗК не е допуснала грешки при отразяване и съобразяване на съответния пазар. Възприети са изводите за специфичност на продуктовия пазар, единственост при определени продукти, поради което ще е налице определена засегнатост при производството и реализацията на специалната продукция. Споделен е и извода, че няма пречка да бъде разрешена концентрацията, стига тя да не води до засилване на господстващо положение и да се наруши ефективната конкуренция, което обаче в случая не е налице. Прието е, че именно положението на предприятията, пазарният им дял, финансовите ресурси, технологичното равнище и стопанските отношения с други предприятия сочат за потенциално явно надмощие на пазара на този вид продукти, поради което би се установило господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК. Обединението на две от петте основни предприятия на този вид специална продукция в България би довело до съвкупен пазарен дял около и повече от 40 %, което би довело до водеща позиция при припокриващите се продукти и единствена при най-малко два вида артикули. Което ще доведе елиминиране на конкуренцията от пазара, който е ограничен и труден за навлизане на нови участници в него, предвид произвежданата специална продукция с военно предназначение. Съдебният акт е правилен. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да наложат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът, в определената от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ последователност, е извършил относимите процесуални действия. Конституирани са страните, разпределена е доказателствената тежест, приобщени са доказателствата от преписката. Направена е и мотивирана преценка за необходимостта от приобщаване на специални знания под формата на експертиза към доказателствата по делото. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 2 изр. 1 от АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по ГПК /едно от тях е експертиза/. По ал. 2 от АПК може да ги назначи и служебно. Т. е. и в двете хипотези преценката принадлежи изключително и само на съда, която е в зависимост от представените доказателства към административната преписка и спорът по делото. В случая няма нарушение на съда, тъй като в административната преписка са налични всички относими – явни и поверителни материали, с които съдът няма пречка да се запознае и да даде правният отговор на поставените въпроси. В тази насока оплакванията на касаторите са неоснователни. По отношение на твърдението на касатора "Д." АД за недопустимост на съдебното решение не са развити никакви доводи за посоченото основание, което би следвало е да посочено като чл. 209, т. 2 от АПК. Твърдението, че производството по делото е следвало да бъде спряно на посочени основания – първоначално – подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 800 от 11.4.2019 г., впоследствие – подадена искова молба пред Административен съд – София град/ АССГ/ за нищожност на решение № 800 от 11.04.2019 г., е неоснователно. Съдът е обосновал преценката си за липса предпоставки за спиране на производството, наличие на административен акт, постановен след влязъл в сила съдебен такъв. По отношение на оплакванията на касаторите за неправилна преценка на съда, свързана с оплакванията за недопускане на експертиза от страна на КЗК, същите са неоснователни. Правилно е приетото от съда, че в разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗЗК, специална в областта на конкурентния процес, е предвидено, че когато за изясняване на обстоятелствата по производството на комисията са необходими специални знания, тя може, по искане на страните или по своя инициатива, да възложи извършване на експертиза от външен експерт. По аргумент от този текст се извежда извода, че принципно служителите на КЗК, действащи в условията на ЗЗК, като административен орган са специалисти, които следва да извършват определени действия, проверки и да събират доказателства, необходими за произнасяне по съответната преписка, в случая тя е за преценка допустимост на концентрация. Само по преценка на самата КЗК от необходимост, може да се използва външен експерт, който би могъл да даде данни, които са свързани със специални знания. Правилно е приетото в настоящия случай, че събраните материали са достатъчни за произнасяне на административния орган. От друга страна, неяснотата на поставените задачи и общото им звучене, допълнително обосновават правилност определението на КЗК. Неоснователно е и оплакването, свързано с поверителните материали, приложени към преписката. Разпоредбата на чл. 85, ал. 3 от ЗЗК дава възможност да се определи изрично разпореждане за достъп до материалите по преписката, но свързано с условията на чл. 55 от ЗЗК. Текстът е категоричен – няма пречка страните да имат достъп до всички материали, събрани в хода на проучването на КЗК, но с изключение на тези, които представляват производствена, търговска и друга защитена от закон тайна. Имайки предвид специфичният предмет на дейност на отделните дружества, продуктовият им пазар, обема на изследване от страна на КЗК, правилно е приетото от КЗК и съда, че достъп не следва да бъде даван. Търговските взаимоотношения, обороти, цени, продукти и цялата друга информация посочена от лицата като защитена тайна, не би следвало да стават достояние на други лица, още повече преки конкуренти на продуктовия и географски пазар, със стремеж към концентрация. Разкриването на такава една информация би могло сериозно да увреди интересите на съответните предприятия. Едновременно с това правилно е приетото от съда, че КЗК е дала възможност и е изслушала страните. В касационната жалба на "Д." А, гр. Русе на последната и предпоследната страница, е направено доказателствено искане за "изготвяне на експертно становище от експерт-счетоводител" и определени задачи. Касаторът, в нарушение на чл. 219, ал. 1 и чл. 220 от АПК, е отправил едно недопустимо искане. Касационното производство се инициира от касатор с касационна жалба срещу първоинстанционен акт на административен съд и следва да отговаря на всички изисквания по чл. 210 и следващите на Глава дванадесета - Касационно производство. Според чл. 213, т. 3, пр. 2 от АПК към касационната жалба се прилагат и писмените доказателства, ако има такива и които следва да бъдат свързани с касационните основания, развити със съответните доводи в жалбата. Доказателственото средство - изготвяне на експертиза, е недопустимо в касационното производство. По останалите оплаквания следва да бъде отбелязано следното: те представляват такива, изложени вече пред КЗК и пред първата инстанция и съдебният акт на АССО подробно и ясно дава отговори на поставените въпроси. За да подлежи на нотификация една операция, същата трябва да представлява концентрация по смисъла на чл. 22, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗК, което в случая не е спорен въпрос - двете дружества са в режим на придобиване и установяване на пълен контрол от едното на другото. Относно другата част от предпоставките, те са свързани с юрисдикцията - определяне на това кой проверява този вид операция – националния орган по конкуренция или общността – ЕО. В случая правилно е определеното "национално измерение". Т. е. проверката при такова едно обединение при всички положение следва да бъде подложено на анализ. Следва да се отбележи, че оборотът би следвало да включва приходите от всякаква дейност на всички участници в концентрацията, а не само приходите, реализирани от участниците на пазарите, върху които концентрацията ще окаже въздействие. ЗЗК определя юрисдикцията на КЗК по отношение на тези концентрации, които имат съществено отношение към националния пазар, т. е. да имат въздействие върху него. Предвид пазарния дял на тези две от петте най-големи боравещи със специални продукти за отбраната дружества, оборотите им към момента на подаване на уведомлението, структурирането им /явното притежаване на определен брой акции и възможност за въздействие на няколко дружества, свързани с "Д." АД/ в пазара, правото и възможността за производството на няколко артикула само от всяко едно от двете, както и другите, изследвани от КЗК и съда предпоставки, обосновават напълно проверката, извършена от КЗК въз основа на задълбочено проучване и прецизна преценка. Самият уведомител е поискал алтернативно с уведомяването си няколко насоки в произнасянето на КЗК – нотификация, допустимост и разрешителен режим. Изпълнявайки указанията в решението на ВАС и позовавайки се на вече направените изводи, КЗК е извършила точно такъв анализ. Неоснователно е оплакването на "Е." ООД, че преценката следвало да включва и настоящия момент, предвид засиления производствен обем на "Арсенал" и ВМЗ-Сопот. Разпоредбите на закона определят момента на проверка на оборотите, който, свързан с този на уведомяването от страна на едното дружество на КЗК не дава възможност да бъде преценявани последващите, в течение на административното и съдебните производства моменти. Независимо от това за дружествата не е преграден пътя да се направят нови искания, вече свързани с твърдяните нови пазарни условия и наличието или не на променен дял на участниците в продуктовия пазар на производство, ремонт и продажба на оръжия и боеприпаси, в това число авиационни, артилерийски, инженерни боеприпаси. Проследявайки процентното съотношение в общия обем производствени артикули на двете процесни дружества, обединяването им чрез изкупуване на едното, с дългогодишна традиция в проектирането, производството и разпространението на специалната продукция, от другото, би установило високо доминираща позиция на пазара, което заедно с производството и на единствени продукти от тези две дружества, сериозно би се нарушила конкурентната среда в този вид пазар. Този продуктов пазар по принцип подлежи на сериозен разрешителен, лицензионен режим, свързан със строг контрол и изначално предполага малко участници в него. Поради което обединяването на двама от тях намалява силно конкуренцията и дава възможност да се диктуват пазарните отношения. Консолидирането на дейностите на две предприятия в повечето случаи повишава ефикасността при разработване например на нови продукти, може да доведе до намаляване на разходите за производство и доставка, което е добре за сливащите под всякаква форма предприятия. Но когато в своята еднаквост на дейностите не само се припокриват, но и доминират на ограничен пазар, с малка възможност за навлизане на нови участници, то е налице създаване на господстващо положение, което ограничава конкуренцията, уврежда интересите на потребителския пазар и ограничава иновациите. Особено в областта на този вид продукти – такива за въоръжаване, такава една стъпка на обединение би следвало да обект на строг контрол. Затова Регламент 139/2004 дава сериозна уредба на контрола върху концентрациите, или въвежда така наречения регламент за сливанията, предпоставяйки наистина такива, които би имало въздействие върху общностния пазар, но едновременно с това набляга на важната дейност на националните органи по конкуренция за необходим строг надзор на концентрациите. С основна цел – конкуренцията на общия пазар не бива да се нарушава, съобразена с принципа на отворената пазарна икономика и свободата на договаряне. Регламентирането на контрола върху концентрациите гарантира, че процесът на реорганизация /в случая поемане на контрола на едно от друго предприятие/ не води до трайни нарушения на конкуренцията. Както в общностен, така и в национален мащаб. Дори поемането на определени ангажименти от страна на поемащото предприятие "Е." ООД, свързани с предложението на концентрация, описани подробно от КЗК в решението, не само поради законовите задължения, води до извода, че уведомителят отчита сериозното отражение върху пазара на този вид продукти на посоченото решение за концентрация и опитва да се избегне установяване от страна на органа на господстващо положение. Концепцията за концентрацията се дефинира като такава, явно обхващаща операции, които внасят трайни промени в контрола на засегнатите предприятия и в структурата на пазара. И проверката на националния орган по конкуренция следва да установи дали баланса в определен пазар би бил нарушен и ако е така, както установено в настоящия случай, резултатът е забраната за концентрация. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На ответника – КЗК се следват разноски, които съгласно разпоредбите на ГПК и Закона за правната помощ, са в размер на 200 лв., които следва да бъдат заплатени от "Е." ООД и "Д." АД всеки по 100 лв. В срока за произнасяне на касационната инстанция - Върховен административен съд, е подадена отново молба от 1.07.2020 г. от "Е." ООД за спиране на съдебното производство по настоящето дело поради наличие на преюдициален спор – подадената искова молба и образувано адм. дело № 3029 от 2019 г. на АССГ за нищожност на съдебното решение на петчленен състав на ВАС. Постъпило е становище от "Д." АД, представлявано от юрисконсулт, в което се дава положителен отговор на искането за спиране, поради наличие на предпоставките по ГПК. Искането е неоснователно. В молбата се повтарят изложените вече пред АССО и пред настоящата инстанция мотиви за наложителност на спирането. Налице е влязъл в сила съдебен акт, с чиито указания административния орган, в случая КЗК, се е съобразил. Така, както са изложени исканията за спиране и подадената искова, молба се цели не обявяване нищожност на съдебното решение, а пререшаване на спора по същество, който, както се отбеляза по-горе е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Проверен, чрез посочени от молителя основания, дори чрез извънредния способ на отмяната по чл. 237 и сл. от АПК. Стабилността на съдебните решения по правни спорове е един от основните принципи на правовата държава, затова всички останали възможности, дадени от закона се наричат извънредни. Каквото е и исковото производство за обявяване на нищожност на съдебен акт само при определени и изключително конкретни предпоставки по закон. Не са налице основания за спиране на настоящето производство до приключване на такова пред АССГ. Искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение